Десислава Томова



В Барселона, в изложбена зала La Pedrera  до 12 юли 2015 г. тече ретроспективна изложба  FLASHBACK на Стила Помес.

Изложбена зала La Pedrera
Пасео де Грасия, 92. Барселона
Понеделник до неделя, от 9.30 до 20.30
Редовна цена – 3 евро. Цена с намаление – 2 евро.

Леополдо Помес (Барселона, 1931) е един от безспорните имена в съвременната каталонска фотография от втората половина на ХХ век. Фотограф, журналист, режисьор, художник, поет, импресарио и гастроном, Леополдо Помес показа през дългата си кариера постоянна страст към изображението.

Мъж с много лица, с впечатляващ поглед, безгранична личност и изключителен капацитет в съблазняването, Помес е в състояние да преодолее тесните граници на "salonismo" и фотографската хроника на Барселона от петдесетте и шейсетте години и да улови духа на съвремието. С огромен поетичен потенциал, бързо се превръща в иновативен творец в областта на рекламата, която оттогава започва да се развива в Испания от "desarrollismo ". През 1961 г. когато създава Студио Помес, той продължава да съчетава страстта си към фотографията с професионалната му отдаденост на рекламата. Изложбата, която разполага с повече от сто произведения, разглежда жизнения и визуалния му път.   

Приятели артисти

Срещата с художниците от Dau al Set в края на четиридесетте години беше провидението за Леополдо Помес, който сподели техните артистични вълнения. Портретите на поета Жоан Броса и на артистите Модест Киусарт, Жоан Понч и Антони Тапиес произтичат от отношения на съучастие и приятелство, което е регистрирано в посветените стихове, рисунки и картини. По-късно се разраства връзката му с художниците на El Paso и скулптора Едуардо Чилида, който също заснема.

Изложбата в галерии Лайетанас

Изложбата от пролетта на 1955 г. на Леополдо Помес в галериите Лайетанас, един от малкото центрове в челните редици на Барселона, имали голямо влияние. Неговата чувствителност, свързана с творците от Dau al Set: съновидения и тайнствени персонажи, с новаторски фотографски език.

Портрет на Барселона

През 1957 г. редакторът Карлос Барал му възлага репортаж за Барселона за изданието Seix Barral. Помес обикаля града надлъж и нашир, правейки снимки, които отразяват два начина за разбиране на фотографията и поглед към света: хуманистичен поглед, който се съсредоточва в обикновения живот, надеждата и радостта на хората, както и критичността като набляга върху  социалното неравенство, бедността и самотата.



Материята, форма и светлина

Докато подготвя книгата за Барселона, Помес изобразява чистите форми, които открива в някои места на града, стари и изоставени. Разрези, пукнатини, драскотини и ръжда: белези на времето, които свързват фотографиите му с абстрактното изкуство и живописта. Следваше път подобен на приятелите си от Dau al Set, Антони Тапиес и Модест Куксарт, които бяха еволюирали от магическото в неформалното. Въпреки това, във фотографиите на Помес няма вик или протест: само обаянието на материята, формите и светлината.

Красота и поръчение

Общото между биковете и модернистичната архитектура е красотата и пластичността. В края на петдесетте и началото на шейсетте години Леополдо Помес направи серия от фотографии за книга за бикове, която трябваше да напише Ърнест Хемингуей. След самоубийството на писателя през 1961 г., редактора спира проекта. Няколко години по-късно, Помес събира своите фотографии с модернистични сгради в две книги: „Гауди, архитектура на напредъка” (1967) от Жоан Перучо и „Модернистична архитектура” (1968) от Ориол Бохигас.

Стилът Помес

Елегантен, ярък, изтънчен, чувствен: това са някои от характеристиките на стила му, които Леополдо Помес разви от началото на шейсетте години, когато заедно с Карин Лейз създаде студио Помес. Стилът Помес направи революция в рекламата в Испания: предложи модерен образ на мъжете и жените, които, благодарение на новите потребителски продукти, можеха да живеят един по-удобен и приятен, по-красив и интересен живот. Фотографиите на Помес също се промениха. Концентрира се върху работата в студио и се превърна в майстор на портрета.

Новият канон за красота

През шейсетте и седемдесетте години рекламата на модели въплъщава новия канон на красотата. Леополдо Помес спомогнал за разкриването на образа, подчертавайки някои аспекти на личността за да ги изобрази в идеалното измерение. Тереса Джимпера представлява независима, активна, екстровертна жена със сложна, дълбока същност. Още една стъпка напред, сублимацията на женската красота в обявите на Маргит Коксис за коняк Тери, които прибягват до несъзнаваното.

Рекламни кампании

Стилът Помес премина от вестниците и списанията в телевизията, където през шейсетте години се превръща в масово забавление. Студио Помес създаде интимни и динамични съобщения, наситени с емоции, които са резултат от работата в екип. Важна роля в това като автор на текстове и продуцент заемаше Карин Лейтс. Леополдо Помес участва в целия процес и остави своя отпечатък, особено в областта на осветлението и фотография.

Хедонизъм

Леополдо Помес има постоянна нужда да общува: той е фотограф и рекламист, режисирал е игрални и документални филми, писал е поезия, разкази и готварски книги, създал е ресторанти и замисля средища, в които да бъде щастлив и да донесе щастие на своите приятели. Търси лукс в простота, съвършенство в детайлите, удоволствието в организираното удовлетворяване на насладата от живота. Хедонизмът на Помес намира най-високия си израз в храната, като поставя всичко в орбитата: фантазия и памет, съвест и желание.

Фотографът и неговите модели

Жените и портретите са двете основни теми на Леополдо Помес. Класическият мотив на художника е жената-модел, която оживява в неговите фотографии. Те отразяват напрежение: жени с гордо вдигната глава, изправен гръб, силно свити колене, непреклонни в очите на фотографа. В епоха, белязана от големи колективни явления, портретите на Помес подчертават уникалността на личността. През последните години, моделите са били приятели, с които той е установил отношения на съучастие. Писатели, художници, архитекти, които Помес определя като уникални.

Статията е публикувана на 07. 07. 2015 г. в Kafene.bg