Десислава Томова

Мира Сталева учи теология, после психология, като по време на следването си се включва към екипа на София филм фест. След кратки странствания по света се завръща отново към София филм фест и се заема с гостите на фестивала. По настоящем е артистичен директор на „София Мийтингс”, където от 9 години насам професионалисти в областта на киноиндустрията намират пазар за филмите си в рамките на София Филм Фест.

С какво по-конкретно „София Мий­тингс” помогна в про­дуцираното на филми на млади български кинотворци и в намирането на парт­ньори?

Спомогна в установяването на контакти с изключително полезни и опитни хора, със споделянето на опита на точно тези хора, с повдигането на нивото на писане на сценарий, развитието на сценарий, основните положения с регулационните механизми за правене на копродукция. Превърна се в едно ноу хау как се правят и как се случват нещата.

Кои са някои от емблематичните реализирани заглавия на филми?

Да започнем с филма „Смъртта на г-н Лазареску”, който откри новата румънска вълна със селекцията си в Кан преди 6-7 години; „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който в момента е най-голямата българска копродукция; „Цинкограф” на режисьора Емил Христов; френската копродукция „А защо не живеем заедно.” на младия режисьор  Стефан Роблен. Това са проектите, които се реализираха като филми. Има над 70 % завършеност на филмите, които са били представени като проекти. Това е един много добър момент, но когато говорим за филми, качеството е най-важно и ние не можем да гоним количествен показател. Хубавото е, че им е провървяло на тези проекти и че са успели да се случат и така да зарадват и публиката.

Също е добре да се обърне внимание на Balkan screening – филмите които се представят на закрити прожекции на фестивални представители и на дистрибутори. Реално в последните години тласъка в българското кино и добрата фестивална кариера на повечето български филми тръгна от „София Мийтингс”.  

Какво ще включва форумът на ЮНЕСКО, който сте предвидили в тазгодишното издание?

На него се събират специалисти и експерти от различни области в региона на Югоизточна Европа. Целта е да се набележат основни рамки на развитие на Балканите от творческа гледна точка. Разбира се голямо внимание ще отделим на културните индустрии, които все още са подценявани, а всъщност могат да спомогнат за развитието на обществото като дадат работна ръка. Изследвания показват, че възвръщаемостта от културните индустрии е доста голяма. Печеливша кауза е ако всяко едно евро вложено в културна индустрия (културен проект) връща четири евро отгоре. Така че на културата не трябва да се гледа като нещо, което само гълта публични пари. Тези пари се инвестират за да се поддържа едно духовно ниво на хората. Да си сверяват часовниците с това къде се намират в света. Киноиндустрията връща пари, защото тя „храни” много много хора. Освен, че ги и развлича.

Какви са очакванията ви от Robert Bosch като партньор на фестивала?

Robert Bosch са наш традиционен партньор от много години. Много български късометражни филми успяха да се възползват от помощта. Ще спомена Борис Десподов, Андрей Паунов и Весела Данчева, които бяха подпомогнати в техните късометражни проекти. За първи път стартираме трейнинг, който цели да интегрира страните от Черно море и Кавказието, проекти от Армения, Грузия, Азърбайджан, Молдова, Украйна, Румъния, България. По една или друга причина образователната система в областта на киното не е толкова силно развита в региона. Естествено това дава влияние върху самите проекти. Идеята беше да съберем младите хора. Да ги срещнем с експертите и да им дадем тласък да правят кино.

Как се извършва селекцията на проекти? По какви критерии?

Най-водещото е качеството на историята (сюжета, синопсиса, тритмънта, сценария). Разбира се, предишните творби на автора, които дават представа за визуалния стил и посоката, в която автора има търсения. Да не забравяме, че става въпрос за копродукции. Т.е. един проект трябва потенциално да става за копродукция. Ако може да се направи с местни локални пари е по-добре да се направи с такива пари. Няма смисъл нещата да се усложняват. Копродукцията идва, когато действително проекта има потенциала да я понесе.  

Какви качества според Вас трябва да притежава един продуцент или режисьор за да направи добър Pitching?

Добрият Pitching се оказа, че съвсем не е толкова лесна работа. Един ден преди започването на „София Мийтингс” имаме посветен на подготовка на участниците във феста как да пийчват. Това да предадаеш всичко, което искаш в 3-5 или 7 минути е изкуство. Трябва да можеш да отсееш това, което ще е интересно за тези, които слушат – продуценти, фондове, дистрибутори. Те трябва да бъдат завладяни. Като пример мога дам, че случайно в асансьора можете да попаднете на продуцент, който преследвате от много време и да трябва да се представи проекта за 30-60 сек. Затова трябва да си винаги подготвен и да знаеш какво правиш и да умееш да го формулираш в няколко изречения. Веднага да дадеш цифри, какво ти е необходимо и откъде.

С какво ще ни изненада сътрудничеството ви с Британски съвет през тази година?

Едно от най-интересните неща, които правим в партньорство с тях  е организирането на уъркшопи, в които представяме дигитална дистрибуция. В дигиталното пространство има специален наратив. Опитваме се да представим онази форма на развитие на аудиовизуалния свят, която реално в Българя не е толкова добре застъпена. В САЩ и Англия светкавично се развиват процесите на дистрибуция онлайн. Има много хора, които искат да правят кино. В България реално нямаме достатъчно кина. Всички тези хора, могат онлайн да стигнат до своята публика. В момента, в който филма е на екран, тази публика ще дойде, защото тя вече ще познава това име и този човек. Това е подходяща възможност за млади, развиващи се таланти.

Тази година с Британския съвет сме поканили Джейми Кинг, който ще представи платформата за онлайн дистрибуция VODU. Също ще покажем неговия документален филм „Steal this film”. След прожекцията ще имаме интерактивен разговор с режисьора и продуцента Джейми Кинг, който е един от гурутата, които започнаха да използват online communities за да могат да ги приобщават към алтернативното търсене и събиране на публика и представянето на филми в Интернет.

Интервюто е публикувано на 17.03.2012 във вастника на 16 международен София Филм Фест