Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04 13:13 - Митко Дамов: Ерик Перелин е хванал много точно тънката струна в душата на Живанши
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове:
0



Десислава Томова

image

На 12 март (неделя) в ДНК беше гала вечерта за представянето на филма
 "Юбер дьо Живанши, висшата мода като съдба".

За поредна година  VOGUE VISION  Митко Дамов   и София Филм Фест си партнират, като представят изключително вдъхновяващи личности от света на модата.

VIP дефилето, което беше представено в рамките на вечерта беше с акцент от откотюра и в чест на изтъкнатият дизайнер Юбер дьо Живанши.   

С какво Ви спечели Джеймс Марсел Тафен (Юбер дьо Живанши)?

Това което ме вдъхнови в този творец е неговата скромност, неговото отношение към детайлите и амбицията да се реализира във висшата мода, т.е. там където той се чувства в свои води. Безспорно неговата връзка с киното е другата причина или другият мотив, който оказа силно въздействие върху мен и решението да направим HAUTE COUTURE дефиле посветено на него като допълнение към работата му, като допълнение към творчеството му и като една много добра и силна изява в киното. Наистина може би той е един от най-характерните дизайнери, които са изградили типични образи, които са станали иконични във времето.

Какво отличава Живанши от останалите модни икони, които сте представял?

Опитваме се, когато правим тези модни пърформанси да сме максимално близко до звученето и до стилистиката на съответния дизайнер и марката, която има. Това, което отличава Живанши за мен ще остане периода от миналия век – 50-те, 60-те, до 70-те години, когато той извайва линии, които са типични за него като силует. Както Ив Сен Лоран и Диор, така и мосю Живанши имат характерни, типични силуети и когато ги видиш ги разпознаваш.

Две знаменити клиентки въплъщават модата на Живанши – Одри Хепбърн и Жаклин Кенеди. Какво е представата на моделиера за това как трябва да изглежда модела му?

Тези две жени, които са и негови музи и икони за времето си е абсолютно показателно каква трябва да бъде жената на Живанши. Силуетът му е елегантност, лукс, но и непретенциозност, ненатрапчивост, закачливост в детайлите.

Освен детски и дамски рокли, блузи, ансамбли, наметки, аксесоари през 1973 г. Живанши започва да създава мъжка мода, а през 1974 г. се създава и мъжкия аромат Givenchy Gentleman. Как изглежда и ухае мъжът на Живанши?

Самото име е достатъчно показателно затова как ухае и как трябва да изглежда мъжът на Живанши. Повече от ясно и повече от показателно е че той е елегантен, изискан, маниерен.

Какво вдъхновява светът на изящното изкуство, на истинския самороден блясък на изискаността и грацията в модата на този дизайнер?

Абсолютно всичко. Хората на изкуството са изключително чувствителни. Те могат да се повлияят от най-дребното нещо, от най-малкия жест, от най-малкия елемент, звук или картина, която може да ги вдъхнови и да ги накара да пресъздадат това. Една от картините на импресионистите, която вижда друг дизайнер – Диор, го вдъхновява да създаде една от роклите, която и до ден днешен е иконична за него. Живанши  е повлиян от артисти като Хуан Миро, Коко Шанел, Кристобал Баленсиага, които са оставили своя отпечатък върху него.

Какво кара мосю Живанши да се раздели завинаги с основаната от него и управлявана в продължение на 43 години модна къща? 

Годините, в които творци като него и част от хората, които си отидоха и които за съжаление никога повече няма да бъдат преродени, няма да могат да бъдат срещани в този им вид, в тази чистота и креативност. Смятам, че като истински творци те не могат да преглътнат посредствеността, първичността, арогантността, която завладява света и тези чувствителни личности се затварят, оттегляйки се, продавайки бизнеса си и подарявайки остатъка от живота си такъв какъвто те са го изживявали и какъвто искат да го преживеят до края на дните си.

Как режисьорът Ерик Перелин е видял личността на Юбер де Живанши?

По един много много специален начин. Обожавам черно-белите филми. Много ми хареса, това че повечето от кадрите във филма бяха в тази стилистика. От една страна това звучи ретроспективно, а от друга биографично. Независимо, че той все още е жив. Смятам, че той е хванал много точно тънката струна в душата му и е успял наистина да наблегне на основните елементи в неговия живот – хората около него, творчеството му, отчасти и скромния начин на живот като човек. Той винаги е бил в светлините на прожекторите, но никога не го е афиширал толкова демонстративно. 

Интервюто е публикувано във вестника на София Филм Фест на 15 март 2017 г.

image





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 328092
Постинги: 135
Коментари: 15
Гласове: 219
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930