Общата тенденция в интернет е свързана с по-малко държавна намеса и повече свободно договаряне, смята преподавателят от СУ
Велизар Соколов е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, управител е на единствената у нас специализирана в областта на интелектуалната собственост кантора АРСИС Консултинг, преподавател във Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски”

  - Какво гласи законодателството по въпроса за интернет телевизията?

- Обстоятелството, че новите технологии са предизвикателство пред авторското право, е факт, който не може да бъде отречен в международен план. Прилагат се нови форми на кастинг на телевизионните програми в мрежата. Това определено поставя въпроса дали авторското право може да продължи да съществува по начина, по който то е регламентирано в законодателството сега, или е необходимо да бъдат преосмислени някои принципи и съответно адаптирани към новите технологии.

Трябва да бъдат намерени оптималните форми за използване на защитени произведения, така че да се спази балансът между носителите на правата, които да получават справедливо възнаграждение за труда и таланта, който са вложили в създаването на своите продукти, и ползвателите.

- Как ще коментирате движението на автори, което се разгръща (не само в Америка, но и в ЕС) по отношение на предоставянето на Creative Commons License (разрешение чрез допускане до творчество) по електронен път?

- Да, може би това е една от формите, които биха могли да облекчат иначе доста консервативната система, в която съществува и функционира авторското право. Това е обръщане на акцента – авторското право по своята същност е монополно право, което означава, че никой не може да използва произведението, освен ако авторът не му е разрешил да направи това. Creative Commons License се опитва да обърне принципа, т.е. използването на произведението е разрешено с изключение на онова, което авторът изрично е забранил.Считам, че това е един от подходите, които ще отговорят на предизвикателствата на технологиите. Авторът вече няма да е изправен пред необходимостта да следи за всеки вид форма на използване на неговото произведение и ще може да направи приоритетни онези, които се явяват икономическият резон за създаването на нови произведения, и да концентрира своето внимание върху тях. Всички останали форми на използване, за които авторът сам е преценил, че имат по-скоро допълнителен, подпомагащ и рекламен характер, ще бъдат свободни за ползвателите.

- Какви са начините за установяване на контрол върху фирмите доставчици на съдържанието по интернет, т. нар. сървиз провайдъри?

- Общата тенденция в интернет е свързана с дерегулацията. Това ще рече, по-малко държавна намеса и повече свободно договаряне между заинтересуваните страни. Аз не съм голям привърженик на това, защото не виждам как, ако дерегулацията е невъзможна в материалния свят, тя би била осъществима виртуално. Дори смятам, че е тъкмо обратното, защото постигането на договорености по отношение използването на защитени произведения в интернет не само е трудно, но и невинаги е възможно.Независимо от това обаче основната договореност, която следва да бъде постигната, е между доставчиците на съдържание и доставчиците на услуга. Тази договореност трябва да създава необходимите условия, за да може правоносителите да защитават своите права, когато те са нарушени, и да получават дължимите им възнаграждения.В края на миналата година (началото на декември) се проведе много интересна кръгла маса, на която се постави началото на такъв диалог в България. Бяха представени най-големите доставчици на интернет и организацията, която ги представлява. Бяха представени и организации, които представляват интересите на крайните потребители на интернет услуги. Бяха представени също така и доставчиците на съдържание.Договорката, която беше постигната, е, че тази година ще започнем преговори за подписване на рамково споразумение, за да уточним, както се изрази Митко Ганчев, кои са “свещените крави”, от които доставчиците на услуги и съдържание няма да се откажат, и по пътя на взаимните компромиси да се опитаме да създадем работеща и балансирана система за разширяване възможността за законно потребление на защитени произведения в интернет.

- Какви са критериите за награждаването за принос в опазването на интелектуалната собственост?

- Миналата година през месец март се проведе първата церемония по връчването на такива награди. Те бяха както посрещнати добре, така и много остро критикувани основно по отношение на критериите, по които са били определени наградените в съответните категории. Смятам, че тези критики не бяха съвсем основателни, тъй като номинациите бяха направени на базата на дългогодишния опит на основните организации, работещи в областта на колективното управление на авторски и сродни на авторското права и защитата на интелектуалната собственост в работата им с държавните органи и с представителите на медиите.Смятам, че наградените наистина са онези имена, които в продължение на последните 10 години малко или повече доказаха своята решимост и готовност да инвестират професионализма си в защитата на интелектуалната собственост. Това, което смятаме да направим и е в процес на реализация, е учредяването и регистрацията на академия за интелектуална собственост, която да приобщи към идеята колкото се може повече представители на правоносителите, които да могат да изразят своето становище при определяне на номинациите.Мисля, че тук определено трябва да се търси мнението на експертите и хората, които имат отношение към интелектуалната собственост и нейната защита, т. е. тук думата трябва да имат специалистите и всенародното допитване едва ли би дало адекватни резултати. Ще се опитаме да направим академия под формата на сдружение с нестопанска цел, в която ще бъдат представени максимално много правопритежатели, които да имат възможността да номинират лица в отделните категории и оттам насетне един определен по-тесен кръг от “академици”, хора с доказана позиция в областта на интелектуалната собственост, ще определят кои ще бъдат конкретните личности, наградени през съответната година.

- Как да изградим самосъзнание у българина да цени интелектуалната собственост?

- С повече позитивни послания и ефективно правоприлагане. Наградите определено бяха стъпка в тази посока, както и кампанията на Министерството на културата отпреди няколко години. За жалост всеки опит в тази посока бива рязко смачкан и среща много слаба обществена и медийна подкрепа. Например цитираната кампания “Пиратството ограбва” предизвика много негативни коментари, но независимо от това постигна своя резултат.Изнесе въпроса от кръга на специалистите и въвлече обществеността в дебата “Що е то интелектуална собственост?” и “Що е то пиратство?” Това беше държавно финансирана и организирана кампания, която показа, че най-сетне държавата в лицето на Министерството на културата има желание да защити своя творчески потенциал. Идеята й беше да покаже, че творците в различни области на изкуството и културата имат отношение към проблема и се чувстват ощетени.

А че културата ни е в криза, е факт. Направи едно сравнение колко нови албума се издаваха преди 10 години на български автори и изпълнители, и за колко имена можеш да се сетиш към днешна дата! Сега не са повече от 3, навремето бяха 30-40. Не всички бяха добри, не всички бяха качествени, но имаше няколко наистина стойностни измежду тях, които създадоха културен продукт, който няма да изчезне след преминаването на поредната модна вълна. Сега, щеш-не щеш, слушаш Графа, Мария Илиева и “Ъпсурт”. Никой вече не прави инвестиция в създаването на музика и филми, а младите ни софтуерни таланти отдавна вече не живеят и работят в България.

- Изпитвате ли носталгия по времето, в което се занимавахте с музика в AveNew Productions?

- Изпитвам много сериозна носталгия към усещането да си част от творческия процес. Усещането от това да се срещнеш с нов артист, да чуеш това, което той е направил, да му дадеш съвет, да присъстваш на снимките, на подготовката на хореографията... Всичко това е прекрасно и определено в момента ми липсва!

От друга страна, моята настройка е такава, че ако в момента бях останал в музикалния бизнес, лишен от цялото това кипене, бих се чувствал ужасно. Съдбата за пореден път е била много благосклонна към мен и ми е дала знак кога да се оттегля. До този момент не съм съжалил нито за секунда.

Интервюто е публикувано във в. "Новинар" на 03.02.2009 г.