Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2015 16:45 - ТВОРЧЕСТВО НА НОМАД
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 996 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.07.2015 16:48


Десислава Томова

Харутюн Хачатрян: „Не мисля за себе си толкова като за кинорежисьор, колкото като за социолог” 

 image

На 15 март, в рамките на „София Филм Фест” беше интервюто с автограф със специалния гост режисьора Харутюн Хачатрян по повод арменския филм „Безкрайно бягство, вечно завръщане”. Представянето му беше във връзка с един от акцентите в тазгодишната програма върху арменското кино и отбелязване на 100-ната годишнина от геноцида над арменското народ. Г-н Хачатрян се счита за едно от най-големите имана в съвременното арменско кино. Той е автор на повече от 10 документални филма, 7 от тях са пълнометражни. Публиката на фестивала имаше възможност да види последния му филм „Безкрайно бягство, вечно завръщане”, който показва интереса му към арменската диаспора, разпиляна по света. Темата за принудителното напускане на родината, носталгията която се поражда от това, за търсенето на пътя обратно прави филма много драматичен.

Първият известен за човечеството геноцид е осъществен в началото на века, през 1915 година. Турските интелектуалци признават геноцида и го осъждат чрез своето изкуство. В рамките на фестивала тази година вървят филма на Фатих Акин – „Раната”, а също така и филма на братя Тавиани –  „Чифликът на чучулигите”. „Безкрайно бягство, вечно завръщане” вече има своите премиери в 15 страни по света. Получил е 5 международни награди. Последната в Торино.

Как открихте Вашия герой след толкова години, почти 30? Как стигнахте до първата среща с него?

Не мисля за себе си толкова като за кинорежисьор, колкото като за социолог.  Снимам за развлечение и за прекарване на времето. Занимавам се с истории, които ме безпокоят, които не ме оставят на мира. Всичките ми филми са за някакъв проблем. След краят им обикновено хората не ръкопляскат, а са угрижени. Бях учуден днес, че ми ръкопляскаха. Бях обезпокоен от броя на хората, които си заминават от Армения. Това беше периода, в който се разпадаше Съветския съюз, периодът в който в Армения имаше земетресение. Всеки един мислещ човек, интелектуалец, творец не може да не се безпокои за съдбата на своите сънародници, които напускат страната и се отправят незнайно къде. Спрях се на 4-рима различни хора, които заминаваха по това време от Армения.  Единия отива в Камчатка, другия в Естония, третия остава в Армения, четвъртия някъде другаде. Започнах да снимам тези хора през 1987-88 година. Защо заминават? Дали не са оценени? Дали обичат или не родината си? Какъв е проблемът им с тяхната страна? През следващите 7 години заминавах при всеки един от тях. Взимах по едно интервю за да науча за какво мислят и за какво се тревожат. Трябваше да ги накарам да се разкрият пред камерата. Тези хора се променяха като начин на мислене и отношение към родината. Аз също се променях. Започнах този филм на 33 годишна възраст и го завърших сега, когато съм на 60 години. Мислех си, че този филм се снима за Армения и трябва да бъде показан по арменската телевизия за да мислят хората за своето заминаване или оставане. Различни страни, различни фестивали започнаха да канят този филм.

Роден сте в един много древен град с повече от 2000 годишна история, на 30 км. от Турция. По какъв начин това място е белязало мисленето Ви, идеите Ви, желанието да се занимавате с кино?

Започнах да се занимавам с кино от детска възраст – от 12 годишен, без да осъзнавам какво е влиянието му върху мен, защото съм се родил на границата между Армения, Грузия и Турция, в Ахалкалак. 

Изследвате ли реакциите на арменците по света, които се срещат по между си по някакъв повод?

Снимам филми, които са за хора в различни страни. Има два вида диаспора – едните, които са били принудени след геноцида през 1915 година да избягат и да се заселят в различни страни и другата диаспора – хората, които след разпадането на Съветския съюз отидоха да живеят в други страни. Те са много интересни с различните си спомени, със своите желания и изисквания, с изкуството и благата, които създават за чужди страни. Има и доста нещастни хора. Особено от онези, които не са успели да се утвърдят заминавайки. Искат да се върнат, но нямат тази възможност. Такива филми трябва да се правят в Армения и по света за да се замислят хората преди да заминат, преди да напуснат своята родина. Много са различни арменците. Българският арменец не прилича на канадския, канадския не прилича на грузинския, но в крайна сметка, всички те имат нещо общо и изпитват любов един към друг, копнеж към родината си и към своето минало. Република Армения е отговорна за и пред всички арменци по света и е тяхната родина.


 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 356089
Постинги: 138
Коментари: 15
Гласове: 221
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930