Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09 16:14 - Кинопоетика на живеенето
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.09 16:15


 Десислава Томова

Статията е публикувана в сп. "КИНО", юли, 2019 г.

Андалусия е най-веселата и топла част от Испания. Средиземноморският климат и крайбрежието със Средиземно море правят тази област на Испания още по-привлекателна. Навсякъде цари жизнерадостно-празнична и приятелска атмосфера. Предприех пътуване до южната част на Испания, Малага за да присъствам на един от най-престижните кинфоруми – фестивалът за кино. От този град са родом актьорите Антонио Бандерас и Дани Ровира, художникът Пабло Пикасо и групата „Чамбао“.
Кинофестивалът в Малага е създаден през 1998 г. и във всяко едно от неговите издания се стреми да постигне редица цели, включително насърчаване на разпространението и популяризирането на испанското кино, превръщайки се в национален и международен образец в областта на кинематографските събития. Той е пример за ролята на фестивалите за развитие на изкуствата, културните и творческите индустрии както и за икономически ефекти от културата.

Тази година от 15 до 24 март 2019 фестивалът отпразнува двадесет и второто си издание. Този форум допринася значително за развитието на киното на испански език, като представя най-добрите си документални филми, късометражни филми, както и отдава почит на различни личности от филмовата индустрия и организира множество цикли, изложби и паралелни дейности. Испанският аналог на София Филм Фест представи 211 пълнометражни филма, срещи, документлано кино, имаше 768 акредитирани журналисти, 1184 акредитирани гости, отдаване на почит към кинотворци, множество награди – талант на Малага, награда Рикардо Франко, награди за ретроспектива, 850 представители на индустрията, рубриката кино-гурме, подкрепа на правата на жените, концерти, пространство за солидарност, 179 кино училища…

Тази статия има за цел да очертае селекция от филми от тазгодишното издание на фестивала, които заслужават специалното внимание на зрителите.

На галата по откриването на фестивала актьорът Дани Ровира, когото познаваме от ролята му във филма „Испанска афера“ получи признание за работата си като посланик на Малага на испанското кино.

Фестивалът се откри с филм с участието на Дани Ровира - „Такси за Гибралтар“ (Taxi a Gibraltar) на режисьора от аржентински произход Алехо Флан, който показа своя втори пълнометражен филм за първи път извън конкурса и като премиерно заглавие. Филмът разказва историята на трима персонажи – изпълнени от Дани Ровира, Хоакин Фириел и Ингрид Гарсия – Джонсън, които обединени от отчаянието предприемат пътуване, спазвайки обещанието да натоварят злато изгубено в тунелите на странното и непознато място на Иберийския полуостров – Гибралтар. С отпечатъка на Брекзит в тази деликатна комидия, персонажът на Дани Ровира интрепретира бясното настояще. Става дума за Леон Лафуенте, испански шофьор на такси, който е изплашен от промените, които настъпват около него. Освен комикът от Малага Дани Ровира останалите актьори също дават живот на персонажите. А това са: Хоакин Фуриел, Ингрид-Гарсия Джонсън, Хорхе Гарсия „Перучи“, Хуан Винуеса, Мария Ервас, Хосе Тронкосо, Хосе Мануел Пога, Фернанада Ораци и Мона Мартинес.

„Влиянието“ (La influencia), режисиран от Денис Ровира, беше представен на 22-ия филмов фестивал в Малага в рамките на филмовата рубрика "5 минути кино", с прожекция на ексклузивен откъс от филма в музея „Кармен Тисен“.

Филмът се базира на едноименния роман на Рамзи Кембъл, един от най-големите майстори на съвременните истории за ужаси. В него участва трикратната носителка на награда Гоя, Ема Суарес, заедно с Мануела Вейес, Маги Сивантос, Алайн Ернандес и Клаудия Пласер.

Историята е увлекателна и разказва затова как Алисия се завръща в зловещото имение, дом, в който никога не е имало щастливи детства. Придружена от съпруга си и деветгодишната си дъщеря Нора, Алисия се стреми да възстанови живота си, докато е принудена да се изправи пред минало, което вярва, че е погребано, и тяло, което се противопоставя на смъртта.

“Влиянието” е история за тежестта на семейните връзки и трансцендентността на смъртта.

Документалният филм, който грабва вниманието е „Младият Пикасо“ (The young Picasso, 91 мин.) на Фил Грабски („Аз, Клод Моне“). Той е продуциран по подобен начин на повечето традиционни документални филми, съдържащи говорещи хора в кадър, авторова реч и снимки и картини, които да насочват зрителя, докато го водят през по-младите години на живота на Пикасо. Този филм е далеч от етикета за лесно гледане. Това също може да разкрие дали зрителите просто харесват Пикасо или са истински почитатели.

Грабски предлага обиколка във времето с Пикасо, неговото израстване в Париж, синьо-розовия период и създаването на неговата новаторска част: „Госпожиците от Авиньон“, когато Пикасо наистина е намерил своята художествена идентичност. Виждаме критици, куратори и лектори, но най-вече запознати с работата и живота на Пикасо. Страстта, с която те говорят за важните времена и влияния в живота му завладява зрителите.

Пабло Пикасо е един от най-великите художници на всички времена – и чак до смъртта си през 1973 г. той е най-плодотворният художник. Много филми се занимават с тези по-късни години – изкуството, любовните афери и широкия кръг от приятели. Но откъде започва всичко това? Какво направи Пикасо на първо място?

Време е да погледнем ранните години на Пикасо; възпитанието и ученето, довели до неговите изключителни постижения. Три града играят ключова роля: Малага, Барселона и Париж. Документалният филм „Младият Пикасо“ посещава всеки от тези градове и изследва тяхното влияние върху художника, като се фокусира върху конкретни творби от тези ранни години.

„Всички знаят” (Todos lo saben) на Асгар Фархади с Пенелопе Крус и Хавиер Бардем беше излъчен на фестивала в Малага. Нека си припомним, че в България беше представен на Киномания 2018. Тази година получи 8 номинации (за най-добър филм, за най-добър режисьор, за сценарий, за оригинална песен, за мъжка роля присъдена на Хавиер Бардем, за женска роля присъдена на Пенелопе Круз, за поддържаща роля присъдена на Едуард Фернандес, за монтаж) на най-престижните награди за кино на Испания - „ГОЯ“.
„Всички знаят“ е с участието на Хавиер Бардем и Пенелопе Крус и разказва историята на Лаура (Крус) и съпруга й (Бардем), които живеят заедно с децата си в Буенос Айрес. По повод фамилен празник те се завръщат в родния дом на Лаура в малко селце извън Мадрид, Испания, но скоро неочаквано събитие превръща празненството в трагедия и семейството е принудено да вземе решения с тежки морални и психологически последици, които могат да разрушат тях и живота им.
Филмът определено е наситен със съспенс. Напрежението нараства с всяка минута докато семейството се опитва да да разреши проблема – отвличането на дъщеря им, без да предупреждават полицията. В петдесет процента от случаите, похитителят е някой в семейството...

Режисьорът Артуро Кастро Годой от Венецуела, който живее в Санта Фе представи „Въздух“ (Aire) - филм с френетичен ритъм и с подчертана социална критика. Филмът е борбата на една майка срещу заобикалящия я свят. Лусия е самотна майка с дете със синдрома на Алцхаймер. На работното си място на касата в един супермаркет получава обаждане, че детето й е претърпяло инцидент. Без да отлага Лусия тръгва да търси детето си. Трябва да преброди целия град и да преодолее серия от проблеми, физически и от друг характер, което засилва тревогата на майката, която търси детето си в заобикалящата я враждебна среда. Аржентинската актриса Хулиета Зилберберг дава плътност на образа на майката Лусия. Мария Онето и Карлос Бейосо играят поддържащи роли.
„Въздух“ е втория филм на венецуелския режисьор, установил се в Аржентина.

Салвадор Симо пристигна за конкурса в памет на Луис Бунюел, единствената анимация, която се състезаваше за наградите Бизнага е “Бунюел в лабиринта на костенурките“ (Buсuel en el laberinto de las tortugas). Действието се развива в Париж, 1930 г. Дали и Бунюел са фигури принадлежащи на сюреализма, но кинотвореца преди всичко иска да приключи със скандалната премиера на „Златна възраст“. Неговият приятел Рамон Асин, купува лотариен билет с обещанието, че ако спечели ще финансира документалния филм за Лас Урдес, един от най-бедните и забравени региони на Испания. Късметът му се усмихва, билета печели и приятелят му спазва обещанието си. История за приятелството, пленителен епизод от историята на киното и едно пътешествие, в което Луис се превръща в Бунюел. Този цветен филм отдава почит на една от най-изтъкнатите фигури на испанската кинематография. Сценаристът и режисьор Салвадор Симо се връща в Испания за да реализира този проект след като участва в други като “Книгата на селвата” на Дисни и суперпродукцията „Карибски пирати“.

Карлос Маркес-Марсет се завръща в Малага, където преди пет години спечели с друга история, която също анализира вселената на взаимотноошенията в една връзка. Вир (30) и Луис (32) от година излизат заедно, когато откриват, че ще имат дете. В продължение на 9 месеца проследяваме приключенията на тази млада двойка. Огромният обрат, който приема техния живот, техните страхове, радости, техните очаквания и развитията, които настъпват между тях по време на бременността. Снимана в продължение на девет месеца в реални условия „Дните, които ще дойдат“ (Els dies que vendran) е прецизен разказ на процеса да се научим да бъдем двама, изследвайки трудността да споделяме с другия дълбоко преобразуващ се опит.

Това е третия филм на Карлос Маркес-Марсет след 10 000 км. (с който спечели Бизнага на фестивала в Малага преди пет години) и “Твърда земя“. Актьорите Давид Вардагер и Мария Родригес изпълняват ролите на двойката.

Микел Руеда представя в “15х2+15“ (El doble mбs quince) двама персонажи с изгубени души, които търсят своя път в Билбао. Когато стигнеш до 45 години ти се струва, че си направил вече всичко в живота си: съпруг, две деца, куче, и красива къща с градина. Но, това ли е всичко? И така. Какво има за вас в това безименно уравнение? Къде си ти и твоите желания? Когато, въпреки че си млад имаш целия живот пред себе си. Време да се ожениш, да имаш много деца, котка и красива къща с градина. Но... ако нямаш идея какво да правиш? И не знаеш кой път да хванеш? И ако никой не ти помага да откриеш твоя път?
Ана и Ерик. Ерик и Ана. Две изгубени души. Нямат идея какво да правят с остатъка от живота си. Един ден се запознават в един секс-чат. Марибел Верду и Херман Алкарасу се превъплъщават в героите на четвъртия филм на баския режисьор Микел Руеда. Филмът е много витален, говори много за живота и разисква много екзистенциални въпроси.

Легендарният бразилски режисьор Карлос „Кака“ Диегес се състезава с „Голям мистичен цирк“ (O Grande Circo Mнstico), един филм, в който се съдържа неговото виждане за седмото изкуство. „Голям мистичен цирк“ представя едно ново заглавие във филмографията на този режисьор, който е вече повече от половин век в киното като историческия бразилски режисьор. Карлос „Кака“ Диегес е съосновател и на влиятелното артистично движение Ново Кино. Този пълнометражен филм е вдъхновен от текста на писателя Хорхе де Лима, в който се разказва история за едно семейство, което се посвещава на цирка в продължение на един век. Ако се съди по впечатленията на самия режисьор , резултатът е един филм за любовта, винаги от женска гледна точка, от гледна точка на борбата на жените срeщу налаганите ограничения от мъжете. Актьорският състав, който дава живот на този филм са: Хесуита Барбоса, Бруна Линсмейер, Рафаел Лозано, Антонио Фагендес, Катерин Мушет, Марина Провенсано, Хулиано Казарре и Винсел Касел.

Алфонсо Кортес Каванийас се състезава в официалната селекция с втория си пълнометражен филм „Глух“ (Sordo). Филмът изобразява годините след войната. Бягството на героя и неговата глухота като двигател на историята. Малко са филмите в испанското кино с такава интензивност в стил уестърн. Става дума за една история, която се развива през 1944 г. по време на Реконкистата. „Глух“ е втория пълнометражен филм на Алфонсо Кортес-Каванияс. В този филм група партизани се оказват изненадани докато се опитват да извършат саботаж. Локализирани от членове на войската те са преследвани от военните в една неравна битка, която довежда до ареста на шефа на командата, който остава глух в следствие на експлозия. Войската, ръководена от студения капитан Бош започва търсенето на беглеца, подмомагано от една млада и силна жена-наемен войник от Болшевишка Русия, Дария Сергеевич, безпощаден ловец. Актьорите, които дават живот на филма са: Асиер Етсеандиа, Мариан Алварес, Уго Силва, Айтор Луна, Иманол Ариас, Олимпия Мелинте, Стефани Гил, Рут Диас, Хайе Мартин, Антонио Дешент и Мануел де Блас. “Глух“ притежава всички елементи на класическия уестърн а ла Джон Форд и на спагети уестърн на Серджо Леоне. Във филма се разкриват класическите ценности като любовта и приятелството, но също така и отмъщението, изоставянето и усамотението. Историята на този филм и начина, по който е разказана много напомня на филма на реж. Виктор Божинов „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков.

Директорът на филмовия фестивал Хуан Антонио Вигар официално споделя опита си на страницата на фестивала:

„От 2013 г., датата, на която се съгласих да ръководя фестивала, винаги съм твърдял, че едно такова събитие като нашето трябва да бъде преди всичко полезно за референтния сектор. В нашия случай това е испанското и иберо-американското кино. И за тази цел, която очевидно има колективно измерение и не отговаря на индивидуалните предпочитания, през тези години с безспорен успех се разработи нашият Фестивален модел.

Този модел, който считаме за необходим, полезен за интересите и правилното популяризиране на киното на испански език, съчетава в различните ни официални секции комерсиалното с авторското кино; филми за по-широка публика и други по-алтернативни; имената на вече признати кинотворци и голям брой млади режисьори, с различен, може би по-съвременен поглед към нещата. Искахме да продължим да развиваме идеята за представителен фестивал на сегашното испанско и иберо-американско кино по отношение на творчеството и продукцията. И трябва да се спомене, че въпреки сложността, която винаги включва всеки подбор, ние сме доволни от постигнатото. Както в игрални филми, така и в късометражни филми и документални филми.“

Фестивалът на Малага завърши с филмов маратон с наградените заглавия. Както се случва с най-добрите филми, когато завършат и включат светлините на залата, те започват нов живот: този, който даваме в паметта си. 10 дни на хора, които имат и споделят една и съща страст или които искат да правят, това което умеят най-добре въпреки трудностите, пред които се изправят за да изкарат един проект на екрана.

23-тото издание на фестивала ще се проведе от 13 до 22 март 2020 г. Целта е да превърне Малага в референт за испанското кино, като по този начин ще насърчи популяризирането и разпространението на иберо-американското кино, културна общност, обединена от общ език и корени.imageimageimageimage





Тагове:   кино фестивал,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 379309
Постинги: 140
Коментари: 15
Гласове: 224
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930