Режисьорката подготвя премиера на “Дом за разбити сърца” с Деян Донков и Рени Врангова в Народния театър

Снимка Aни Петрова

На 13 февруари в Народен театър “Иван Вазов” е премиерата на “Дом за разбити сърца” от Джордж Бърнард Шоу. Пиесата разказва за група аристократични англичани, заплетени в любовен многоъгълник в навечерието на Първата световна война. Зад остроумния диалог се вижда сянката на жестока човешка разрушителност. Звучи рагтайм, изцяло в духа на салонните танци. В постановката са използвани и елементи от японската естетика.

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА Снимка Aни Петрова

Стоян Алексиев и Деян Донков на репетициите в Народния театър. Снимка Деси Томова

С тази постановка режисьорката Възкресия Вихърова остава вярна на линията от предишното си представление “Амарантос” (театър “Сълза и смях”) по отношение на визуализацията на представлението. В “Дом за разбити сърца” на екрана зад сцената се вижда кърма на старовремски кораб с висока задна палуба. Върху тази картина се прожектират изображения от камери, снимащи в реално време сценичното действие.

Така публиката вижда сандвич от изображения със специални ефекти, породени от образите на самите актьори. Визията е впечатляваща. Основният екип, с който работи, е същият: сценография - Зарко Узунов, музика - Петър Дундаков, хореография - Мила Искренова. В ролите ще видите: Деян Донков - Хектор, Ани Пападопулу - Ели, Рени Врангова - лейди Ътъруърд, Радена Вълканова - Хесиона (лейди Хъшабай), Йосиф Шамли - Мазини, Стоян Алексиев - капитан Шотоувър, Валентин Ганев - Манган...

- Кое определя избора ви на текст за постановка?

- Възприемам текста не като теза, а като тема, след което се опитвам да открия в какви различни сфери мога да намеря рефлексите на тялото да чете тази тема. Рефлекси, които разглеждам в антропологичен смисъл. Интересувам се от присъствието на единицата човек, душа, тяло в настоящия момент като мембрана, която приема и чете трептения от различни честоти. Срещите с текстовете ми са много хаотични, спорадични.

Когато бях дебютиращ режисьор психотехниката ме насочи да търся възможни тренингови подходи за експанзията, за пораждане на чувствата, за откриване и идентификация с персонажа. Тогава текста за мене беше вторичен. Той ми дава персонажа. В последствие обаче срещата започна да става все по-органична. Текстът започна да придобива все по-голямо значение. Почти никога досега не съм работила текст, който аз да съм занесла на директора на театъра и той да е приет.

Обикновено се смята, че това, което бих искала да направя по свое желание като драматургия, или не му е времето, или е трудно за поставяне на сцена… Но предложенията за текст, които съм получавала, също не са лоши – „Жарава”, която е дебютна работа на един автор, „Ужасните родители” в театър „София”, „Коко Шанел” в театър 199… Последният текст - „Дом за разбити сърца” бе изцяло покана на проф. Васил Стефанов, който бе директор на Народния театър.

- Ще открехнете ли вратата към предстоящата премиера? Какво се стремите да постигнете като „капитан на кораба от разбити сърца”?

- Има една реплика на Бърнард Шоу в трето действие на пиесата, когато персонажите говорят за провидението, което би могло да управлява живота ни. Тогава един от главните персонажи прави препратка към капитана – за пияния кормчия, който се оставя на провидението и неговия кораб се разбива. Това напълно определя моето отношение и към настоящите репетиции и към репетициите въобще.

- Провели сте разговор с психодраматиста Давид Йарохам пред актьорите. С какво той допринесе за изграждането на образите?

- Това е моя практика през последните 10 г. Когато Станиславски е развивал системата си, тогава науките за поведението на човека, отчитащи нервната система като двигател, са били горе-долу на нивото на теорията на Павлов за условния и придобития рефлекс. Оттогава досега науките за поведението на човека, за нервната система, за мозъка, за характерите, за проявлението са претърпели противоречиви и главоломни промени.

В тези промени аз трябва да имплантирам собственото си знание, за да разбера Станиславски, защото за мене той е единствената здрава наука и система за произвеждане на театър извън таланта. Това е наука, която ако овладееш, би могъл поне да разбираш как се прави театър. Връщам се към похвати от антропологията. Обръщала съм се към психодрамата като четене на образите. В последно време използвам беседите си с Орлин Тодоров.

Той направи гледна точка през неврози и психози, теорията на Фройд и така разгледа един текст. Опитвам се да превърна психоаналитичния подход в практика. Той е много импулсиращ и захранващ въображението ми. Боя се, че не винаги за актьорите, на които го предлагам, той е провокативен. Но това е процес, който хората трябва да извървят, за да разбираме нещата.

- Работата ви в театъра е лабораторна, на границата между антропологията и медицината. Как успявате да мотивирате актьорите?

- Различно е, понякога е много лесно, понякога е непосилно трудно, понякога е крайно неуспешно. Когато се получи реалното общуване между мен и актьора през съответната друга наука, тогава се правят прекрасни открития, които бих казала, че заслужават внимание.

Интервюто е публикувано във в. "Новинар" на 05.02.2009 г.