"Синята птица" е аудио-визуален проект на Себастиан УЕСМАН, който варира между документален филм, видеоарт и звуков експеримент, разделен на седем части, които го превръщат в акустична история. Интервю с автора - от Десислава Томова.



Проектът е визуално пътуване до иновативен звук. Авторът му Себастиан Уесман е композитор, мултиинструменталист, пърформър и кинорежисьор. Роден е през 1980 г. в Буенос Айрес, Аржентина. В момента живее в Талин, Естония, където работи върху оркестрови и хорови композиции. Също така създава музика за съвременен танц и арт инсталации, снима филми.

Може би бъдещето е на еклектичното интердисциплинарно изкуство?

Как звучи дуетът между Себастиан и църквата?

Харесват ми свещените храмове, независимо от религията, която се изповядва в тях. Това са места, където хората могат да медитират и да размишляват спокойно. Тишината е много важна част, когато правиш изкуство.

Характеристика на тези места е, че имат архитектура с много добра акустика и дълбок звук, който може да има реверберация.

Във визуален аспект реших да снимам целия филм от вътрешната страна на църквата и да уловя с камерата си атмосферата на размисъл, която има по тези места.

Може да се каже, че в този случай църквата е един от главните герои. "Дует между музиката и дълбочината, която има в архитектурата". 

Как създаваш нова реалност?

Мисля, че има толкова реалности колкото и хора. Всеки човек има реалност, белязана от неговите желания и опит.

Много пъти изкуството е метафора за това, което ще бъде споделена реалност.

Могат да се създат нови форми на интерпретация, нови парадигми. Мисля, че в едно произведение на изкуството, това е от решаващо значение.

Наистина ли свири само един човек?

Филмът се състои от седем части и между всяка част има разделители. За всяка е композирана пиеса за соло цигулка и глас. Акустиката в тази църква има ефект, който създава впечатлението за повече от едно лице. Но всъщност свиря сам.

Как свириш и пееш едновременно?

В продължение на няколко години работя по техника, която ми позволява да свиря и пея едновременно различни мелодии. Преди това трябваше да създам координационни упражнения, за да пея и свиря на цигулка. Тази техника се фокусира върху тялото и неговата цел е да се осигури баланс между глас и цигулка.

Каква е историята?

Идеята ми беше да заснема различна история, "акустична приказка", разказана от една птица, която повдига естетически, философски и политически въпроси. Всичко това подкрепено от аудиовизуален език, експериментално.

По време на процеса идваха още идеи, които бяха повлияни от операта и театъра.

Как избра това заглавие?

Синята птица също е част от някои от северните митологии. Но аз исках да се даде друг смисъл и най-накрая да успее да се превърне в "Синята птица", която е част от една митология, основаваща се на опита ми и най-съкровените ми вярвания. Мисля, че този проект е изграден върху "лична митология"

Звукът записан ли е в същата църква и на същото място, където се намира пърформъра?  

Пиесите за соло цигулка са записани на живо. Саунддизайнерът (тонрежисьорът) използва четири микрофона, два за да запише звука на  заобикалящата ни среда и два микрофона, които улавят детайлите на цигулката и гласа.

Разделителните сигнали бяха записани в студио, където използвахме готови пиана, цигулки, виола, тромпети, кларинети, и пр.

Различно ли е звученето, когато изпълнителят е отпред и когато е отзад?

За филма избрах различни места от интериора в църквата. Всяко едно от тях е перфектно адаптирано към концепцията на всяка пиеса. Идеята ми е да се използва пълният акустичен потенциал на пространство, въз основа на това което изисква всяка аудиовизуална пиеса. 

За последната глава, озаглавена "Жертва", използваме горната част на църквата, където има орган. Там, звукът се проявява по специален начин, създавайки различни гласове.

Как комбинираш класическата с експерименталната музика?

В моя случай вярвам, че комбинация от класическия и експерименталния жанр се случва естествено. Преди да започна да композирам музика или да снимам филм, никога не съм имал установена посока, но винаги имая идея, която води експеримента. Експериментирането е начин за вдъхновение при мен и много пъти е неосъзнат механизъм.

Би ли описал едно музикално пътешествие. Как изглежда то?

Мисля, че "Синята птица" е аудиовизуално пътуване с кръгова структура, минималистично. Има постоянна кореспонденция между визуалната композиция и музикалната композиция. Това е история, разказана с визуални концепции, звук и тяло. Това е пътуване без начало или край. Като параметри се очертава идеята за произхода и еволюцията.

Интервюто е публикувано в сп. "ЛИК" - декември 2012 г.