В книгата си „Философски ескизи върху съвременното изобразително изкуство от междувековието (1990 – 2010)” (изд. „Изток-Запад) проф. Красимир Делчев представя световни имена в съвременното изобразително изкуство. Художници като Деймиън Хърст, Трейси Емин, Джеф Кунс, Герхард Рихтер, Нео Раух, Матиас Вайшер са познати на доста ограничена публика в България. Философът за първи път прави такова изследване. През 2008 г. Петер Цанев разглежда в книгата си „Психология на изкуството” как психологията разширява нашите представи за изкуството и въздейства на нашето въображение при перцепция. И при двамата автори се създава една нова експериментална естетика, базирана върху обективните познания на науката – психология или философия.
Делчев намира образци, представители, чрез които да се онагледи какво представлява съвременното изкуство. А от друга страна реферира философски и художествено критични мнения върху творчеството на дадените представители и в крайна сметка се създава едно разумно и добре обосновано впечатление затова, което става в момента на сцената на световното съвременно изкуство.
В разработката си Краси Делчев определя днешната съвременност като „делта-съвременност”. Според него е налице плурализъм и коекзистенция на множество направления. Има също реализъм, фотореализъм и хиперреализъм, абстракционизъм, концептуално изкуство, инсталации, „изследвания на следите”, видеоарт, бодиарт, пърформънси. С една дума, множество „изкуства” заменят и слагат край на „измите” (кубизъм, футуризъм, сюреализъм, соцреализъм, районизъм, супрематизъм; преди тях – експресионизъм, импресионизъм, романтизъм...)
Той разграничава различни видове съвременнност – древната съвременност, която е обърната по-скоро към миналото (чрез традициите, ритуалите, мита) от следващата съвременност в плана на световните религии, на Християнството, която вече отправя поглед към бъдещето. Във вече съвсем модерната съвременност всекидневието изскача с модернизма, с импресионизма, с експресионизма. В по-следващите съвременности като постмодернизма отпада утопията на модернизма за стратифициране и режисиране на художествените направления и групи в такива рубрики като авангард, класическо или академично изкуство, назадничево (ретроградно, ариергард)... Прави се разлика между видове съвременност – древна, средновековна, модерна, постмодерна и днешна съвременност. В днешната съвременност бива по-развито това, което тръгва в постмодерната съвременност, а именно релативизирането на йерархиите и превилегироването на група от художници.
Според проф. Делчев днешната съвременност е пост постмодерна и при нея вече дори отпада идеята за авангард. Има и един трансавангард, който се създава след авангардизма на модернизма. Дори т.нар. трасавангард също попада в „делта съвремеността” като едно от предлаганите художествени направления. При него авангардизма е ралативизиран. „Делта-съвременността” е днешната съвременност в облика от всички други видове съвременност.
Книгата получава много по-топъл прием в артистичните отколкото в научните среди. Всички натрупани впечатления от изтъкнатите световни артисти трябва час по-скоро да бъдат споделени с българската аудиторията. И докато възбуди интереса към фирлософския си прочит на съвременното изкуство, автора просто хваща перото и го движи по листа – във философски ескизи.
Рецензията е публикувана в сп. "ЛИК", септември 2012
