Прочетен: 1850 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2015 14:20
Снимка: Димитър Розов
Не минаваше и ден, в който бай Илия (Илия Христов Петров) да не присъства на стълбите на подлеза на Плиска. Завършил е ГИТИС в Москва. Прекарал е голяма част от живота си в Русия. Семейството му е там. Възрастният човек с изградено, изсечено лице със сини „говорещи” очи беше възприел стоенето си там като своя мисия. Със себе си редовно носеше една свирка или си рисуваше на разни хвърчащи листове или картони. Обикновено това бяха женски портрети. Събираше голяма част от рисунките си, други подаряваше, а трети продаваше. Обичаше хората. Занимаваше се с тях, изследваше ги, разбираше ги. Имаше си много почитатели. Живееше при познат. Не го сввърташе вкъщи. Искаше да е сред хората. Те го поздравяваха. Беше им като талисман. Някой възкликваха: „Ако не те видя няма да ми върви!” Други пък се мръщеха, хокаха го като подвикваха ядно: „Какво правиш тука? Какъв си? Що си? Я се махай! Какво си застанал да просиш?”
В най-големия студ, при - 15 градуса, една вечер дойде Бърза помощ и му казаха: „Ще измръзнеш тук”. Той им отвърна: „Нищо ми няма”. Стоеше си на студа и въобще не му правеше впечатление. Много упорит и издържлив човек. Не е направил икономическа, политическа, бизнес кариера или пък в изкуството. Беше изключително благороден. Искаше по някакъв начин да помогне на обществото, да допринесе с нещо – добра дума, съвет, усмивчица. Дълбоко вярващ мисионер. Той беше привърженик за мир и любов между всички религии.
Снимка: Димитър Розов, кадър от игрално-документалния късометражен филм "Сърце в шепа"
След време реши да смени мястото и застана на пост на подлеза на Орлов мост. Неоспорим факт е как този човек успява да оживи публичното пространство. Одухотворените му очи отразяваха минувачите. Настройката на неговата честота ставаше само за няколко секунди.
Благодарение на него трябва да си дадем сметка, че сме започнали да живеем много материално, да се оттървем от предрасъдъците си, да съблечем всичките си преструвки за да видим душевната красота. И ми се иска, хората спомняйки си за бай Илия, да направят същото и със себе си. Човек трябва да свикне да живее по-простичко, с малките неща, които ни изпълват с много радост всеки ден. Той правеше другите хора щастливи и по този начин остави следа след себе си.
Срещата ми с бай Илия не можеше да се нарече чиста случайност. Винаги, когато бях подтисната той намираше начин да ме окуражи, изпитваше съчувствие и съпрежяваше емоциите, чувствата и мислите ми. В днешно време да изречеш блага дума е като да напишеш писмо на ръка. По един врабешки, детински, смел и красив начин се опълчваш на враждебния свят. Той умееше да го прави с лекота. И аз като Диоген в търсене на Човека с главно „Ч” го открих не къде да е, а на най-необичайното място...
Бай Илия изкарваше по нещо като пенсионер на улицата. Рисуваше си. Общуваше с хората. Беше прекрасен човек: почтен, много общителен, добряк, широкоскроен. Винаги с ясна позиция по различни въпроси. Имаше много идеи и логично мислене. Всички го познаваха. Уважаваха го. Този човек носеше искра в себе си да променя света към по-добро. Даваше критично или добро мнение на всеки.
До края (спомина се преди около месец) бай Илия си остана човек за пример. Плащаше си квартирата и лекарствата сам. Не искаше да живее на гърба на някого. До последно се бореше и не беше в тежест на никого. Почина от раково заболяване на 84 годишна възраст. Погребаха го в родния му край в Самоковско, с. Шипочне. Мечтаеше да има гробница и да построи храмове на всички религии. Пусто е без него.
Светът ни поглъща и ако не намерим сами начин и време да излезем от него, можем да загубим голяма част от себе си. Малко хора го осъзнават. Всеки, който е потопен в автоматичното, забързано всекидневие е добре да се откъсне от това поне за миг. Да погледне отстрани какво се случва около него. Защото светът не е пари, коли, таргети, бонуси, надпревара, звания, етикети и визитки... Светът е много по-широк, по-пъстър и има много по-сериозни проблеми от това, което виждат очите ни.
Материалът е публикуван във в. "КЛУБ 100" на 15. 07. 2015 г.
