Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2012 23:40 - Прощаване с Дим Дуков
Автор: desitomova Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2733 Коментари: 0 Гласове:
0



Десислава Томова

image


Когато пристигнах пред църквата „Света Параскева” се бяха насъбрали стотици хора (познати, приятели, колеги и роднини), които искаха да си вземат „Сбогом” с бившия коафьор, ТВ водещ и бизнесмен Дим Дуков. Опелото беше толкова прочувствено, че много от присъстващите влиятелни личности като Мартина Вачкова, Камен Воденичаров, Катерина Евро, Тончо Токмакчиев, Емил Кошлуков, Ваня Щерева, Мариус Куркински, Борко Чучков и много други не се сдържаха и заплакаха. На ковчега на Митко имаше негова снимка, а всеки от опечалените можеше да постави цветя отгоре и да се прости с него. Най-отпред стояха неговите близки – майка му Вера, баща му Стоян, сестра му Златина и приятелите му Красимир и Добри. Зад гърба ми видях първата си любов, с който на няколко пъти очите ни се срещаха и сякаш неволно, от неудобство поглеждахме на другата страна. Когато отново се бях приближила до него той беше точно срещу мен и вече нямаше как да не ме поздрави. Намигна ми съучастнически. В този момент това погаделичка егото ми, но установих, че освен любопитство не съм запазила нищо друго от онази страстна любов, която изпитвах по онова време към него.

Дойде и моят ред на опашката. На ум се помолих за душата на Митко и си помислих за миг дали и аз ще съумея да събера толкова много хора на своето погребение. Дали през живота си съм била толкова далновидна и тактична, дали успях да се преборя с прибързания си характер и моята сприхавост, дали успявах да бъда винаги усмихната и лъчезарна дори в моментите на върховни изпитания? Навярно не и никога нямаше да бъда като него – заобиколена от толкова приятели и последователи. Все пак се надявах да запазя в себе си частица от него.

Бях разбрала няколко дни по-рано. На 28-ми февруари той е починал заради полиорганна недостатъчност след поредица от тежки коремни операции. Близо месец лекарите са се борили за живота му. Бил е на изкуствено дишане. Бях потресена от новината за смъртта на този толкова необикновен човек, че чак ми изглеждаше невероятно колко тънка е границата, която ни дели между живота и смъртта. Не посмях да се обадя на никого от неговите близки. В главата ми нахлуха спомени от тинейджърските ми години в частен микс клуб „Спартакус” (намираше се в подлеза на университета в София). Дим Дуков беше един от основателите на тази дискотека, това култово място, това средище за нови провокативни идеи. Той ми подари членска карта и така аз започнах редовно да ходя там. Гей обществото на частен микс клуб „Спартакус” ми даваше безопасна среда за срещи и купони в относителна свобода от нежелани сексуални набези. Най-важната тема за мен и моите близки обикновено беше сигурността. Редовно развивах силна привързаност с гей мъжете без сексуалното напрежение. Връзката ми с тях ми позволяваше да разгранича интимността от сексуалността.

Слушали сме за такава платонична близост между много знаменити личности, най-вече в областта на изкуството. А щом е имало разбирателство между тях, едва ли разликите са били толкова големи. Те правят обществото по-цветно и забавно. Взаимоотношенията ми с хомосексуалистите в „Спартакус” бяха нещо като таен ритуал, който изпълнявахме в края на всяка седмица. Ние се разбирахме без думи. Само с погледи. Флиртувахме. Целувахме се. Сръчкавхме се по хълбоците. Някои от по-палавите момченца ме пошляпваха по задника. Танцувахме в кръг до зори. Изтощени до краен предел напускахме опиянени заведението и така до следващия път. Всичко това много ми наподобяваше атмосферата в известния нюйоркски нощен клуб „Студио 54” (най-популярната дискотека в Манхатън) през 70-те години. И там страстните танци и горещата диско музика завладяваха и представяха един нов свят.

„Спартакус” беше аналог на „Студио 54”. Това беше любимото място на социалния елит и на всеки, който държи да изпъкне с ексцентричното си поведение. В този панаир на суетата бяха на почит остроумните подмятания, принадлежноста към една или друга каста, свободното изразяване и понякога безобидното флиртуване и свалки между хората... Най-забавни от всички бяха собственикът и неговото ВИП обкръжение. Барманите бяха вече изгряли звезди от модния подиум – манекенът Сашо Беседин, Сашо Андонов и др. Изобилието от музикални парчета навяваше носталгия по едно отминало време. Времето на 70-те и 80-те години с незебравимите парчета на Depeche Mode, Madonna, Duran Duran, Pet Shop Boys... Пускаха и страхотна българска музика. Там нееднократно звучеше и техно парчето, което Митко изпълняваше. В текста към него се пееше: „Искам всичко сам да постигна и после адско парти да вдигна. Всичко по много от мен си вземете. На вашето царство аз съм султан. По шарена стълба от ваште коси небето ще стигна.” Приказката „Спартакус” свърши още преди години, когато започна строежа на метрото. Митко си отиде, но спомена за него и за завещаното от него си остава.

Високоерудиран и прецизен към себе си и заобикалящите го той не би допуснал неподходящи хора в обкръжението си. Този невероятен човек имаше сложна душевност. Проявяваше ентусиазъм като малко момче във всяка дейност, с която се захванеше. Умееше да стимулира хората около себе си да вървят напред и им вдъхваше позитивизъм. Излъчваше светлина. Приятелите му го определят като невероятен душеприказчик. Човек от друга планета, който генерира милион идеи в главата си. Беше авантюрист. Не се страхуваше, че ще се провали и опитваше смело силите си от една област на живота в друга. Няколко години работи в Рилския манастир, а после стана монах. Съзнателно се оттегли задълго от светския живот, което също беше вид катарзис и изпитание за душата и тялото му. Мисията му беше да се бори за равноправието на различните. Но сякаш таеше и някаква тъга, защото не винаги можеше да бъде разбран добре от обществото.

Дим Дуков имаше всичко – пари, слава, кариера, влияние, много приятели… Той беше чудесен добър човек, който остави много на света – една идеология, една сбъдната мечта за по-свободен свят без скруполи, един своеобразен стил на живот, за който много могат само да си мечтаят. Той си остава символ на едно поколение търсещи хора. Светъл и одухотворен човек с огромно въображение. Истински и дълбоко вярващ. Вечно неспокоен, търсещ покой в смирението.

Светла ти памет, Митко!

Разказът е публикуван в "Литературен вестинк", 2-08.05.2012 г.

 image

 

 

 

 



Тагове:   dim dukov,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 386963
Постинги: 141
Коментари: 15
Гласове: 225
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829