Параклисът и етнографският музей в градинката са гордост за квартала Десислава Томова

Изпитах истинско задоволство, когато за първи път видях облагородената площ непосредствено до блок 465 в квартал “Младост" 4. Още със слизането от автобуса пред очите ми се откри невероятна гледка. От едната страна на блока можете да видите лика на Апостола на свободата Васил Левски и цитат от неговото писмо до Панайот Хитов: “Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.” Непосредствено до лика на Левски стои изображението на друг национален герой - Христо Ботев, чиито думи “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” отекват силно от стената. От другата страна на блока е портретът на друг велик българин - Иван Вазов, с лозунга “Децата - цветът на България” и стихотворението “Аз съм българче” и старателно изписаната българска азбука.

Всичко започва още с настаняването на Андон Асенов Андонов, или както е познат в квартала - чичо Тони, в блок 465. По професия той е строителен работник, кофражист. От пет години е пенсионер и изцяло се е посветил на общественополезен труд. Чичо Тони живее на първия етаж, точно където са изображенията на великите българи. Апартаментът му е така тапициран, че наподобява копривщенска къща. Със заселването си в блока той засажда няколко липи и лозници с помощта на съседите. Всяка сутрин полива цветята в градината отпред. Веднага щом се пенсионира, чичо Тони започва работа по разчистването на детската площадка, която тогава е обезобразена. В продължение на няколко месеца копае по цял ден и възстановява мястото, след което саморъчно прави уредите за игра – люлки, катерушка, колело, пясъчник. Негов съсед закупува детска пързалка и така площадката придобива завършен вид. Допълнително жизнерадостно настроение на внася и изрисуваната от една майка художничка стена с любимите образи от “Мечо Пух” на Алън Милн.
Чичо Тони се е погрижил да напише датата на всяко свое нововъведение в този оазис сред София. Площадката е построена през 2001 г. После с много труд и подръчни средства започва изграждането на т. нар. барбекю през 2003 г. „Там си правим скара – кебапчета, кюфтета, пържоли. Винаги си намираме повод. Преди два дни тука празнуваха няколко семейства”, разказва чичо Тони.
На 4 юли 2004 г. се съгражда параклис, наречен на свети великомъченик Георги. Идеята за построяването на този духовен храм е на няколко жени, които видели в Горубляне нещо подобно, направено от тамошните жители. Параклисът представлява неголям иконостас, направен от тухли.


“Миналата година на Благовец направих чешмата. Тя е изцяло от материали, събирани от боклука. На принципа на бидонче всяка сутрин зареждам по две туби вода и така има за измиване. Градинката също е плод на труда на жителите от този район. В нея имаме етнографски музей. Всеки е донесъл каквото може и така сме го направили. В музея има стан, уреди за производство на прежда, кладенец, мотовилки, точилки, вретена, фенери, трикраки столчета, дамаджани... Всички тези неща са подарък от повече от 60 граждани”, обяснява разпалено чичо Тони.
Поредното нещо, което прави впечатление в това забележително столично кътче, са мозайките, на които пише: “Пази съграденото. Благодарим!” Изработени са от ситни камъчета, като всяко от тях е измивано, чистено, боядисвано...
В комплекса има хора с двигателни увреждания. На определени места са сложени парапети, направена е рампа за придвижването с колички. Слизайки от автобуса, човек може да пресече без никакви препятствия. Всичко е по европейски стандарт. Малкото мостче, по което всеки ден преминават гордо всички жители и приходящи в “Младост" 4, представлява „гърбава” платформа над въображаема река.
Статуята, която гледа право в очите всички пребиваващи в тази необикновена столична територия, е на една горда българка - кюстендилка, танцьорка. Тя е създадена по творба на Владимир Димитров-Майстора и според светлината има различна осанка. “Намерих я заровена в едни боклуци в ДКС “Младост”. Подадох молба до общината за “Красива София” да вземем тази статуя и да я монтираме тук. Кметът ни даде разрешение. Когато я взехме, беше много почупена.” Младежите от района се прибират по всяко време на денонощието и са нещо като охрана за тези красоти. Почти всички, живеещи наоколо, помагат и се грижат за поддръжката на района, обяснява активният гражданин Андон Андонов.
Новото общинско ръководство на “Младост” планира на мястото на поляната в междублоковото пространство на 468, 470, 465 и 467 блок да се построи детска градина с големи площадки. Чичо Тони отсега е готов да помага с всички сили. Апелът му е “Нека всички обезверени българи дойдат да видят това, което съм направил. Не напускайте България – тя е красива. Не бъдете мързеливи, обичайте труда, защото той ражда благата. Винаги трябва да се говори в множествено число, защото единствено число е нещо страшно.”
В момента това междублоково пространство е образец за София. Дано да се намерят още такива сърцати българи като чичо Тони, които да будят чувството за принадлежност към дадено място. Място, където запустяващите градски територии се превръщат в изпълнени с живот райски кътчета.

Материалът е публикуван във в. "Новинар" на 02.08.2008 г.

... не е безобидно. Както не е безобидно и тричането на кучета в Брадилово, и незаконното строителство на язовира в Ивайловград.
Само да попитам - каква е разликата между 'параклиса' на чичо Тони и 'църквата' на митничарите от Веселото село.
Проблемът, обаче не е че Чичо Тони е строител на съвременна България, а че изпълнява някакви много странни функции (които даже не са ясни дали са на база лична инициатива или са задача от някакви структури) да съхранява някакви ценности от времето на тоталитаризма и да отвлича вниманието на хората от истинските проблеми като например уникалните за цял свят сметки на топлофикация, вакханалията с държавните бонусите, терора на останалите монополи в България, изи-мейкъринга на банките на тема лихви, фолк-певици и шуробаджанаци и пълната липса на перспектива пред населението след като премина през всички възможни шокови и нешокови терапии на прехода и осъмна пред 'блока на чичо Тони'.