Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2015 15:31 - Иван Иванов: „Работата на човека на тази планета е да предизвиква възхищение”
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1589 Коментари: 0 Гласове:
0



На 6-ти март в Дома на киното легендарният български актьор Иван Иванов се срещна с публиката за да отговори на нейните въпроси. Той се извини, че след серия от тежки операции трудно артикулира. След края на беседата раздаде автографи на своите почитатели.

Десислава Томова

image

 

Казахте, че живеете на село. С кого общувате там?

Общувам си с хората за т.нар. простички неща. Много отдавна съм загубил тази аудитория, в която прекарах цял живот. И тогава се занимавах с простите неща, такава каквато е била работата ми в киното. Тя беше конкретна. Извършвам едно просто физическо действие. Обикновено, когато се съберем на маса започваме да теоритизираме, потапяме се в обстоятелствата на парадокса, на фарса, на интелектуалната забава. От всичко това аз винаги съм странял. Бях предано отдаден на киното. Отивам, свършвам си работата и изчезвам. Тогава, когато участвах в т.нар. интелектуален елит и труд на твореца си вършех конкретно работата. След това се случиха тези перипети и продължих по същия начин.  Намерих една среда, в която си говорим за козите или кой се е родил, кой починал, къде е кмета, тая дупка ще се оправи ли, няма ли да се оправи. Моят живот се оказва един праволинеен живот. Занимавам се с живеенето.

 

Трябва ли човек да попадне като Вас случайно в киното за да стане по-късно поет и писател?

В човешкия живот е хубаво да има необикновени случки. Ако не се случи в този живот, то в следващия. Имам едно такова мото: „Пробуждането все някога идва”.  Защото ти може да си поет или писател цял живот, но да не си получил просветление. Просветлението е тайнство, което се случва насън. Така става. Нито съм го търсил, нито знам методология, техники, нито съм бил в отвъдното. Просто сънувах, събудих се и посегнах към беля лист. Написал съм само едно писмо на майка ми от казармата. Толкова съм бил писател. Сега пиша спонтанно, с лекота, без да задрасквам. Така написах пет книги. От актьорската професия отидох в един друг свят на думите. Оказа се, че не ми се пише вече, както и не ми се играе. Има такива периоди. Нищо друго не ми остава освен да остарявам на екран. Не ми се остарява на екран. Какво повече да направя? То е направено. Същото се оказа и с писането. Издадох поезия, есета, проза, йога практики и всякакви неща.

 

Изпитвате ли нужда да поправите нещо в живота?

Всичко е живот: „този живот, онзи живот...” Нищо не може да замени живота, защото другото не съществува.

 

С какво един човек остава разпознаваем в живота си?

Работата на човека на тази планета е да предизвиква възхищение. Да вдъхновиш с работата си. После като се сетиш за един човек да кажеш: „възхитителен!!!”.  Всичкото му е възхитително. Не само, че е талантлив, че е велик актьор... Както едно дете предизвиква възхищение. Човек успее ли да го постигне е на прав път.

 

Как възприемате героите от филмите си от дистанцията на времето?

Гледам ги като добре свършена работа. Имам своето самочувствие.  Мисля, че много добре съм си свършил работата в предлаганите обстоятелства.

 

Какво става с Вашите герои с времето? Какви биха били те днес? Каква би била съдбата на Радо от „Всичко е любов” в 2015 г.? Дали щеше да оцелее в тези времена или щеше да се загуби някъде?

Смятам, че трябва да ги оставим там, застинали във времето. Не съм гадател, не мога да гадая, не знам. Това, което е там за мен е достатъчно и въобще не ми се разваля образа и не ми се разсъждава. Такива са. Там им е мястото.

 

Вие бяхте секссимвол и Ви се възхищавахме поколения наред, а сега кой Ви се възхищава?

Хубаво е хората да си казват: „обичам те, харесваш ми, много си талнтлив, радвам ти се, изглеждаш добре, каква красива рокля, обущенцата ти ме кефят, нова прическа, беше ми приятно...”

 

Какво липсва на „новото българско кино” за да имаме един Иван Иванов в него? Защо няма такива актьори, които да предизвикват масова възхита?

Това са въпроси не от моята компетентност. „Новото българско кино” си има всичко. Не мога да отговоря на този въпрос. Затруднявам се. Разположен съм в кожата си и не мога да отговарям за друг. Затова и не станах преподовател. Не мога да имам в класа си фаворит. На мен ми харесват всички по равно. Не мога да стана началник на никого и никога не съм бил.

Интервюто е публикувано на 8. 03. 2015 г. във вестника на София Филм Фест

image

 image

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488653
Постинги: 142
Коментари: 15
Гласове: 227
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031