Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2015 17:28 - Андрей Хадживасилев: „Искам да привлека младата публика”
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1226 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 25.07.2015 21:42


Десислава Томова

image

На 18-ти март от 19:45 часа в Дом на киното ще бъде премиерата на първия български документален филм в 3D формат „Стъпки в огъня”, разглеждащ нестинарството под нов и популярен ъгъл. За 50 минути ще се потопите в този български обичай. За подробности относно продукцията разговаряме с нейния автор режисьора Андрей Хадживасилев.

Правени са много филми по темата с нестинарството. Каква е твоята гледна точка? С какво те занимава тази тема?

Темата ме вълнува от много отдавна, тъй като съм снимал много в този регион. Не се задълбочавам много научно, а искам филма да бъде насочен предимно към масовия зрител и да покаже нестинарството в пълния му блясък. Нестинарството не е само играта и танца в огъня. Това е кулминацията, но нестинарството е един изключително интересен и колоритен обичай свързан с много обреди, които се изпълняват от сутрин до вечер на 3 и 4 юни (Свети Константин и Елена по стор стил).

„Стъпки в огъня” е първия документален филм на 3D. Как документалистиката кореспондира с новите технологии?

Представил съм нестинарството по един лек, артистичен и съвременен начин. Затова избрах да бъде в 3D формат. Време е българските зрители да видят нещо ново и българското кино да навлезе в друго измерение. Това е втори 3D проект за моя екип. Много добре се вписват новите технологии в темата за нестинарството, защото то е много визуално, красиво и е ситуирано на едно много живописно място, село Българи в Странджа планина, където времето е спряло. Има изключително красиви гледки, стари къщи. Хората там, особено по-възрастните, са изключително дружелюбно настроени. Споделят трапезата си с тебе.

Във филма си сътрудничиш с  ко-режисьорката Мелъди Гилбърт. Какво внесе работата ти с американката в представянето на един български обичай?

Мелъди е изключително добър и световно признат документалист. Взаимодействието ни беше много интересно, тъй като 3D-то беше новост и за нея. Работата ми с нея ми позволи да направим филм с по-безпристрастен прочит, който би заинтригувал човек, който досега не се е сблъсквал с темата. Разделяйки екипа на две части, с още един режисьор, ми позволи да се задълбоча повече в работата с операторския екип, във визуалното режисиране на филма. Тя се зае с това да прави проучване и предварителни разговори с внуците на баба Злата. Да намери най-интересната и най-дълбоката гледна точка.

Документалният филм „Паркур – начин на живот” ти даде летящ старт в киното. Какъв път измина оттогава до днес?

Това е емблематичен момент в моя живот и в моята кариера, тъй като наистина ми даде много възможности занапред. След този голям успех разбрах, че киното е моето поприще. Затова основах мое собствено филмово студио и продължих напред. След него имам още няколко документални филми. В последните годни бях фокусиран в производството повече на музикални клипове и реклами. Това са по-къси форми, с които аз и екипът ми успяхме да придобием по-голям опит. В последните 3 години работих по този голям проект „Стъпки в огъня”.

И в този си филмов проект работиш с композитора Георги Стрезов. През годините успя ли да създадеш около себе си ядро от хора, които те подкрепят и мислите по еднакъв начин. Как усещаш процеса?

Успях да създам много успешен екип, който работи изключително синхронизирано – с оператора Божидар Симеонов, с композитора Георги Стрезов, с монтажистите ми Васил Даскалов, Йосиф Кокончев, със сценографката ми Кристина Дякова. Това са все талантливи млади хора като мен, които много успешно, оригинално вършат своята работа. Най-важното при филмопроизводството е всеки да върши своята работа без другия да се намесва. Не харесвам похватът на колеги, които са почти всичко в една продукция – „уан мен шоу”. За съжаление в България трудно се случва финансовото обезпечаване на филмовите проекти.

Какво е за теб истинско предизвикателство в професията ти?

Бих желал всеки следващ проект да е по-сложен като изпълнение от предходния. Не случайно, изключително много ме вълнуват модерните технологии, които се развиват динамично. Всеки следващ проект трябва да е по-амбициозен и да надхвърля по мащаб предходния за да бъде успешен и човек да се развива. Документалното кино има по-малко търсене. С използавенето на новите технологии, разглеждайки българските традиции по нов съвременен начин, искам да привлека младата публика.

Каква поръчка за работа не би приел?

Не приемам проекти, които взаимстват от други. Търся оригиналното и самобитно представяне на нещата.

А оттук-нататък накъде?

Надявам се след този филм да продължа с игрален дебют.

 Интервюто е публикувано на 15. 03. 2015 г. във вестника на София Филм Фест

image





Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 348329
Постинги: 138
Коментари: 15
Гласове: 221
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031