Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2015 17:01 - Петя Александрова: „Новото не е добре добре забравеното старо, а добре усвоеното старо”
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1663 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.07.2015 21:45


Десислава Томова

image

На 12 март (четвъртък) от 16 ч. в зала МАТТИ` Д  е премиерата на новата книга на Петя Александрова – „Преходни истории за култура и комуникации”, издание на НБУ. В нея авторката разглежда връзката между артефактите и публиката. Според нея там са големите възможности на комуникацията. След закриването на сп. „ЛИК” Петя чувства прилив на енергия и решава да напише книга като продължение на нещата, които я вълнуват в месечното издание. Обхватът е широк – портрет на големия български актьор Наум Шопов, фестивалът „Варненско лято”, независимото кино (поамерикнчената българска практика), дигитализиране на българските библиотеки (проектът НАБИС), Проектът мечта и образец – „Бекет на екрана”... 

 

Петя Александрова се занимава с история на киното, с култура и медии. Магистър по кинознание в НАТФИЗ (1985), защитила е докторат към институт за изследване на изкуствата (2006), доцент е в НБУ, Департамент „Масови комуникации” (2012). Автор е на книгите ”Мъките на заглавието” („Просвета”, 2006), „Изгубени в гледането” („Рива”, 2011). Член на FIPRESCI и на редица комисии към НФЦ, БНТ, Столична община и др. Редактор в списание ЛИК, издание на БТА (1999 – 2013).

 

Какво се крие зад заглавието на книгата?

Много благодаря на Елдора Трайкова за това заглавие. Преди няколко години имаше нейн документален филм с подобно название. Много ми хареса тази двойнственост. От една страна се има в предвид: истории на прехода, а от друга като вариант на това, което е моментното състояние и ние не знаем как би било след 5 или 10 години. Това беше и идеята на книгата ми – да хвана като една моментна снимка процесите, които вървят между традиционните изкуства и новите практики като YouTube например. На него посвещавам отделна глава. Кое във времето ще се отсее и кое ще бъде не толкова преходно? Основната ми теза, е че новото не е добре добре забравеното старо, а добре усвоеното старо. Всичко, което ние дори не определяме като „старо”, то толкова е просмукано в нас като някаква традиция, че ние свободно боравим с него в наши дни.

 

Какъв е отрязъкът от време, който хващаш в книгата?

Доста се занимавам с история на киното и не само. Свободно работя с всякакъв тип материал. В книгата става дума за фотографиите на Албер Кан, които започват от 1910 г., за нямото кино, за произведението „Хъшове” на Иван Вазов. Процесите в изкуството се променят непрекъснато. Всичко, за което става дума е случващо се в момента – Work in Progress. Ще има още много такива книги по същите теми.

 

Какъв е начинът, по който оценяваш?

Критериите не винаги са естетически. Имам една отделна глава в книгата за медийните употреби и злоупотреби с различни артистични практики. Имам в предвид скандалния начин, по който се възприеха филми като „Баклава” и „Ботев е идиот”. Това е частта от книгата, в която изкуството се разглежда като комуникация. Измерителната ми система не е само или основно в сферата на естетиката, а от много повече гледни точки. В този смисъл един фестивал като София Филм Фест намира място на страниците на книгата като „какво ни дават фестивалите?”.

 

Може ли да се използа изкуството като ПР?

Подкрепям тезата, че изкуството може да служи за пропаганда и да се използва като много успешен ПР, имено защото е естетически обагрен, защото е емоционално силен и защото е дълготраен. Нещо, което може да осъществи една връзка, която няма да се влияе от политика, от конюнктура и би могла да заложи много силно на традициите. Изкуството е най-очарователния и артистичен ПР, който може да се използва.

 

Как тази книга излезе на бял свят?

Вече от три години съм част от екипа на щатните преподаватели на НБУ в департамент „Масови комуникации”. Като теми книгата е много свързана с нещата, които преподавам на студентите. Младите хора ме зареждат за нови идеи, хрумвания. Част от темите са обсъждани много с тях. Най-нормалната реакция за мен беше да се обърна към университета за издаването на книгата. Изключително бързо и продуктивно се разви самия производствен процес. Предадох я октомври месец и сега тя е вече факт. Ще се разпространява по книжарниците.

 

На какво искате да научите студентите си, които познаваме като стажанти на София Филм Фест?

Винаги към едно и също – на любов към нещата, за които става дума. Аз обичам киното и изкуствата по принцип и ако мога да ги заразя с тази всеотдайност ще съм много доволна. Това не означава, че трябва да обичаме едни и същи неща, да харесваме едни и същи неща. В мига, в който съм успяла да ги накарам да прочетат една много смислена книга или да видят един много смислен филм и това да ги запали за нещо мисля, че моите цели са постигнати.

Интервюто е публикувано на 12. 03. 2015 г. във вестника на София Филм Фест

imageimage

 

  

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488537
Постинги: 142
Коментари: 15
Гласове: 227
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031