„Малкия сезон” на ТР „Сфумато” е празник за душите, отдаване, съблазън, тичане, стон, вибрация, шепот за всички посветени в театралното изкуство. Поне за седмица двигателите на театралната работилница Иван Добчев и Маргарита Младенова обещават да те оставят бездиханен, СКЪПИ ЗРИТЕЛЮ. Пригответе се да блуждаете далеч от земното притегляне, да се издигнете на два метра над земята в опияняващо тържествуване. Инакомисленето е глътка свеж въздух в културната атмосфера на столицата на фона на демагогията, изкуствено поддържаните рейтинги и битовизмите на закостенялото българско съзнание. Това ме кара да се чувствам щастлива и в свои води.

Тази година от 27.06. – 5.07.2011 „Сфумато” отново, както всяка година е притегателно място за културния елит на страната и трибуна за обещаващите млади артисти от различни области на изкуството – театър, музика, изобразително изкуство, литература. Право на селекция за участие имат млади професионалисти и студенти от академиите по изкуства след втори курс. Както казва директорът и вдъхновителят на театъра Иван Добчев  „Малкият сезон дава на хората, които правят изкуство да получат своята първа тръпка”. Освен обглеждането на ситуацията в академиите по изкуства се цели също така и насърчаване на работата на младите и провокиране на процеси в рамките на фестивала.

Ателиетата като основен модел на работа в Театрална работилница "Сфумато" е акцентът в "Малкия сезон" тази година. Шест са отворените за участие ателиета – за драматургично писане, водено от Константин Илиев, език на тялото – Мила Искренова, поезия – Стефан Иванов, сценичен бой – Асен Асенов, импровизация – Елена Димитрова, интерактивни обекти с Ардуино – Симеон Янчев. Ателиетата продължават от три до пет дни. Демонстрации на резултатите от тях са програмирани в цялостния фестивален афиш. Сред новите открояващи се имена са младия режисьор Васил Дуев и актьорът Христо Пъдев (участва в „Язът” от Конър Макферсън). STOP MOTION анимация по мотиви от „Магьосникът от Оз” се прожектира във фоайето на централния вход на театъра, където е позиционирана и изложбата с портрети на български артисти (Койна Русева, Петър Генков, Антонио Димитриевски, Стела Стоянова, Христо Петков...). Младата художничка Аменун Филип Женева (Яна Купенова) е вдъхновена от Койна Русева, която е нейното олицетворение за Жената, а за останалите от тази серия се обоснова по този начин: „В другите момичета и момчета, които рисувах видях  огромен капацитет, талант, който рядко мога да открия и затова реших да ги увековеча сега. Обикновено се рисуват портрети на хора, когато те са вече на възраст, а тези тъкмо сега са в разцвета на силите си и за мен са много красиви.” Друга важна част от концепцията на фестивала беше участието на графити артистите от сдружение „140 идеи”. Върху задната стена на театъра, откъм служебния вход, няколко момчета сътворяват  литературни герои – Дон Кихот, Шерлок Хоумс, Хамлет, барон Мюхаузен.

Ето и моят дневник с най-интересните заглавия и участници:

Първи ден (27-ми юни):
Нели Горанова от дирекция “Култура” на Столична община осигури специалното присъствие за “Малкия сезон” на Духовия оркестър с концерти пред театъра. По-късно това музикално присъствие е допълнено от авторския музикален проект на Росен Пенчев “Breakpoint”, който включва песни и теми от различни театрални представления играни през последните 10 години – „Донеси ми главата на принца”, „Орфей”, „Ричард III”, „Отблизо”, „Колекцията”, „Вещици в чужбина” и др. Същия ден общо 12 студенти от програма “Театър”, програма “Танцов театър” и от департамент “Музика” към БФ на НБУ са участниците в рап пърформанс по „Сън в лятна нощ” на У. Шекспир. На базата на класическия сюжет описан в „Сън в лятна нощ” се изгради музикално-сценично произведение, заредено с енергията на съвременната поп-култура. Пиесата на Шекспир е силно редактирана, като са премахнати една част от героите и действието е съсредоточено съмо върху три основни двойки, Пък, Феята и Кросното, като се появява и един нов герой – Разказвача.

Идеята на този спектакъл е мерената реч на Шекспир да се припознае като възможен текст за рап песен, като се позовава на класическия текст.

Специалното внимание на „Сфумато” завоюва „Египетска приказка за сърцето” в превод на проф. Сергей Игнатов. Спектакълът е по едноименната приказка, която е сред най-интерпретираните текстове на древноегипетската култура, останал до наши дни. Оригиналното заглавие на древния папирус е „Историята на претърпелия корабокрушение"".

Метаморфозата, която претърпява героя Шемсу телесно и емоционално след корабокрушението е голяма –  сам, гладен, жаден, безпаметен...

Чрез средствата на танца, песента и визуалния колорит, присъщи на древната култура на Близкия изток, спектакълът ни отвежда на едно необичайно пътуване назад във времето.

Втори ден (28-ми юни):
В камерната зала се представи мултимедиен пърформанс под ръководството на Иван Ямалиев –  „Измерения на индивидуалността”. Участват студенти от специалност “Педагогика на изобразителното изкуство” към СУ “Св. Климент Охридски”

В действията на пърформанса участниците се впускат в себеизследване, себенаблюдение и себеанализа, в търсене на собствената си уникалност, индивидуалност, различие и необикновеност. В проява на собствената си рефлексия те се вглеждат в своите тревоги и ежедневни проблеми, в това което ги обърква и разпокъсва, разкривайки тяхната чувствителност и емоционалност, съзнавано и несъзнавано, копнежи и нуждата от промяна, т. е. светът, който обитават.

В зала Underground се представи авторски моноспектакъл на Петър Гайдаров по разкази на Йордан Йовков – „Дъщерята на Иаира”. Героят на спектакъла разказва три истории компилирани в едно цяло. Проблемът за прекъснатото доверие между хората  и вътре в човека е лайф мотива на историите.

В голяма зала се игра „Огнено лице” от Мариус Фон Майенбург с режисьор Деан Дамяновски и студенти от бакалавърска програма „Театър” на НБУ.

Какво се случва в една семейна среда с нарушен микроклимат – трудни деца, пасивен баща, объркана и депресирана майка с гаснеща сексуалност? Къде  е предела на човешките взаимоотношения и какво става отвъд? Това са въпросите, които се задават в тази пиеса.

Трети ден (29-ти юни):
В камерна зала се представи „За вредата от тютюнопушенето” по А.П.Чехов на „Ателие 313”. Спектакълът изследва на дълбоко ниво темата за връзката между мъжа и жената, служейки си със средствата на хумора. Текстът позволява да преоткрием Чехов с фантазия и нежност, както и модерните и непреходните страни на неговото писане. 

Надвечер, в парка пред театъра се дискутира книгата на Иван Димитров – “Животът, като липсваща лъжица”. Автор на проекта е Милена Панева (издателство „Алтера) с участници студенти от Софийския университет специалност „Психология”.

Веднага след това започна импровизираното литературно четене  „Паркът се завръща” на Парковото поколение, литературна групировка, която включва Лора Шумкова, Ясен Василев, Мартин Колев, Мирослав Христов, Иван Димитров и Мина Стоянова. 

На голяма сцена следва „Тирамису” от Йоана Овшанко с режисьор Росица Обрешкова. Това е дипломен спектакъл на студентите от НАТФИЗ „ Кр. Сарафов” с художествен ръководител проф. Стефан Данаилов.    

„Тирамису” е  пиеса за сладките – горчиви тайни, за добре облечените-разсъблечени жени, за ободряващо-объркващите малки неврози на съвременния човек.

За десерт идва интерактивния пърформънс Seat&Beat (Седни и Звучи”). В него се пускат музикални семпли чрез няколко стола. Това е направено с помощта на дигитална технология, която ни предизвиква да търсим нов начин за по-различна употреба на заобикалящото ни пространство. Овладяваме енергията на едно всекидневно движение, сядането и ставането на стол, което после се пресъздава в звуков диалог между участниците. Създава се мрежа между материални предмети и виртуални светове. 

Четвърти ден (30-ти юни):
Специално внимание заслужават „Паралелни светове” по идея на Петя Попова (хореография и текст) и със съдействието на студенти от 2 - ри курс НАТФИЗ спец. „Танцов театър”.

Теорията за паралелните светове твърди, че те съществуват като независими един от друг сапунени мехури, реещи се във въздуха. Общуват ли вселените и как? Смисълът на дебатите за паралелните светове е самата реалност...

Следва на открито пред театъра модерното рок звучене в съчетание с български  фолклорни мотиви, понякога освежен от фънки елементи и звуците на цигулка на група Ajabez (Михаил Стефанов, Бояна Желязкова, Ангел Малешков, Стоян Петров).

 На голяма сцена се игра  „Пиеса за умиране” по текст Ани Васева и Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон) с участието на Вяра Коларова, Леонид Йовчев, Петър Генков, и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова. Спектакъл, който се движи между невъзможността на смъртта да се състои и нейната апокалиптична прекомерност.

Пети ден (1-ви юли):
В зала Underground е интерпретацията на Нина Боянова по „Първа Любов” на Самюъл Бекет. Любовта и смъртта като двойка любовници, надпреварващи се за свой дял от човешката душа.

На камерна сцена се представи завладяващия танцов спектакъл „Но ме йорес мас” от три  миниатюри, изследващи забраната като възможност. Те са по музика на Равел, Бетховен и Марк Рибо. Ана Саласар разкрива част от идеята на изпълнението си: „Аз съм много хаотичен човек и понякога за да вляза по-навътре ми е необходим някакъв периметър. Обичам когато си правя танцови експерименти и импровизации да си поставям някакви ограничения. Имам един танц, в който само левия ми крак ме движи. Логиката е да се окастрят част от възможностите за движение. Тук визирам „Болерото”, където съм с вързани ръце и се простирам в много малко пространство. Третата част, в която танцувам в гръб е един секс с музиката...”

Миналата година другият участник в танцовия спектакъл Димитър Германов се появи в танцовото представление „Обектива”, на „Колектив Мю” (съвместно с момче и момиче от Париж).

Сега заедно с Ана Саласар прави танц с обекти (топки). Това е много по-различно от традиционния цирк, който е свързан много повече с клоунада. Той се изразява освен чрез тялото си и чрез танца.

 Westrada –  оригинална и хитова западна музика, преведена на български естраден език зазвуча надвечер пред театъра.

Шести ден (2-ри юли):
В камерна зала ни посреща „Опасни връзки” сценичната версия по романа на Шодерло дьо Лакло с режисьор Васил Дуев.

Надвечер пак е ред на поезия и музика в едно на открито – „Бавно: Изговорен свят”. Участват Стефан Иванов, Иван Ланджев, Иван Димитров, Радослав Чичев, Мирослав Христов, Момчил Миланов и др.

Седми ден (3-ти юли):
Започваме деня в голяма зала, където сме свидетели на хайку-пърформанса на Петър Пламенов „Изобретяване на надеждата” (малък наръчник за прекосяване на океани). Спектакълът посредством взаимодействието между най-краткия литературан жанр хайку и пластиката на тялото изследва събитията  във вътрешен свят на личността, откриването на вселени просветващи в мига.

В зала Underground е KINETIC.BG с автор Ангел Петков. Това е представяне на интерактивна сфера, чието различно положение в пространството задвижва различни кинетични скулптури. Положението на сферата зависи от реципиентите на проекта.

Денят приключи с  „Short movies for a long night„ прожекция на късометражни филми на студенти от НАТФИЗ (Филип Андреев, Ана Китанова, Олга Колева, Слав Ламбринов, Любомир Печев, Вито Бонев, Неда Морфова, Георги Грошков).

 Осми ден (4-ти юли):
В голяма зала актьорите Филип Аврамов и Невена Калудова представят драматизация на романа „Лудост”от Калин Терзийски. Предшествани от автора Кайо те следват неговата невербална жестомимична илюстрация на „лудостта”. Представените откъси от книгата са споделения опит на младия психиатър от психиатричната болница в Курило, където се развива действието на романа. Изводът от тази впечатляваща намеса на писателя-лекар е, че никой от нас не е застрахован от „лудостта” и че границата между нормалното и ненормалното винаги е много крехка и субективна.

 В рамките на закритото ателие за сценично четене на пиеси „Ембрион” се представиха пиесата на Иван Димитров „Балсамирана с любов” с режисьор Веселин Димов и пиесата на Мирослав Христов – „Всичкоядеца”, моноспектакъл с участието на Елена Димитрова.

При изключителен успех, оставяйки публиката бездиханна се представи „Огненият змей”, мимодрама по мотиви от едноименния сценарий за пантомима на Гео Милев. Концепция и идеен проект на Елена Пап &  Пламен Георгиев.

Безсловесният спектакъл „Огненият змей” се базира на древната българска легенда за трагичната любов между красиво „човешко момиче” и „чужденец-змей”.

Спектакълът изследва темата за ксенофобията и страха от непознатото, поведението на „тълпата”, мястото на „различния” в обществото. Представление за една красива, но трудна любов, върху която си заслужава да помислим на фона на случващото се около нас днес. Първата част трая около един час в залата – феерия от светлини, изпълнения на кокили и невероятна мултимедия. После действието се премести навън. Спектакълът продължи около два часа заедно с импровизациите след огнения шоу-сценарий пред театъра.

Девети ден (5-ти юли):
В голяма зала е музикалния спектакъл на Ивайло Андонов  „Мене Текел Фарес”. Пиеро, мъж и жена – три действащи лица разказват странна история за отношенията, мечтите и разочарованията си, говорещи с езика на музиката, тялото и жеста ...

Вечерта пред театъра е  Бонцерт/Boncert с участието на Бояна Желязкова – Бо

Завършваме в голяма зала с [акорд:еон] представление за идиофонични точки по текстове на  Мария Калинова, ВБВ , Камелия Спасова, Димитър Кенаров;  глас Андрония Попова; акордеони Веселка Тончева, Fragile; визуална среда Спартак Йорданов и Ралица Тонева. Това е музика от големи акордеонни мехове, прекъсвана от гласове, поезия и дишане с цяло тяло: всеки за себе си и всички към другите.

 Материалът е публикуван в сп. "ЛИК", брой 8, август 2011