Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2012 02:29 - Георги Тошев: „Емир Кустурица е тъжен човек напук на неговите филми”
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 2319 Коментари: 0 Гласове:
0



Десислава Томова

На 10 март от 15:30 часа в Дома на киното, в рамките 16-ия София Филм Фест беше  премиерата на документалния филм на Георги ТошевКустурица. Балкански хулиган“. Филмът е вдъхновен от автобиографичната книга Смъртта е непотвърден слух(издателство „Колибри”) на най-успелия балкански режисьор Емир Кустурица. Във филма се разказват в допълнение много подробности за това какво се случва с Кустурица днес и сега, oтвъд успеха, парите, зависимостите и суетата. Непосредствено след прожекцията беше и премиерата на книгата. За подбудите да направи този филм разговаряме с неговия автор Георги Тошев:

Кое те изкуши да се спреш на знаменитата фигура на Емир Кустурица?

Миналата година знаех, че книгата ще излезе на български език и тогава реших да се върна към една моя стара мечта, да се срещна с Емир Кустурица. Не бих казал, че съм почитател на всичките му филми, но винаги съм бил предизвикван от хора, които умеят  да ме провокират като зрител, като слушател. Кустурица е един от тях, който през всичките тези години ме интригува с несъгласието си. Започнахме една битка за неговото издирване. Намерихме го. Той все отлагаше срещата ни. Внезапно и случайно, когато отивах да снимам филм за Ани Лейбовиц го открих в хотела в Санк Петербург. Всичко започна от една пресконференция, на която му се представих и му казах: „Аз съм човека, който ви звъни по телефона”. И той отговори: „Добре. Правим го”, но трябваше внезапно да замине. След това отидохме в Белград, Вишеград, в Дървен град. Пак го отложихме. И така няколко пъти се срещахме и отлагахме във времето този много голям разговор, който стана буквално последните часове преди да напусна Дървен град. Бях почти отчаян, че няма да имам този цялостен поглед. Имах много часове разговори с него. Имах нуждата да събера всичко това, което се появяваше в мен като въпроси във времето. Исках да науча историята на Емир Кустурица такава каквато е днес и сега. Това не е филм, който изследва неговата биография, а това е по-скоро едно вглеждане в Кустурица на прага на неговите 60 години пред старта на нов много мащабен филм с Бенисио дел Торо. Кустурица, който е поуспокоен. Кустурица, който се завръща там от където е тръгнал. А това е една гранична линия между Република Сърбия и Босна.

Какво си вложил в заглавието Кустурица. Балкански хулиган“?

Това е една шега, разбира се. През всичкото това време неговите приятели свидетелстват за това, че той е човек, който по някакъв начин предизвиква другите – било чрез киното, било чрез поведението си. Той е човек, който е израснал на улицата. Той е един вагабонтин. Неговото усещане за света е много автентично. Именно тази автентичност влагам в думата „хулиган”, защото той-много добре чувства, възпроизвежда и някакси преживява Балканите. А да преживееш Балканите не е лесна работа.

Кои са въпросите, които те вълнуват в този филм?

Вълнувах се от няколко въпроса докато създавах филма. Единият беше: възможно ли е да постигнеш помирение със себе си, със собствените демони и ангели? Възможно ли е да се чувстваш част от една земя, която е твоя и на дедите ти? В нея има хора, които те отблъскват, хора, които те отричат, хора които не те разбират. Не случайно във филма е застъпена темата за паметта. Да помниш или да забравиш? Кое е по-важно? Той иска да помни, но и да забрави войната. Разделението на бивша Югославия. Разделението на хора, които са живели заедно. Цялото това многобразие от емоции, които бушуват в един човешки живот, който извървява своя кръг. С този филм исках да разбера дали е възможно постигането на това помирение – сам със себе си.

Какво научи от срещата си с Кустурица?

Научих, че думата „достойнство” има смисъл. Въпреки грешките, въпреки провалите, въпреки успехите, въпреки парите, въпреки проблемите, въпреки любовта и въпреки разделите. А това да запазиш собственото си достойнство е привилегия на хората, които знаят кои са, които се справят със собствения си живот и го живеят по начин, по който след време да не се срамуват. Смятам, че моето голямо откритие за Кустурица са две неща: той е тъжен човек напук на неговите филми, които искрят от емоция, страсти, любов и т. нат. Той е един много достоен човек въпреки писанията, че се заиграва с този или онзи.

Как мотивира Кустурица да застане пред камерата на твоя екип?

Готов съм да бъда навсякъде и да се срещна с всеки, който ми е интересен и чрез, който мога да отговоря на въпроси, които ме вълнуват. Кустурица е един от тези хора. Със сигурност не съм му плащал за да ме допусне до себе си. Това са едни много нискобюджетни филми. Ключът е в респекта ми към твореца, към личността, която ме е провокирала да направя този филм. Уважението и любовта към екипа, с който го правя ме кара да бъда много честен. Не може, когато си толкова искрен да не стигнеш до човека и той да ти откаже. Вярвам в това. Неслучайно Кустурица е поредния много значим  за мен човек, с който аз се срещам. Среща, която няма да забравя. Среща, която превърнах в едно добро познанство.

Интервюто е публикувано на 12.03.2012 във вестника на 16 международен София Филм Фест

image

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 387101
Постинги: 141
Коментари: 15
Гласове: 225
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829