Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2016 13:37 - Роберт Янакиев: "Не могат да се озаптят по никакъв начин независимият дух, независимият продуцент, режисьор и актьор
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 808 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.10.2016 17:12


Актьорът Роберт Янакиев е популярен освен от театралната сцена, и от малкия и големия екран. В настоящия момент е заместник-директор на театър „Възраждане” и постоянно присъствие като актьор там. Има участие в редица театрални постановки, сред които са “Криворазбраната цивилизация”, “Михал Мишкоед”, “Женско царство”, “Кандидати на славата” и “Квартет за двама”. Участвал е и в много игрални филми, сред които “Огледалото на дявола”, “Време за жени”, “Гераците”, “ТИЛТ” и “Под дъгата”. Силно изразен индивидуалист е, със собствена позиция по различни въпроси, любящ съпруг и баща и посветен на професията си човек.

Ти участваш в сериала „Под прикритие”. Какво е да играеш ролята на корумпирано ченге?

Всяка роля е строго индивидуална. Няма правила за това как се играе корумпирано ченге. В началото моят персонаж тръгна много експанзивно и се разви във времето. Срещата ми с колегите и с екипа беше много приятна. Мисля, че в последните 23-24 години това е най-успешният сериал.

 

Имат ли място независимото творчество, индивидуалният артист и свободният дух в днешно време, и в контекста на филмите като индустрия?

Би трябвало да има място. Независимото кино, независимото продуциране и създаване на продукт има особено място в една държава като България, в която производството е намалено. При всички положения не могат да се озаптят по никакъв начин независимият дух, независимият продуцент, режисьор и актьор. Напротив, трябва да се намерят всички механизми и лостове да бъдат подпомагани тези хора, защото само така се появяват следващите гении. Иначе няма как да се разбере кой става и кой не за тая работа.

 

В публичното пространство освен в артистичното си амплоа се появяваш и като общински съветник от ГЕРБ. Какво те накара да се обърнеш към политиката?

Това вече е история за мен. Изкарах два мандата като общински съветник. В политиката ме вкара тогавашният кмет на София – Бойко Борисов. Имахме кауза. Направихме най-хубавата реформа, която се е случвала през последните години в театъра, и в частност в общинските културни институти и общинските театри. Беше смислено и вълнуващо присъствието ми в политическото пространство. Разбира се, ако то продължи безкрайно, започва да се превръща във втора професия.

 

Какво те стимулира да създаваш, да твориш? Къде е провокацията?

Провокира ме професията ми на актьор. Това е, към което съм се стремил от най-ранна детска възраст, желанието ми да съм част от тази професия, желанието ми да имам среда, в която да се реализирам, колеги, с които да го правя и слава на Бога, това ми се случва. Не си представям живота по друг начин.

 

Подкрепяш ли схващането на Оскар Уайлд, че животът подражава на изкуството много повече, отколкото изкуството подражава на живота? Къде свършва животът и откъде започва изкуството?

Не бих си позволил да давам оценки на Оскар Уайлд. Опитвам се сам да изследвам докъде е животът и откъде започва изкуството – кое на кое е отражение.  Без съмнение, изкуството е отражение на живота. Все по-често усещам, че с тази професия сме на ръба на клиниката с това раздвояване между теб самия и конкретния персонаж. Това не е нормалното състояние на психофизиката у хората. По-различни сме, по-чувствителни, по-отдадени на промените, които се случват с нас самите. Не ми се налага да поставям граница. Опитвам се да изследвам докъде мога да стигна. Всеки следващ път се опитвам да навляза все по-надълбоко. Понякога успявам, а понякога не. Не се чувствам комфортно, когато се усещам, че не съм успял. Не съм спокоен. Имаме късмета да работим в репертоарни театри, в които играем много роли всеки месец, които се повтарят дълго време. Има персонажи, които продължавам да играя 21-ви сезон. Не всички пиеси се играят толкова дълго, но за 21 години имаш достатъчно време да изследваш докъде си ти и откъде започва ролята, и да направиш изводите си.

 

Какъв е начинът ти да съхраниш себе си?

Начинът ми да съхраня себе си е професията ми – в театъра, в киното, в телевизията. Всичко извън това ме откъсва от мен самия.

 

Хората на изкуството са замесени от специално тесто. Съпругата ти е актрисата Мариана Жикич. Професията ли ви свързва?

Свърза ни дългогодишно приятелство. Много преди да се усетим като мъж и жена помежду си, ние бяхме много добри приятели. Преди това не сме изпитвали такива желания и търсения помежду си. Това стана спонтанно в някакъв момент, в който и двамата сме имали вакуум от партньорите си и от хората, които са ни заобикаляли. Открихме се. Създадохме семейство. Имаме дете, което е вече на 10 години. Много съм доволен и щастлив от това.

 

Какво ти носи участието в детските представления и досега с децата?

Досегът е осезаем. 20 години съм „Котаракът в чизми”, 10-ина години съм вълкът в „Червената шапчица”. Участвам също и в „Ян Бибиян”. Това са любими моменти. Някога Георги Георгиев, мир на праха му, директорът, който ни покани в театър „Възраждане” и го създаде, каза, че един ден тези деца, които сега са на премиерата на това представление, ще доведат своите деца. Тогава ми звучеше невъзможно. Ето че това се случи. Минаха 20 години и тези 6-7- годишни, които тогава са били на премиерата, сега доведоха своите деца. Това не може да се сравни с нищо. Нито за миг не можеш да заблудиш децата.

 

Случвало ли ти се е да играеш с някаква травма на сцената? Как пазиш кондицията си?

В момента репетирам „Вуйчо Ваньо” от Чехов. Играя професор Астров, който има подагра и изследвам това заболяване. Разговарям с хора, които за тяхно нещастие го носят. Опитвам се да бъда много верен в походката си на човек, който има криза. Случвало ми се е да правя много други такива изследвания в професията си. Имал съм неразположения на сцената. Всичко се преживява, ако не е фатално.

 

Опитваш ли се да се поставяш на мястото на другите (хора с различни проблеми и съдби) в живота? Как постигаш тази емпатия?

Опитвам се да ги изваждам от това им състояние, ако мога да си го позволя. Нашата професия е много свързана с психологията на личността. Правя психотренинг с колегите си в театъра. Но ако можеш да помогнеш на някого, разбира се. Защо не? Част от идеята за театър при създаването и възникването му е била свързана с арттерапията.

Десислава Томова

 


Интервюто е публикувано в брой 20, 19-25 май 2016 г.

image


Тагове:   актьор,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488643
Постинги: 142
Коментари: 15
Гласове: 227
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031