Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08 00:42 - Албена Александрова: Искам да работя за хората, които са надмогнали интереса си от пълния хладилник
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.08 00:47


 Десислава Томова

Зодия Лъв. Завършила е СУ „Клеминт Охридски“ – „Германистика. Девет години преподава в СУ и след това постъпва в БНТ. Тв водеща на сутрешен блок" Точно в седем", рубриката "Познай кой е тук" в "Добро утро", играта "Карамбол", културната панорама "Шепот и вик", предаването за българско кино "БНТ представя", "Ретро следобед". В момента е телевизионен водещ на фестивални предавания в "Денят започва с култура" и продуцент на извънредни събития в Продуцентско направление "Култура и образование".

 

image



































Случвало ли Ви се е да Ви бъркат с някой друг?

Случвало ми се е дотолкова доколкото имаме близки имейли с другата Албена Александрова от модна къща „Рошавата гарга“. Случвало ми се е да ми звънят по телефона за да ме канят на среща за да ме канят да обсъждаме партньорство. Случвало ми се е мои имейли да отиват при нея. Тя ми звъни и ме пита: „Защо ще пътуваш до Варна?“ Аз отговарям: „Ти откъде знаеш това?“ Тя отговаря: „Получих самолетния ти билет на моя имейл.“

Напоследък няма много грешки, но имах един много интересен случай. Докато се разхождах по улиците в един град извън София виждам, че един човек върви отпред-отзад и в един момент ме спира и ми казва: „Момиче, ако знаеш колко много приличаш на говорителката Албена Александрова пари ще спечелиш!“ С усмивка му отвърнах: „Да, да, благодаря Ви и друг път са ми го казвали“.

Работата в телевизия е доста изтощаваща. Какво Ви зарежда?

Обичта ми към тази работа. Аз съм много отдавна в телевизията. Вече 20 години. Изтощението минава на заден план от вътрешното удоволствие и радост, че съм си свършила добре работата. Не е лесно, защото съм перфекционист, максималист. Това компенсира изтощението.

Липсва ли Ви жанра телевизионен театър, който беше доста популярен на времето?

Много ми липсва, защото той е свързан с моите ученически години, когато това беше събитие за екрана. Всеки понеделник вечер имаше телевизионен театър. Със затаен дъх съм го гледала, защото това беше първия ми допир с тези актьори-колоси, които по-късно вече станаха мои приятели. Имахме срещи в студио, пред камерата. Тогава беше едно изживяване, което не беше толкова широко достъпно. По време на ученическите ми години нямахме такъв необятен информационен поток и възможности както е сега в интернет. 

Умеете ли да работите в колектив или се определяте по-скоро като индивидуалист?

Аз съм зодия Лъв, което означава едно много царствено присъствие, но съм успяла да преодолея това свое качество. Работата ми е такава, че без екипа е невъзможно да се постигне резултат. Прецизно подбирам хората, с които работя. Доверявам им се безрезервно. Обиквам ги, защото без тях не съществувам в професията си. Не е възможно един телевизионен водещ, един репортер или продуцент да реализира каквото и да било без хора около себе си. Това за мен е номер едно в работата ми – хората, екипа, с които работя.

Как станахте ТВ водеща?

Много случайно започнах работа в телевизията. На един моден форум в НДК, на който бях водеща дойде Хачо Бояджиев и ми каза: „Виж какво, ние с теб след две седмици заминаваме за Германия за да снимаме една телевизионна програма, която после ще адаптираме за нашата телевизия“. След възмущението ми, че ми говори на ТИ без да се познаваме и че аз не съм телевизионен водещ и не ми е професия, посъветвана от съпруга си, реших да рискувам и заминахме. Адаптирахме тази програма за телевизията и така се започна. Ако не работя в БНТ, не бих работила в никоя друга телевизия.


image

Каква е цената на известността?

Моето изживяване в това отношение, а това продължава вече много години, е негативно. Известността ти отнема от личната свобода, от личното пространство. Пречи ми да си свърша човешките неща, защото аз никога не съм се чувствала известна. Не можеш да отидеш спокойно да напазаруваш, да те обслужат в административна институция. Започват се едни странични интереси, една конфликтност: „да, като си толкова известна, оправяй се!“ Пречеше ми много докато дъщерите ми растяха. Това ги натоварваше. Те се чувстваха наблюдавани, обсъждани. Известността никога не е била фактор в моя живот. Аз съм една обикновена жена, майка и съпруга, която пази личното си пространство за да бъда пълноценен човек.

Какво се крие зад завесата на тази професия?

На пръв поглед изглежда много примамливо и чаровно като една красива приказка. Всички виждат една приятно изглеждаща жена, ако пък е умна още по-добре. Зад всичко това се крие много къртовски труд. Изравям несметно количество информация, която прочитам, смилам. Искам да имам персонален досег до хората, с които контактувам за да усетя по гласа, по начина на изразяването, по интонирането техния емоционален свят за да знам как да подхождам, защото сетивността за мен е много важна и водеща. Винаги съм се шегувала, но във всяка шега имам огромна доза истина, че лицето на показ е един предмет, защото зрителите никога няма да си помислят какво костват всички ония технически подробности – окабеляване, слагане на микрофони, брошката, слушалката в ухото, режещите светлини на прожекторите в студиото, които ни съсипват зрението. Непрекъснато получаваш указания: „Обърни ѕ-ти“. Повече сме предметното присъствие. Това са изпитания, които се преглъщат с мисълта, че си полезен на тези, които те гледат. Много вярвам, че има зрители за хората с духовен живот. Те не са много в нашата страна, в нашия живот. Дори шепа хора да са искам да работя за тях. За онези, които са надмогнали интереса си към пълния хладилник и ги интересува нещо повече.

Какво е мястото на пианото в живота Ви? В какви моменти свирите?

Като малка съм се занимавала девет години. Не съм виртуозен талант в изпълнителското изкуство и затова то не стана моя професия, но си остана моя любов. И до ден днешен, в дома ми, е моето пиано, което ми купиха моите родители като малка. Това пиано Рихард Ибах Бармен стои в дома ми и с най-мили чувства го отварям рядко, за съжаление, и си свиря моята любима „Фюр Елиза“ на Бетовен, понякога „Лунната соната“, понякога закачливо на внучката ми Котешкия марш. То заема много емоционално място в моя живот.  

Кое е онова, което считате за недостатък на обществената ни телевизия, а за преимущество?

Толкова отдавна съм в тази телевизия, че съм свикнала с всичките й несъвършенства. Като всяка институция и тя има своите. Това, което пожелателно бих искала да препоръчам е едно тотално техническо преоборудване с най-съвременната техника. Иначе, положителното е, че тази телевизия е медията, която има най-голям стремеж и успява в много голяма степен да бъде обърната към хората с техните проблеми, с техните интереси, да не злоупотребява и да не гъделичка жълторията у всеки човек.

Може ли да се извърши Просвещение посредством телевизията?

Това е мисията на всяка медия. Най-вече на обществената. БНТ има образователна функция и е обърната към хората. Живеем във време, където медиите като че ли са най-мощния фактор в живота.


image

Зная, че обичате цветята. Умеете ли да общувате с тях?

Обожавам цветята. Вкъщи имам орхидеи, на които говоря. Много вярвам, че имаме контакт по между си. Когато помисля нещо и им кажа това след известно време се случва. Мисля си: „Ето слънцето вече се показва и мисля, че трябва да ми се усмихнете с цветовете си!“ И моята тъмнолилава орхидея отваря вече своите напъпили клонки и започва да цъфти. Цветята ме зареждат много с красота. Имам нужда от такива стимули. Не съм готова за озверялото ежедневие, в което сме потънали и си търся някакви такива лични опорни точки – в цветята, в музиката, в усмивките. Красотата ме зарежда. Също и добротата, добронамереността в живота ме зареждат много и ми е огромна болка, че тя все повече минава на заден план.

Вие сте благосклонна към света, а той към Вас не чак толкова…

Отворена съм с топла прегръдка за хората, за света. Не мога да се справя със злободневието. Не мога да се справя с простащината и арогантността. Блокирам в такива ситуации и водя вътрешна битка, че това е непреодолимо и не мога да намеря решение. Проявявам своята добронамереност в такива ситуации, но не получавам отклик. По-скоро ми се дава да разбера, че съм някаква наивна глупачка, не за този свят. Изпадам в много такива ситуации, но няма да се променя, само защото често се чувствам непригодна в живота. 

Има ли съревнование между красивите и умни дами в БНТ или сте приятелки?

Никога не съм изпитвала някаква ревност спрямо умна и красива колежка, която е на екрана. Винаги, с цялото си сърце, се радвам на добрите им постижения. Веднага им се обаждам. Казвам им: „Направи филм, който толкова много ме развълнува. Мира, харесвам твоите материали за доброто в живота, за хората, които изнамираш. Оценявам всичките ти усилия.“ Това е страшно необходимо за нас, защото то ни зарежда с позитивизъм и няма защо да изпитваме завист една към друга. Може би в цялата тази ситуация ми помага личното ми самочувствие, че съм красива, умна и успяла жена, съпруга, майка и журналист. Това, че съм заживяла основателно с това самочувствие ми дава тази нагласа към околните за да мога да ги оценя по достойнство.  

Работила ли сте някога на частна инициатива като предприемач?

През последните години усвоих продуцентската професия. Не твърдя на 100 %. Много ми харесва тази работа и имам предприемачески подход по отношение на филми, които искам да бъдат реализирани и работя в тази посока извън телевизията. Бих искала да ги реализирам в партньорство с телевизията. Бих искала филмите да намерят място на нашия екран. Цялостният процес и механизъм на реализация и на изработка е извън телевизията и аз работя в тази посока и ми е много интересно.  

Какво е мястото на семейството Ви в живота Ви?

В целия ми съзнателен живот семейството ми е било на първо място. Никога не съм го крила. Било е преди професията ми. За мен се оказа добре дошло, че се получи един добър баланс между професионалния път и семейството. Съумях да градя и двете. По отношение на семейството си не бих направила никакви компромиси. С професията бих направила в името на семейството. Обичам и уважавам моя съпруг Коста Биков, с когото сме заедно вече 35 години и се опитвам да го подкрепям в неговите проекти, защото и той работи в сферата на културата и изкуството, респективно в киното. Чувствам пристан, закрила и подкрепа в семейството си. Това много помага в професионалния ми живот. Имам голяма упора в дъщерите си. С тях положих усилия да имам отношения не само като майка, но и като приятелка. В голяма степен съм ги изградила. Много щастлива жена съм, която се радва на две внучета – момиче и момче. Житейският ми път върви така както съм си го представяла. Не съм имала големи непреодолими сътресения. Малко съм резервирана към думата „щастие“. По-скоро бих казала лично удовлетворение. Душата ми е стоплена от това, което ми се случва.

Интервюто е публикувано във в. "Лечител", брой 29, 20-26 юли 2017 г.

image


 






Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 332206
Постинги: 135
Коментари: 15
Гласове: 219
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930