По повод 20-ата си годишнина KulturKontakt Австрия инициира серия от изложби с бивши стипендианти на програмата от Източна и Югоизточна Европа в Прага, Братислава, Букурещ, Варшава, Белград и Риека. В последната изява "Без граници" в галерия ArtРoint във Виена кураторът на изложбата Хедвиг Заксенхубер е поканила художниците Кока Рамишвили (Грузия), Красимир Терзиев (България), Галина Мижникова и Сергей Проворов (Русия), Шейла Камерич (Босна и Херцеговина) и Катаржина Козира (Полша). За българското участие във Виена разговаряме с Краси Терзиев, който представя видеоинсталация до 26 февруари.

- Как спечели стипендията на KulturKontakt Австрия?

- По стандартната процедура за кандидатстване за творчески престой на Културконтакт: формуляр и портфолио, на базата на които определено жури избира кои от кандидатстващите ще получат вот.

- Какво е представянето ти за юбилея на фондацията?

- В изложбата "Без граници" показвам работа, която според куратора Хедвиг Заксенхубер коригира представите за граници, като изтегля перспективата на погледа в планетарен мащаб. Работата се казва "Съобщение от Космоса в двора" и визира феномена на космическите боклуци, резултат на пет десетилетия човешко присъствие в Космоса. При този мащаб националните граници не са мярка нито за пространство, нито за контрол на трафик. Представите за време и пространство, за горе и долу, за сакрално и профанно са в друга геометрия и са свързани в друга поредица. Фактът, че многотонажен апарат, плод на многогодишен високоспециализиран труд на най-блестящите умове, на безкрайни калкулации и изобретателност, веднъж изстрелян в орбиталното пространство има няколкогодишен живот, след което се връща на земята като странна маса боклук, за мен беше зашеметяващ. Работата проследява историята на обекти от този тип, които са се върнали обратно в различни точки на земята пред очите на смаяни местни жители, и се опитва да разгледа тази история през призмата на традиционните човешки категории.

- Постижима ли е на практика Европа без граници с оглед на етнически, политически, религиозни и други различия?

- За мен заглавието "Без граници" се чете с въпросителен знак и е лишено от оптимистичен ентусиазъм. В текста си Хедвиг Заксенхубер говори, че обединението на Европа се диктува от икономически критерии, и зад популисткия лозунг за отпадане на границите и междукултурен обмен често се крият апетити за нови пазари и евтина работна ръка. Така, че наистина заглавието по-скоро проблематизира лозунга "Без граници" без наивитет и патос. Засега имперските центрове на Европа са си непоклатими и перифериите, общо взето, не са сменили особено статута си на буфери за свежи ресурси и мишени за размахване на пръст.

- Какво прокламира Новият световен ред в изкуството?

- Не зная за какво става дума като се говори за Нов световен ред. Има глобализация, има преса върху обществените музеи към комодификация и маркетингови модели. Има мощно влияние на пазара... Има влияние на анахронистични настроения, постоянна ревизия на наследството на модернизма. Но не знам някой да прокламира нещо на някого. Както гласи заглавието на един немски проект: има острови и гета. Острови от типа, както Палмата в Дубай, така и различните типове интелектуални и културни оазиси на знанието. Има и множене на гета: от бежанските лагери до риалити програми като Big Brother или Surviver. Светът се пренарежда перманентно след 1989 г., но някакъв ред, в смисъла на реда от Студената война, още не се вижда на хоризонта. А и не знам дали е възможен в динамиката, в която информационният капитализъм вирее.

- Какви са предимствата и недостатъците от падането на почти митичната граница между Изтока и Запада?

- Не знам дали мога да добавя тук нещо към вече циркулиращите клишета. Някак и не може да се мисли в плюсове и минуси. Стената просто падна, защото единият играч, който я построи, не издържа под тежестта й. И оттам светът се промени. За мен, за теб и за всички. Не съм сигурен че някой въобще е бил напълно готов за това, което последва след падането й. Като че ли беше шок и за двете страни. Едните искаха на Запад, на другите им стана тясно и некомфортно в перспективата те като местни да се превръщат прогресивно в малцинство. И най-вече факта, че това повлече един още по-мащабен процес на глобализация, видими и невидими потоци емиграция и реален и виртуален капитал завихри света до неузнаваемост.

Интервюто е публикувано на 11.02.2010 г. във в. "Новинар"