Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2018 15:17 - Контра или потвърждение
Автор: otherwise Категория: Изкуство   
Прочетен: 3751 Коментари: 11 Гласове:
18

Последна промяна: 23.06.2018 15:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

(От един стар коментар, леко перифразирано)

Тя
идва,
като пълноводна река
и увлича всичко по пътя си.

Тя
се разлива
от върховете на пръстите
и кипи
до ръба на фантазията. До давене.

На мълнии
осветява всяко тъмно местенце
и белязва докрай.
Дори
след това.

Тя
разтърсва съня за реверите
и се втурва безсънна и неуморна,
напълвайки
всеки напръстник
със светена вода.

Тя
оголва широко очите.
Прекроява душата в платна.
Става вятъра. Морето и лодката.
Бурята. Черупката орех. Без весла.
И дъжда.

А на скришно,
далеч зад клепачите,
расте и превзема наред.
До изумителна благодат.
Опустошително. Нещадящо.

Но
съществува недвусмислена истина:
тя притихва и се стаява,
тя остава,
единствено
обхваната в шепи.
На топло. В сърцето.

Докато някой й вдишва дихание(то си).

(До)След(животно)...



Или пък не.

http://www.vbox7.com/play:6fd3a7a3






Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Ако ще да е гатанка, колко опита имаме :-)
23.06.2018 17:09
Тя е в Началото, безмерен Хаос оплоден,
Тя е Водата, приемаща форма на всичко,
Тя е Жената, носеща живот в утробата си,
Тя е Любовта, въплътена в Духа на Живота…

След всичко преходно, което е наподобила и сътворила и пак унищожила…
Пак само Тя остава, и пак от Началото…

И не само Бог я обича,
а даже мразещите и не ценящи живота,
и атеистите я почитат в безброй ритуали,
даже джандарите разбира се :-)))

Контра или потвърждение?
Или да пробвам пак ? :-)
цитирай
2. otherwise - Специално за теб - имаш право на неограничен брой опити :))
23.06.2018 17:52
lexparsy написа:

Тя е в Началото, безмерен Хаос оплоден,
Тя е Водата, приемаща форма на всичко,
Тя е Жената, носеща живот в утробата си,
Тя е Любовта, въплътена в Духа на Живота…

След всичко преходно, което е наподобила и сътворила и пак унищожила…
Пак само Тя остава, и пак от Началото…

И не само Бог я обича,
а даже мразещите и не ценящи живота,
и атеистите я почитат в безброй ритуали,
даже джандарите разбира се :-)))

Контра или потвърждение?
Или да пробвам пак ? :-)


Харесва ми интерпретацията ти, Лекс, наситена с метафори и дълбок символизъм.
Замисли ме какво ли се ражда от Хаосът? Всъщност зависи кое е стигнало до недрата му и кое е било най-силното и устойчивото, та да се разрасне...
Напомни ми Битие 1 гл., което бях чела десетки пъти, всеки път откривайки си нови и нови неща, и всеки път изненадващи, докато се изумих на казаното в действителност: ако приемем, че Хаосът е неустроеност, безформеност, тъмнина и пустош, безредие, Бог започна да твори видимият свят именно от състоянието на Хаос, само със Слово, и от този Хаос с всичкото му извлече Светлината, с която промени всичко и го превърна в съзидателност, красота и Добро. Във великото Си и неизследимо творение, преливащо от безчет творения, мъдрост и смисъл. И зад всичко това, над всичко това, и до дъното на мотивацията бе... пак Тя, Любовта :))

За водата си го казал много проникновено. Освен това без нея няма живот (както си отбелязал и с другите си сравнения - правилно: без Нея няма живот всъщност. Не и истински. Пълноценен. Жив.), водата е основна градивна единица на живота, винаги е в движение, и провокира жажда - изключително важно духовно-душевно състояние, водещо до подвизи и падения, победи и загуби, извисяване и пустота.

Оф, раздърдорих се нещо. А какво става с твоята мълчана вода, бе човек? :)) Спря дъжда и се разсея веднага :)) Пожелавам ти вдъхновение!
цитирай
3. lexparsy - Здравей пак
23.06.2018 22:38
   И на мене ми хареса тълкованията на метафорите, защото съвпадат с моите, макар че сами по себе си са необятна тема.
   Само не разбрах дали са отговор на поетичната ти гатанка! Ако не, извини че импровизирах!
   Но независимо от това ще импровизирам с Тя-Жената :-)
   Ами тя си е нещо като Хаоса бе :-), винаги готова да приюти плода на нещо съзидателно. Е какво се съзидава не винаги е предсказуемо, но винаги е красива и привлекателна че да го случи… Възхитително… но и ужасно ако не и се угоди брат… и тогава прозира Хаоса в нея :-)))
   Лелее, все се оправдавам че се шегувам и не ми вярват :-)
   Но пътемислено се сетих за гатанката, която Савската царица Балкиза задава на цар Соломон когато го посещава за да се увери в мъдростта му. В контекста на жената и любовта, ще ти хареса разговора и алегориите за размисъл.
Описана е от Николай Райнов в „Богомилски легенди“. Давам линк от моя облак:
https://cloud. ru/public/JyPC/v4SNJKD8V (махни интервала след точката)

Аааа, мълчаната вода ли… ами нали знаеш, който я наговори, я освещава и после пак си я мълчи… :-) Аз мислех Еньовските дъждове да ги умълча и те спряха бе, ще ида в гората край реката :-)))
А приказливците се намират в хаоса на този блог :-)
цитирай
4. blagovestie - :))))))))))) Здрасти, здрасти
23.06.2018 23:01
То този, твоят хаос, вярно като библейския в Началото, Лекс. Значи, за да извлечеш от Нея светлина, направо трябва да си бог :))

Отговорът ти е правилен, най-малкото понеже е твоят отговор, а за всеки неговият отговор е верният :)) Но и по принцип става дума за любовта, да. Съвсем нормално и даже задължително е при теб да е свързано с Жена. При мен - естествено се възприема като нещо, идващо от и свързано с мъж. Но за едно и също говорим :)

Ще прочета откъса от Богомилски легенди.

А за мълчаната ти вода много да си я пазиш, ей. Рядко се среща и си заслужава всичко.

Значи, ако знаех за умението ти за справяне с дъждовете, по-рано още да бях те замолила да ги спреш, та и аз да мога да отида сред природата, че в тази кал сега само до парк може да се стигне :)
цитирай
5. lexparsy - https://cloud.mail.ru/public/JyPC/v4SNJKD8V
23.06.2018 23:18
   Повтарям линка с коментара че в заглавието не се разваля. Малоумното програмистче е положило доста труд да трие от точка до интервал или накл. черта, че разваля линковете в коментарите, както и да трие повтарящи се интервали.

   Възползвам се от труда на изпомпидурилия те, че да прочетат и други как да се добави „No-break space” вместо интервал.
   Включваш NumLock, задържаш Alt и пишеш 255 (кода на символа) и пускаш Alt. После може да си го копирате и размножите :-) По същия начин и други символи от “CharMap” на Windows. Така може да си добавите интервали на параграфите, както аз правя, или да си подредите стиховете.
   Заб.: В коментара само клавиатурните и ©«¬­®°±µ¶·». Но в постинга може и други, даже и бъкви с ударвния.
   В редактирене на постинга не става, но на Word използвайте кодовете за ударения (на всяка буква) на ляво - Alt+768 и на дясно - Alt+769. После копирани в постинга работят :-) Успех!

   Мислех да направя цял постинг с тарикатлъци за оформяне на постинг, въпреки наложените ограничения… „Добре, ама друг път!“, както ми казваше мама като малък ако искам много, както блогърите от Блога :-)

цитирай
6. otherwise - Благодаря за съветите и линка!
24.06.2018 11:47
Това твоето "Давам линк от моя облак" видях така в главата си:
Наситено синьо небе, окичено с разноцветни облаци-двери. Някои по-тъмни и плътни, буреносни; втори - заключени и необитаеми; трети - в пастелни променящи се цветове - леки и движещи се, сливащи се с други и образуващи нови фигури; четвърти - затрупани с ненужни вещи, сиви, разпокъсани облаци; пети - ефирни и сияещи, крехки и пропускащи по-ярко слънцето. От един облак се носи дружелюбното и гостоприемно: Хеей, вие, които ме чувате, спускам ви стълба към моя Облак. Заповядайте! Моля само не късайте каквото ви попадне пред очите, и не си качвайте краката по мебелите. Има почерпка за всички.

Над облаците отблясък от ласкава усмивка...

Готин ден, Лекс! :))

ПП: пиша от телефон и затова не опитах номерът за добавяне на интервал.
цитирай
7. lexparsy - :-) Сега вече мога да си напиша коментара, заради който стана скандала :-)))
26.06.2018 00:49
Много поетично описваш облачното ми небе с книги. Ами да от 20 ГБ небе има книги с всякакъв облачен характер, и такива с дупка по средата дето следва слънцето:)))
Сетих се асоциация във връзка с темата… Тя-женското начало Мара, Мария, Мама… оМ… М - буквата на оплоденото Море на Хаоса, родила стремежа към Любовта… Това е връзката с моите метафори…:)
А буквите Б, Т… са интересни за етимологията на Отец, Баща… друга тема за дебат :)

П.П. Сега не пиша от телефона и „не ми се ходи до тоалетната“, както някой обясни :-)))
цитирай
8. otherwise - Видях битката и тъжните изводи...
27.06.2018 14:02
Какво да ти кажа, приятелю. Разбирам те. Разбирам мотивацията ти да се противопоставяш. Разбирам упрекът ти даже - с примирението и търпенето (макар че лично аз не ги възприемам като търпение или толеранс пред злото и несправедливостта. По-скоро го разбирам в някои, но не във всички случаи!, като вид великодушие към слабите и болните, близо до казаното ти от Вълшебницата :), защото в блога съм се сблъсквала с хора, държащи се арогантно, злобно, злостно и грозно, в които, ако успееш да осъществиш човешки контакт, намираш много болка, самота и неудачи. Някои се променяха. Други се оставяха да бъдат завлечени от собствената си тъмнина, за съжаление, и потънаха... Трети мизерстват духовно-душевно на границата, а неудовлетворението им расте и се забива все по-дълбоко в тях, което ги прави отчаяно остри.
Напълно съм съгласна с теб, че подкрепата от админите е недопустима! Трябва да прекратят всяка възможност за умишлени обиди и лични нападки. А не, вместо това, да им осигуряват главна роля в цирка, от който вече на нормалните блогъри им се повръща!

Струва ми се, че блогърстващите от повече време, осъзнато или не, са си изградили защитни механизми срещу мръсотията и простотията. Хайде да говоря от моята си позиция: чела съм тук какви ли не неща за мен. От абсолютно непознати хора, през такива, които срещам виртуално, до хора, с които са ме свързвали чувства. Чела съм и хубави, но и разрушителни неща. И чета :) Ако са за мен - имам своите начини за справяне. В повечето случаи съм недосегаема за тях. Най-малкото понеже не живея за блога. Повече ме засяга, когато стана свидетел да бъде нападан някой друг, някой, който не може да се защити или допуска да бъде наранен, да бъде засегнат...

Но не желая да се концентрирам на пошлостта, предателствата, интригите, клюките, обидите, деформиращата грозота на личностната деградация..., тъй като, когато се концентрира на тях човек - им дава живот. А те са като енергийни вапири - тези емоции и сблъсъци. А ако човек не влага нищо в тях
цитирай
9. otherwise - Продължението:
27.06.2018 14:08
отпадат и загиват. Или поне не съществуват толкова видимо. Това не е като щраусовото скриване на главата в пясъка. По-скоро е липсата на име и помнене на неструващото си.

Нали знаеш, че за да го има нещо, за да заеме място, да има функции - то трябва да бъде извикано в съществувание/родено, и да бъде утвърдено - наименовано, признато, обективизирано.
Е, аз не искам да давам имена, а и внимание на хора, способни единствено да мразят, плюят и опорочават всичко, до което се докоснат. Има къде-къде по-стойностни, заслужаващи вниманието и времето ми хора, теми, състояния, преживявания, случки. Другото - смърдящото, излишното, грубото, безсмисленото, боклука - в крайна сметка има само един път - към канализацията.
Прав му път! И само при крайна нужда, за да извадя нещо ценно, мога да съм мотивирана да бъркам там...

Лекс, усмихни се, красиво и изобилстващо от светлина да е лятото ти! :)

ПП: Хората, създаващи кал и горчивина тук, са много по-малко на брой от другите. Но понеже се пънат да са най-отгоре, ако човек гледа само на повърхността, ще вижда само тях.
Като в рудник е в блога. Търси златните жили. Черпи от изворните води. Лети към светлината. Другото отмира така или иначе, безстойностно и безследно.
цитирай
10. lexparsy - Много съм благодарен за разбирането и мнението ти!
28.06.2018 00:29
   Но аз като се самоанализирах в „клоунското“ си откровение подчертах за правото ни на Различност (без да я парадираме), а тя се извоюва, и обикновено с болка и сополи :-)))
   Сетих се, че съм благодарен за това че се „ваксинирах“ с болестите за игри на компютри, и за чатене в блогове още в началото на 90-те, когато нета беше на тел. линия с модеми. Ама до крайност… как си требе.. че чак си купихме радиостанции с компанията (заради тел линии) и завърших курс :-) и имам УКВ позивна (около 2000 са в БГ) и в чатовете се правех на жена и си умирахме от смях… голям купон… А тези лигльовци тогава к‘во са правили? :-)??
   Разказвам в контекста че тогава още разбрах как в чата с прозвище психологически човек се прави на това, което не е и не може да бъде… и го надживях… За това така, ако не се научих се старая да разбирам хората по други признаци…
   Ето аз имам комплекс че не съм довел битката си до край, и BATTLE !!! И че често различността ми не е разбрана правилно и все някой се обижда… и се старая да не използвам епитети и да съм търпим… че до изкуство доведох езиковата си демагогия за абстрактен сарказъм. И се изморих да чета и мисля дедуктивно и научно-прагматично, и затова ми се пише поезия… И съдбата предизвиква комплексите ми… Каквото си пожелаеш! :-)))
   Та всяко държание си има причина да е такова… а отдавна си мисля че това е страхотна подложка за един психоаналитик за лечение… да накара пациента си да се наблогърства :-)))

   И аз се разбърборих…
   Много ценя приятелството и разбирането и диалога с тебе, без куртоазия :-), и заради няколко приятели още седя и търпя това място, което ми е ясно отдавна… и се страхувам, че ако продължа битката, ще му извадя лайната на показ и ще се стигне до... :-о()( За това благодаря че ме възпираш!

Бъди себе си и остани позитивно разсъдлива все така.

П.П. Отворих коментарите си с модерация, но не ми се пише нищо... макар че имам 1000 неща на ум... и то във съвсем различно амплоа.
Сега чета една научна статия за прозренията относно невъзможността за симулиране на човешкия (изкуствен) интелект, която потвърждава написаното от мене преди 5 години... и ми се иска да го дообясня... и да я събера и обобщя в контекст...но на Кой???

П.П. 2 Ще те открехна и на една друга далавера относно ограничението за 2000 символа в коментара! Важи докато го пишеш, а после като коригираш може да си добавиш останалото, както в случая…
Защото на такива като нас е от полза :-)))
цитирай
11. infinitas - lexparsy, заинтригуван съм от
02.07.2018 04:03
научната статия за прозренията относно невъзможността за симулиране на човешкия (изкуствен) интелект. Къде мога да я прочета?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: otherwise
Категория: Изкуство
Прочетен: 553548
Постинги: 326
Коментари: 2511
Гласове: 4533
Блогрол