Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2014 14:59 - Луис Миняро: Разглеждам киното като илюзия, като фантазия, като игра
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1401 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.04.2016 12:16


Десислава Томова

image

На 18 години Луис Миняро (роден през 1949 г. в Барселона, Испания) основава „Cine Club Arts” в Барселона. Той работи като критик и е известен като продуцент на независими филми, сред които са „Чичо Бунми си спомня предишните животи” (реж. Апичатпонг Верасетакул, 2010), носителят на награда от фестивала в Ротердам  „Finisterrae” (реж. Серхио Кабайеро, 2011) и филми на Маноел де Оливейра и Лисандро Алонсо. Ретроспективи на Миняро са представени в Париж, Кали, Монтевидео и Танжер. След няколко документални филма Миняро прави режисьорския си игрален дебют с „Падаща звезда”, с който се представя на тазгодишното издание на СФФ.

Защо избрахте този сюжет? С какво Ви вълнува?
Първото нещо, което ме провокира да избера този сюжет е, че той е непознат. Изненада ме, че един човек, който е бил крал на Испания не е познат на никого. Това беше тема за изследване. Исках да извадя на светло тази история. Това беше и основния ми мотив. Освен това е застъпена също и темата за самотата. Кризата се усеща като източник на вдъхновение и съпротива, макар и по един необикновен начин.

Каква е днешна Испания в сравнение с Испания по времето на Амедей I Савойски?
Тук предлагам на зрителя подобен на халюцинация поглед към света на Амедей I Савойски, който в началото на 1870 г. е крал на нестабилна Испания в продължение на две години. Действието се развива през XIX век. – период с много конфликти, много атентати и убийства на политици, постоянно изразено социално напрежение по отношение на църквата и държавата, териториалните аспекти, различните самоличности и националности на Иберийския полуостров. Всички тези теми са поставени на фокус, дискутирани и изяснени. След Гражданската война в Испания все още има голяма диференциация между много прогресивни хора от левицата и крайно консервативни хора вдясно. Както е известно, Каталония желае да се отцепи от Испания и да стане независима провинция.

Как присъства темата за сексуалността във филма?
Сексуалността присъства в живота ни под различни форми. В отделни моменти има големи проблеми да се изрази. Няма свобода. Няма нормалност. Не става въпрос за перверзия във филма ми (сцената с пъпеша). Може да се говори по-скоро за еротика.

Героите Ви образуват любовни триъгълници помежду си. Какви са взаимоотношенията между половете във филма?
Всички сме сексуални – нито хетеро нито хомосексуални. Всеки един ориентира склонността си в определена посока. Човешката душа като много неща в природата могат да бъдат поливалентни. Това е филм, който се опитва да предаде многообразието на аспектите, които може да има сексуалността.

Как красивата френска поп музика съжителства с героите?
Тази музика заема важно място в моята младост. Можем да слушаме концерт на Вагнер, да отидем на фестивала „Сан Ремо” или пък да си купим дискове на Силви Вартан или Шарл Азнавур. Голямо влияние ми оказа епохата на шансона. Смесих различните видове музика – класическата, например Моцарт, със съвременната поп музика. За изразяването на емоциите еднакво значение има както едната, така и другата музика.

Филмът Ви е доста екстравагантен и, бих казала, скандален. Каква е реакцията на критиката и цензурата в Испания?
Екстравагантен е, защото и аз съм малко екстравагантен. Харесват ми цветовете, фантазията... Филмът беше добре посрещнат от критиката в Испания. Твърде рано е да се каже нещо по въпроса. Това е едва вторият фестивал, на който участвам с него. Той е току-що завършен. В края на януари беше на фестивала в Ротердам и сега е тук в София. След това планирам да го покажа на други фестивали: в Буенос Айрес, Монтевидео, Мюнхен и пр. Но все още нямам много добра обратна връзка. Също така в Испания се харесва много от критиката като авторско, некомерсиално кино. Ще се появи и на много други места, свързани с кино.

Кога сънят се слива с реалността?
Не може да се разбере. Често пъти сякаш живеем в един сън, който ни прилича на реалност – ти и аз, говорейки тук в София, в един хотел, на тази маса. Свикваме да възприемаме нещата по материален начин. Но съществува също  възприятието чрез ума и емоциите. Има множество паралелни светове. Разглеждам киното като илюзия, като фантазия, като игра.

Интервюто е публикувано в сайта на София Филм Фест



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 386963
Постинги: 141
Коментари: 15
Гласове: 225
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829