Постинг
25.07.2015 12:50 -
"Мъж" в женско тяло търси половинката си
Автор: desitomova
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1255 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2015 13:16
Прочетен: 1255 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.07.2015 13:16
Десислва Томова
.jpg)
Сексуалните неврози на съвремието
Когато за първи път видях приятеля си Рафаел, с когото до момента имах само виртуална комуникация, не можех да изразя възторга си от срещата с този енигматичен, неподражаем, неразгадаем, неприкосновен мъж. Всеки път, когато той се усмихнеше ме обливаха топли вълни и се чувствах слаба и окрилена. Политах във фантастичен вълшебен танц и когато отново се спуснех върху земята стъпвах леко и ефирно на палци като прима балерина в “Лебедово езеро”. Всяка дума изречена от устата му беше таен код, който трябваше да разгадая и осмисля с цялото си същество. Тялото ми беше струната върху, която той композираше различни мелодии. В негово присъствие аз преобразувах непрекъснато формата си от твърда в течна. Прегарях от погледа му вперен в набъбналите ми от възбуда гърди. Вцепенявах се при всяка негова намеса в личното ми пространство с някакъв жест или реакция. Думите му дълго кънтяха в ушите ми с разнасящо се ехо докато съвсем заглъхнат. След това оставаха само сенките от срещите, които лека полека се топяха.
Ние бяхме свързани с особена нишка, която сближава хората в мигове на върховно емоционално изпитание. В слънчевите дни вдъхновението и положителната ми нагласа към живота се възвръщаха. Днес беше един от тях, стоях в градината на колежа Escuela Hotelera de San Juan в Малага (Испания) и си мислех за него. Осъзнах, че голямата любов пристигна при мен и в най-неочаквания и неподходящ момент озари и стопли сетивата ми.
Един ден не издържах и му признах чувствата си. Изведнъж, като мълния, той ми сервира новината, че мъжът, който всеки ден идва да го взима от работа е неговия сериозен интимен приятел. Утопичната ми представа за нещата трябваше веднага да се стопи и да вляза в реалността. Тази новина ме прониза като леден душ.
По-късно разбрах, как точно наричат жените като мен. Непрекъснато си задавах въпроса с какво може да се замени вродения нагон да правим секс и как да намерим емоционалния и физическия баланс в контакта си с противоположния пол? Бях изправена отново пред същата дилема. Еманципираната съвременна жена отхвърля оковите на битовизмите и взима живота си в ръце. Тя вече не търси само първичното удоволствие от секса, а набляга на дълбоката духовна връзка с партньора си, което е залог за по-смислени и дълготрайни отношения. Тя е дръзка, различна в проявленията си еманципирана жена. Тя се нарича Mariliendra или Mariliendre. Това е испански израз, който означава хетеросексуална жена, която е свързана изключително с гей и бисексуалните мъже, или жени, чиито най-близки приятели са гей. Какво я прави различна и я кара да мисли по-друг начин за мъжете? Защо си пада страшно по гей или бисексуалните мъже? Как тази жена да отстоява своята на пръв поглед странна и мазохистична сексуална идентичност? Кои са събитията, формирали нейното привличане към хомосексуалните? Това са все въпроси, на които ще се опитам да отговоря чрез многобройните примери в шоубизнеса.
Целта ми не беше да спечеля колкото се може повече приятелства, а по-скоро имах сексуално привличане към гейовете. При това към пасивните, което си беше доста абсурдно. Започна да назрява въпроса дали всъщност не съм латентна лесбийка. Какво да направя, че имам добър вкус, си повтарях непрекъснато сякаш за да оправдая нелепите ситуации, в които изпадах. Мъжете, които ме заобикаляха от 16 годишна бяха мои приятели в добро и лошо. Без предрасъдъци, винаги забавни, трогателени, с добър вкус, добри танцьори... Постоянно страдах от любов по някой от тях. Това е стереотипа, с който аз се идентифицирах. Обичам гейовете, но понякога сред тях има и много хора, които не са истински приятели, които се опитват да те спечелят по женски, преди да се е зародило доверие, обич и комфорт.
Първата ми любов (известен български актьор) и неговият приятел се чувстваха виновни, ако ме неглежират, но аз често ги изтощавах. Аз го желаех и се обиждах, когато тръгваха след случаен любовник. Разбира, че трябваше да ги оставя да живеят живота си. Още си спомням лекото гадене, което получих в деня, когато научих, че Рафаел е гей. Почувствах се засрамена, че той ми се беше харесал... Също така ми беше неудобно, че не бях достатъчно прозорлива... Рафаел беше ново, вече познато преживяване за мен. Започнах да го боготворя за това, че е по-различен, а също и защото има достъп до много преживявания, за които аз не знаех нищо.
Бях сигурна. Самоопределях се като mariliendre. Бях на прага на търпението си. Реших да пусна обява в някой сайт за запознанства: „МНОГО ОБЩИТЕЛНА, РОМАНТИЧНА И САМОТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЗАМЕСТИТЕЛ НА ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ”. Получих много обаждания от самонадеяни хетеросексуални типове, но така и не открих принца на своето сърце. Не намирах истинска връзка, като положителни взаимоотношения, чрез споделени интереси и мнения. Това ме подтикна още по-силно да участвам в гей общността, където са застъпени силно изкуствата – говори се много за мода, кино, музика и литература.
Гей обществото на частен микс клуб „Спартакус” (култов клуб, който беше в подлеза на университета в София) ми даваше безопасна среда за срещи и купони в относителна свобода от нежелани сексуални набези. Най-важна тема за мен и моите близки обикновено беше сигурността. Редовно развивах силна привързаност с гей мъжете без сексуалното напрежение. Връзката ми с тях ми позволяваше да разгранича интимността от сексуалността.
Слушали сме за такава платонична близост между много знаменити личности, най-вече в областта на изкуството. А щом е имало разбирателство между тях, едва ли разликите са били толкова големи. Те правят обществото по-цветно и забавно.
„Хомосексуален” и „хетеросексуален” са категории, които множество (или всички) общества признават. Противопоставянето им е културна конструкция, възникнала в западното общество през последните един-два века. Това противопоставяне се отнася към категориите на сексуалността. То разделя тези, които смятат, че термин като „гей” и „редовен” се отнасят към позитивни, обективни и културно непроменливи качества на личността. Също като термините, назоваващи различните кръвни групи или генетични черти. Те са от онези, според които преживяванията, назовавани с тези термини, са артефакти на специфични, уникални и неповторими културни и социални процеси.
Типичен пример за такъв нестандартен артистичен брак е този между писателите Харпър Лий и Труман Капоти. Знае се, че те никога не са имали интимна връзка. Това се подразбира от самия факт, че Капоти вече е имал връзка… с мъж.
Харпър Лий е една писателка-отшелник, която излезе на бял свят от началото на 70-те. Тя е известна с написването на класическия роман „Да убиеш присмехулник”. Но това е също част от литературната класика на XX век, защото тя беше тази, която придружава Труман Капоти до Канзас, за да разследва убийства, които ще станат материал за „Хладнокръвно”. В „Да убиеш присмехулник”, персонажът на Дил е вдъхновен от Капоти, в „Други гласове”, първият роман на Капоти, Харпър е описана като темпераментното момиче Идабел.
Като цяло, за mariliendras има много възможности да се развият в кариерата си стига да знаят как точно да го постигнат. Тези жени-предприемачи могат да генерират големи печалби като се възползват от възможността за стартиране на бизнес (хотелски стаи, спортни клубове, ресторанти, партита, екскурзии, разходки и пътувания, лагери, дефилета, спектакли, презентации и концерти).
Терминът mariliendre дори се отнася за жените-знаменитости, които са обожавани и почитани от гей мъже или от гей общността като цяло. Това са публични личности, които не са непременно от света на изкуството, но които са говорили в полза на правата на на хомосексуалистите. Такива жени са Джуди Гарланд, Елизабет Тейлър, Мадона, Шер и Ана Mатроник от бандата Scissor Sisters, Кати Грифин, Кайли Миноуг, чилийската певеца Никол, на която в средата на 2006 г. е направен гей почит в една дискотека в страната й. Мексиканските актриси и певици Лусия Мендес, Кармен Салинас, Мария Виктория, Вероника Кастро, Силвия Пинал и Глория Треви са сред останалите, които също са квалифицирани като mariliendres. В Аржентина най-популярните mariliendra е Мориа Касан. Заслужава да се отбележи, че много певици знаменитости, танцьори и актриси са травестити и също представляват модел за подражание. Ето защо на пазара се продават дрехи, бижута, носени от „богинята на чара”, дори пластмасови кукли във всички размери, имитиращи стройната й фигура. По този начин, фен общността на mariliendras (най-вече гей) сега заема притежаването на целия символен капитал.
Хетеросексуален мъж, който има сходен афинитет с гей мъжете, се смята за mayate, но понякога този термин се използва за различни ситуации. Най-типичен пример за мъжката версия на mariliendre е хетеросексуален мъж, който използва гейовете като сватове, очаквайки те да го научат как да завладее момичето платонично. Пример за това може да се види във филми като „Завръщането на Поли”, „Бащата на булката” 1 и 2 и др.
Приятелството между мъж (гей) и жени (обикновено хетеросексуални) е класически пример за отношенията в света на шоубизнеса, които имат най-широка гама от варианти. Не всички приятелства са сходни, но могат да се доловят някои общи неща.
Казват, че съюзът започва по време на борбата за правата на жените и хомосексуалистите, които са пренебрегнати и маргинализирани. Между тях кристализира симпатия, а тя прераства в съчувствие и любов. Но вероятно се касае за нещо много по-малко политическо и по-близо до простите човешки отношения. Това приятелство би било невъзможно в друго време от историята, когато жените продължават да живеят живот на затворници, а мъжете крият своята хомосексуалност. С изключение на една област: света на забавленията, защото там се отдават на "неморалност". И вероятно така се заражда приятелството между хетеросексуалните жени и гей мъже, една истинска класика. Минават години и стереотипите стават все по-сложни и неясни. В поп-културата съществуват много такива примери. Елизабет Тейлър и Клифт Монтгомъри са повече от приятели в „Място под слънцето” (1951).
Безспорно много от отношенията между гей мъж и хетеросексуална жена се проявяват по различни причини и често завършват с драма или кавга. Но много от тях преминават от една интимност в друга. Осъществяват се силни връзки, различни, често неразбираеми.
Емил е бившият ми приятел и е гей. В момента нямаме нормални отношения, нито на приятели, нито на бивши партньори. Ревнуваме се, искаме да бъдем постоянно заедно. Връзката ни продължи две години. Сложно е да си дадеш сметка, когато се влюбиш. Въобще нямахме проблеми в секса. Накрая той трябваше да избира дали да остане в България или да замине за Канада. Бяхме разделени. Сега връзката ни е поетична, виртуална и красива, по различен начин.
Най-странната двойка на бивше гадже и най-добър приятел е тази, която имаше Фреди Меркюри и Мери Остин. Те живееха заедно през 70-те години. Фреди имаше пиано близо до леглото си и пише, наред с други песни и "Любовта на моя живот". Но, разбира се, те също трябваше да вземат решение. Връзката на привързаност и съучастие остава непокътната. Фреди каза: "Всичките ми любовници ме питаха защо не могат да заместят Мери. Но това е невъзможно. Тя е единствената ми приятелка, и не искам някой друг. За мен тя е жена ми. Ние си вярваме, и това е достатъчно." Фреди е кръстник на най-големия син на Мария, на име Ричард. И когато умря, той й остави по-голямата част от наследството си, привилегировайки я пред семейството си и Джим, последния му интимен приятел.
Една от най-чистите гей икони е Лайза Минели, която участва във филмовата адаптация на Боб Фос „Сбогом Берлин!”, по полу-автобиографичната книга с разкази от Кристофър Ишъруд, в музикалната си версия, наречена Кабаре (1972). Там, кралицата на нощта – Сали Боулс иска да съблазни един скромен преподавател по английски език, Брайън (Майкъл Йорк). Това става, след голяма съпротива от негова страна. Вече като двойка, се запознават с Максимилиан, богат немски благородник. И правят секс с него. Сали е бременна, но не знае от кой, и решава да абортира. И животът продължава, но тя знае, че Браян ще продължи да се среща с младежите, които наистина желае.
Не всички истории са тъжни. Обичайната ситуация на бивше гадже и след това най-добрият приятел, е подходящ материал за типичния гей ситком: Уил и Грейс. Те изживяват един кратък романс в късната си младост, но Уил (Ерик Маккормак) не е в състояние да има сексуална връзка с Грейс (Дебра Месинг), въпреки че той е влюбен в нея. В комедията, която започна през 1998 г., те споделят луксозен апартамент в Ню Йорк, той е адвокат, а тя е дизайнер. И се допълват за добро или лошо: съществуват като добра двойка без да се налага да си цапат ръцете с връждебната действителност, забавляват се, гледат телевизия заедно, споделят разходите си за дрехи и украшения. И накрая тя забременява. Уил и Грейс, въпреки че са прекалено скромни, предизвикват културна революция. Те бяха приятели на гей приятели, което предполага "парти момиче", много по-забавно и по-рисковано.
Други артистични бракове обикновено траят дълго. Този на Пати Смит и Робърт Матлеторп, например. Те също са двойка, за кратко, в края на 60-те. Той взима прекрасната снимка от обложката на ”Horses”, първия албум на Пати, където тя е чист андрогин и предизвикателство. Продължава да я снима цял живот. Пати разказва, за колекцията си от писма, стихотворения и снимки: "Когато бях на 41 години, Робърт отнесе наш семеен портрет в студиото си в Ню Йорк. Това беше последният път, когато бях снимана от моя скъп приятел. Той дойде в студиото, докато се записваше "The Jackson Song". Не се чувстваше добре и лежеше на дивана. Ричард седна на пианото, а аз седях отпред. Фред, съпругът ми, се приближи до Ричард и просто каза: "Накарай ги да скърбят". Свирихме два пъти, а вторият път беше най-доброто, което можахме да направим. Когато свърших, аз погледнах през стъклото и видях, че Робърт спеше напълно необезпокояван. А Фред, застанал до него, плаче тихо."
В Аржентина, артистката и хореографката Рената Шусхайми и хореографът Оскар Арайз са най-известната артистична двойка. През 1970 г. заедно поставят „Ромео и Жулиета”, и оттогава никога не спират да работят. Може би най-известната им съвместна работа е Boquitas pintadas от Мануел Пуиг. Рената казва в интервю за Clarin: "Отношенията ми с Оскар са артистичен брак, но без типичните проблеми. Пътували сме много заедно. Познаваме всички си особености. Той не може да спи, ако има само лъч светлина, а аз имам други проблеми. Не сe допълваме във всичко. Отношенията ни са по-различни. Когато една професионална двойка има общи бъдещи проекти, мисля, че е много по-страстно."
В двора на дивата приятелството е по-видимо, и много странно, защото в този свят на блясък и фалш си съзклятничат магията и противоречията. Големите диви винаги имат своите гей придворни, които ги почитат и се разграничават от тях, в еднаква степен. В много случаи, в крайна сметка, са и техните партньори. Това се е случило на две икони: Джуди Гарланд и дъщеря й Лиза. „Мама се омъжи за Винсънт Минели, който е гей и я обожава. Но не е достатъчно.” В „Магьосникът от Оз”, героинята на Джуди, Дороти приема всички, дори и страхливия лъв, който мнозина определят като гей мъж. И това приемане създава кодекс за признаването между гейовете, които тайно могат да се определят като приятели на Дороти. Накрая: Лиза има два брака с гей фенове, и двата завършват зле: първият е с австралийския композитор Питър Алън (който почина от СПИН през 1992 г.), а вторият само преди четири години с промоутър Дейвид Гест, много странен човек, който й обеща да я спаси от саморазрушителни тенденции, а в крайна сметка я обвинява, че го е заразила с болест, предавана по полов път. Така или иначе, Лиза обеща да не се жени повече, просто за всеки случай.
Елизабет Тейлър има много бракове, но е известно, че никой от съпрузите й не е гей. Да, те са най-добрите й приятели: Монтгомъри Клифт, Джеймс Дийн и Рок Хъдсън. Разказва се легендата, че Рок се обзалага, че ще може да спи с Дийн по време на снимките на „Великанът” през 1956 година. Лиз казва, че няма да стане. Рок печели облога. Когато любимият й Рок умря, Лиз получи пристъп на ярост, докато се възстановяваше от мъката. Хомофобията, отприщена от страха от СПИН, я подтикна да създаде фондацията Aids Project L.A., която събра близо 200 млн. долара за научни изследвания.
Друг пример за връзка между дива и гей поклонник, е нейно превъзходителство Ева Перон и нейният дизайнер Пако Жаумандреу. Ева работи с принца на Уелс. Пако проектира костюма на принца, един от най-класическите изображения за бъдещите поколения. В биографията си „La cabeza contra el suelo”, Пако Жаумандреу си спомня първата среща с неговата муза: "Живеех в Санта Фе, когато получих обаждане от Ева Дуарте. Отначало не отдадох голямо значение на това. Бях свикнал в ежедневието си да ми се обаждат големи звезди и гранд дами. Позвъняването на една актриса от радиотеатър не ме впечатли особено. Билбао ме убеди, като ми каза: "Това момиче има съдба, която може да й донесе слава или да я изпрати в ада, трябва да отидеш, обади й се". Отидох на следващия ден, събота, срещата беше в 18 ч. Тя отвори вратата. Струваше ми се много висока и бледа. Бях впечатлен от кожата й от първия ден: бяла, прозрачна, невероятна. Срещал съм много малко жени с подобна кожа като слонова кост. Беше с руса коса, с дълги и много решителни стъпки. Носеше сив сребрист панталон от сатен, бели обувки с големи платформи от корк...”
Целомъдрената Мория Казан живее заобиколена от малка компания от момчета, с които прекарва свободното си време, или вкъщи, или там, където я отведат капризите й. Те са щастливи заедно. Най-известният: Леонардо Пиксинато, "мечтател" роден в Сантяго дел Естеро я придружава на Dancing Stars (Bailando). Той в крайна сметка става участник в шоуто, постоянен посетител в имението на Мория и учител по танци в нейното училище.
Появи се нова двойка: травестита като най-добра приятелка. Тя, която знае много повече за грижата за тялото от много жени. Тя може да даде препоръки и да предложи мъдрости. Има толкова много проявления. Два примера от Педро Алмодовар са силно запомнящи се. Първият е във филма „Високи токчета (1991), където има интимно приятелство между травестита Летал (Мигел Босе, имитира дивата Беки дел Парамо) с Ребека (дъщерята на Беки, която се играе от Виктория Абрил). Вторият пример е приятелството на Мануела (Сесилия Рот) и страхотната Аградо (Антония Сан Хуан) във „Всичко за майка ми” (1999): това е невъзможно да се забрави, разходки ръка за ръка из Барселона, спомняйки си дивите нощи.
Дългите отсъствия и изолацията от българската гей общност ме карат да се разболявам. Нито за миг не съм се чувствала добре, откакто изгубих последната ми голяма тръпка от погледа си. Единствената ми утеха бе да произнасям името му хиляди пъти на ден. Доброволно се оттеглих от светската шумотевица. Не свалям поглед от портрета му, който ми е хиляди пъти по-скъп от живота ми и ми дава малко радост, когато го няма.
Разказах ви тази история, защото тя е много характерна не само за мен, а за много жени по света, които са объркани и не успяват да намерят точният човек. Не е страшно да се объркаш. Важното е да не спреш да търсиш. Не се ограничавайте! Обичайте се! Бъдете приятели! Да бъдеш приятел означава да надживееш разликите и да се забавляваш, без скрупули.
Материалът е публикуван в Kafene.bg на 28.11.2014
.jpg)
Сексуалните неврози на съвремието
Когато за първи път видях приятеля си Рафаел, с когото до момента имах само виртуална комуникация, не можех да изразя възторга си от срещата с този енигматичен, неподражаем, неразгадаем, неприкосновен мъж. Всеки път, когато той се усмихнеше ме обливаха топли вълни и се чувствах слаба и окрилена. Политах във фантастичен вълшебен танц и когато отново се спуснех върху земята стъпвах леко и ефирно на палци като прима балерина в “Лебедово езеро”. Всяка дума изречена от устата му беше таен код, който трябваше да разгадая и осмисля с цялото си същество. Тялото ми беше струната върху, която той композираше различни мелодии. В негово присъствие аз преобразувах непрекъснато формата си от твърда в течна. Прегарях от погледа му вперен в набъбналите ми от възбуда гърди. Вцепенявах се при всяка негова намеса в личното ми пространство с някакъв жест или реакция. Думите му дълго кънтяха в ушите ми с разнасящо се ехо докато съвсем заглъхнат. След това оставаха само сенките от срещите, които лека полека се топяха.
Ние бяхме свързани с особена нишка, която сближава хората в мигове на върховно емоционално изпитание. В слънчевите дни вдъхновението и положителната ми нагласа към живота се възвръщаха. Днес беше един от тях, стоях в градината на колежа Escuela Hotelera de San Juan в Малага (Испания) и си мислех за него. Осъзнах, че голямата любов пристигна при мен и в най-неочаквания и неподходящ момент озари и стопли сетивата ми.
Един ден не издържах и му признах чувствата си. Изведнъж, като мълния, той ми сервира новината, че мъжът, който всеки ден идва да го взима от работа е неговия сериозен интимен приятел. Утопичната ми представа за нещата трябваше веднага да се стопи и да вляза в реалността. Тази новина ме прониза като леден душ.
По-късно разбрах, как точно наричат жените като мен. Непрекъснато си задавах въпроса с какво може да се замени вродения нагон да правим секс и как да намерим емоционалния и физическия баланс в контакта си с противоположния пол? Бях изправена отново пред същата дилема. Еманципираната съвременна жена отхвърля оковите на битовизмите и взима живота си в ръце. Тя вече не търси само първичното удоволствие от секса, а набляга на дълбоката духовна връзка с партньора си, което е залог за по-смислени и дълготрайни отношения. Тя е дръзка, различна в проявленията си еманципирана жена. Тя се нарича Mariliendra или Mariliendre. Това е испански израз, който означава хетеросексуална жена, която е свързана изключително с гей и бисексуалните мъже, или жени, чиито най-близки приятели са гей. Какво я прави различна и я кара да мисли по-друг начин за мъжете? Защо си пада страшно по гей или бисексуалните мъже? Как тази жена да отстоява своята на пръв поглед странна и мазохистична сексуална идентичност? Кои са събитията, формирали нейното привличане към хомосексуалните? Това са все въпроси, на които ще се опитам да отговоря чрез многобройните примери в шоубизнеса.
Целта ми не беше да спечеля колкото се може повече приятелства, а по-скоро имах сексуално привличане към гейовете. При това към пасивните, което си беше доста абсурдно. Започна да назрява въпроса дали всъщност не съм латентна лесбийка. Какво да направя, че имам добър вкус, си повтарях непрекъснато сякаш за да оправдая нелепите ситуации, в които изпадах. Мъжете, които ме заобикаляха от 16 годишна бяха мои приятели в добро и лошо. Без предрасъдъци, винаги забавни, трогателени, с добър вкус, добри танцьори... Постоянно страдах от любов по някой от тях. Това е стереотипа, с който аз се идентифицирах. Обичам гейовете, но понякога сред тях има и много хора, които не са истински приятели, които се опитват да те спечелят по женски, преди да се е зародило доверие, обич и комфорт.
Първата ми любов (известен български актьор) и неговият приятел се чувстваха виновни, ако ме неглежират, но аз често ги изтощавах. Аз го желаех и се обиждах, когато тръгваха след случаен любовник. Разбира, че трябваше да ги оставя да живеят живота си. Още си спомням лекото гадене, което получих в деня, когато научих, че Рафаел е гей. Почувствах се засрамена, че той ми се беше харесал... Също така ми беше неудобно, че не бях достатъчно прозорлива... Рафаел беше ново, вече познато преживяване за мен. Започнах да го боготворя за това, че е по-различен, а също и защото има достъп до много преживявания, за които аз не знаех нищо.
Бях сигурна. Самоопределях се като mariliendre. Бях на прага на търпението си. Реших да пусна обява в някой сайт за запознанства: „МНОГО ОБЩИТЕЛНА, РОМАНТИЧНА И САМОТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЗАМЕСТИТЕЛ НА ХЕТЕРОСЕКСУАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ”. Получих много обаждания от самонадеяни хетеросексуални типове, но така и не открих принца на своето сърце. Не намирах истинска връзка, като положителни взаимоотношения, чрез споделени интереси и мнения. Това ме подтикна още по-силно да участвам в гей общността, където са застъпени силно изкуствата – говори се много за мода, кино, музика и литература.
Гей обществото на частен микс клуб „Спартакус” (култов клуб, който беше в подлеза на университета в София) ми даваше безопасна среда за срещи и купони в относителна свобода от нежелани сексуални набези. Най-важна тема за мен и моите близки обикновено беше сигурността. Редовно развивах силна привързаност с гей мъжете без сексуалното напрежение. Връзката ми с тях ми позволяваше да разгранича интимността от сексуалността.
Слушали сме за такава платонична близост между много знаменити личности, най-вече в областта на изкуството. А щом е имало разбирателство между тях, едва ли разликите са били толкова големи. Те правят обществото по-цветно и забавно.
„Хомосексуален” и „хетеросексуален” са категории, които множество (или всички) общества признават. Противопоставянето им е културна конструкция, възникнала в западното общество през последните един-два века. Това противопоставяне се отнася към категориите на сексуалността. То разделя тези, които смятат, че термин като „гей” и „редовен” се отнасят към позитивни, обективни и културно непроменливи качества на личността. Също като термините, назоваващи различните кръвни групи или генетични черти. Те са от онези, според които преживяванията, назовавани с тези термини, са артефакти на специфични, уникални и неповторими културни и социални процеси.
Типичен пример за такъв нестандартен артистичен брак е този между писателите Харпър Лий и Труман Капоти. Знае се, че те никога не са имали интимна връзка. Това се подразбира от самия факт, че Капоти вече е имал връзка… с мъж.
Харпър Лий е една писателка-отшелник, която излезе на бял свят от началото на 70-те. Тя е известна с написването на класическия роман „Да убиеш присмехулник”. Но това е също част от литературната класика на XX век, защото тя беше тази, която придружава Труман Капоти до Канзас, за да разследва убийства, които ще станат материал за „Хладнокръвно”. В „Да убиеш присмехулник”, персонажът на Дил е вдъхновен от Капоти, в „Други гласове”, първият роман на Капоти, Харпър е описана като темпераментното момиче Идабел.
Като цяло, за mariliendras има много възможности да се развият в кариерата си стига да знаят как точно да го постигнат. Тези жени-предприемачи могат да генерират големи печалби като се възползват от възможността за стартиране на бизнес (хотелски стаи, спортни клубове, ресторанти, партита, екскурзии, разходки и пътувания, лагери, дефилета, спектакли, презентации и концерти).
Терминът mariliendre дори се отнася за жените-знаменитости, които са обожавани и почитани от гей мъже или от гей общността като цяло. Това са публични личности, които не са непременно от света на изкуството, но които са говорили в полза на правата на на хомосексуалистите. Такива жени са Джуди Гарланд, Елизабет Тейлър, Мадона, Шер и Ана Mатроник от бандата Scissor Sisters, Кати Грифин, Кайли Миноуг, чилийската певеца Никол, на която в средата на 2006 г. е направен гей почит в една дискотека в страната й. Мексиканските актриси и певици Лусия Мендес, Кармен Салинас, Мария Виктория, Вероника Кастро, Силвия Пинал и Глория Треви са сред останалите, които също са квалифицирани като mariliendres. В Аржентина най-популярните mariliendra е Мориа Касан. Заслужава да се отбележи, че много певици знаменитости, танцьори и актриси са травестити и също представляват модел за подражание. Ето защо на пазара се продават дрехи, бижута, носени от „богинята на чара”, дори пластмасови кукли във всички размери, имитиращи стройната й фигура. По този начин, фен общността на mariliendras (най-вече гей) сега заема притежаването на целия символен капитал.
Хетеросексуален мъж, който има сходен афинитет с гей мъжете, се смята за mayate, но понякога този термин се използва за различни ситуации. Най-типичен пример за мъжката версия на mariliendre е хетеросексуален мъж, който използва гейовете като сватове, очаквайки те да го научат как да завладее момичето платонично. Пример за това може да се види във филми като „Завръщането на Поли”, „Бащата на булката” 1 и 2 и др.
Приятелството между мъж (гей) и жени (обикновено хетеросексуални) е класически пример за отношенията в света на шоубизнеса, които имат най-широка гама от варианти. Не всички приятелства са сходни, но могат да се доловят някои общи неща.
Казват, че съюзът започва по време на борбата за правата на жените и хомосексуалистите, които са пренебрегнати и маргинализирани. Между тях кристализира симпатия, а тя прераства в съчувствие и любов. Но вероятно се касае за нещо много по-малко политическо и по-близо до простите човешки отношения. Това приятелство би било невъзможно в друго време от историята, когато жените продължават да живеят живот на затворници, а мъжете крият своята хомосексуалност. С изключение на една област: света на забавленията, защото там се отдават на "неморалност". И вероятно така се заражда приятелството между хетеросексуалните жени и гей мъже, една истинска класика. Минават години и стереотипите стават все по-сложни и неясни. В поп-културата съществуват много такива примери. Елизабет Тейлър и Клифт Монтгомъри са повече от приятели в „Място под слънцето” (1951).
Безспорно много от отношенията между гей мъж и хетеросексуална жена се проявяват по различни причини и често завършват с драма или кавга. Но много от тях преминават от една интимност в друга. Осъществяват се силни връзки, различни, често неразбираеми.
Емил е бившият ми приятел и е гей. В момента нямаме нормални отношения, нито на приятели, нито на бивши партньори. Ревнуваме се, искаме да бъдем постоянно заедно. Връзката ни продължи две години. Сложно е да си дадеш сметка, когато се влюбиш. Въобще нямахме проблеми в секса. Накрая той трябваше да избира дали да остане в България или да замине за Канада. Бяхме разделени. Сега връзката ни е поетична, виртуална и красива, по различен начин.
Най-странната двойка на бивше гадже и най-добър приятел е тази, която имаше Фреди Меркюри и Мери Остин. Те живееха заедно през 70-те години. Фреди имаше пиано близо до леглото си и пише, наред с други песни и "Любовта на моя живот". Но, разбира се, те също трябваше да вземат решение. Връзката на привързаност и съучастие остава непокътната. Фреди каза: "Всичките ми любовници ме питаха защо не могат да заместят Мери. Но това е невъзможно. Тя е единствената ми приятелка, и не искам някой друг. За мен тя е жена ми. Ние си вярваме, и това е достатъчно." Фреди е кръстник на най-големия син на Мария, на име Ричард. И когато умря, той й остави по-голямата част от наследството си, привилегировайки я пред семейството си и Джим, последния му интимен приятел.
Една от най-чистите гей икони е Лайза Минели, която участва във филмовата адаптация на Боб Фос „Сбогом Берлин!”, по полу-автобиографичната книга с разкази от Кристофър Ишъруд, в музикалната си версия, наречена Кабаре (1972). Там, кралицата на нощта – Сали Боулс иска да съблазни един скромен преподавател по английски език, Брайън (Майкъл Йорк). Това става, след голяма съпротива от негова страна. Вече като двойка, се запознават с Максимилиан, богат немски благородник. И правят секс с него. Сали е бременна, но не знае от кой, и решава да абортира. И животът продължава, но тя знае, че Браян ще продължи да се среща с младежите, които наистина желае.
Не всички истории са тъжни. Обичайната ситуация на бивше гадже и след това най-добрият приятел, е подходящ материал за типичния гей ситком: Уил и Грейс. Те изживяват един кратък романс в късната си младост, но Уил (Ерик Маккормак) не е в състояние да има сексуална връзка с Грейс (Дебра Месинг), въпреки че той е влюбен в нея. В комедията, която започна през 1998 г., те споделят луксозен апартамент в Ню Йорк, той е адвокат, а тя е дизайнер. И се допълват за добро или лошо: съществуват като добра двойка без да се налага да си цапат ръцете с връждебната действителност, забавляват се, гледат телевизия заедно, споделят разходите си за дрехи и украшения. И накрая тя забременява. Уил и Грейс, въпреки че са прекалено скромни, предизвикват културна революция. Те бяха приятели на гей приятели, което предполага "парти момиче", много по-забавно и по-рисковано.
Други артистични бракове обикновено траят дълго. Този на Пати Смит и Робърт Матлеторп, например. Те също са двойка, за кратко, в края на 60-те. Той взима прекрасната снимка от обложката на ”Horses”, първия албум на Пати, където тя е чист андрогин и предизвикателство. Продължава да я снима цял живот. Пати разказва, за колекцията си от писма, стихотворения и снимки: "Когато бях на 41 години, Робърт отнесе наш семеен портрет в студиото си в Ню Йорк. Това беше последният път, когато бях снимана от моя скъп приятел. Той дойде в студиото, докато се записваше "The Jackson Song". Не се чувстваше добре и лежеше на дивана. Ричард седна на пианото, а аз седях отпред. Фред, съпругът ми, се приближи до Ричард и просто каза: "Накарай ги да скърбят". Свирихме два пъти, а вторият път беше най-доброто, което можахме да направим. Когато свърших, аз погледнах през стъклото и видях, че Робърт спеше напълно необезпокояван. А Фред, застанал до него, плаче тихо."
В Аржентина, артистката и хореографката Рената Шусхайми и хореографът Оскар Арайз са най-известната артистична двойка. През 1970 г. заедно поставят „Ромео и Жулиета”, и оттогава никога не спират да работят. Може би най-известната им съвместна работа е Boquitas pintadas от Мануел Пуиг. Рената казва в интервю за Clarin: "Отношенията ми с Оскар са артистичен брак, но без типичните проблеми. Пътували сме много заедно. Познаваме всички си особености. Той не може да спи, ако има само лъч светлина, а аз имам други проблеми. Не сe допълваме във всичко. Отношенията ни са по-различни. Когато една професионална двойка има общи бъдещи проекти, мисля, че е много по-страстно."
В двора на дивата приятелството е по-видимо, и много странно, защото в този свят на блясък и фалш си съзклятничат магията и противоречията. Големите диви винаги имат своите гей придворни, които ги почитат и се разграничават от тях, в еднаква степен. В много случаи, в крайна сметка, са и техните партньори. Това се е случило на две икони: Джуди Гарланд и дъщеря й Лиза. „Мама се омъжи за Винсънт Минели, който е гей и я обожава. Но не е достатъчно.” В „Магьосникът от Оз”, героинята на Джуди, Дороти приема всички, дори и страхливия лъв, който мнозина определят като гей мъж. И това приемане създава кодекс за признаването между гейовете, които тайно могат да се определят като приятели на Дороти. Накрая: Лиза има два брака с гей фенове, и двата завършват зле: първият е с австралийския композитор Питър Алън (който почина от СПИН през 1992 г.), а вторият само преди четири години с промоутър Дейвид Гест, много странен човек, който й обеща да я спаси от саморазрушителни тенденции, а в крайна сметка я обвинява, че го е заразила с болест, предавана по полов път. Така или иначе, Лиза обеща да не се жени повече, просто за всеки случай.
Елизабет Тейлър има много бракове, но е известно, че никой от съпрузите й не е гей. Да, те са най-добрите й приятели: Монтгомъри Клифт, Джеймс Дийн и Рок Хъдсън. Разказва се легендата, че Рок се обзалага, че ще може да спи с Дийн по време на снимките на „Великанът” през 1956 година. Лиз казва, че няма да стане. Рок печели облога. Когато любимият й Рок умря, Лиз получи пристъп на ярост, докато се възстановяваше от мъката. Хомофобията, отприщена от страха от СПИН, я подтикна да създаде фондацията Aids Project L.A., която събра близо 200 млн. долара за научни изследвания.
Друг пример за връзка между дива и гей поклонник, е нейно превъзходителство Ева Перон и нейният дизайнер Пако Жаумандреу. Ева работи с принца на Уелс. Пако проектира костюма на принца, един от най-класическите изображения за бъдещите поколения. В биографията си „La cabeza contra el suelo”, Пако Жаумандреу си спомня първата среща с неговата муза: "Живеех в Санта Фе, когато получих обаждане от Ева Дуарте. Отначало не отдадох голямо значение на това. Бях свикнал в ежедневието си да ми се обаждат големи звезди и гранд дами. Позвъняването на една актриса от радиотеатър не ме впечатли особено. Билбао ме убеди, като ми каза: "Това момиче има съдба, която може да й донесе слава или да я изпрати в ада, трябва да отидеш, обади й се". Отидох на следващия ден, събота, срещата беше в 18 ч. Тя отвори вратата. Струваше ми се много висока и бледа. Бях впечатлен от кожата й от първия ден: бяла, прозрачна, невероятна. Срещал съм много малко жени с подобна кожа като слонова кост. Беше с руса коса, с дълги и много решителни стъпки. Носеше сив сребрист панталон от сатен, бели обувки с големи платформи от корк...”
Целомъдрената Мория Казан живее заобиколена от малка компания от момчета, с които прекарва свободното си време, или вкъщи, или там, където я отведат капризите й. Те са щастливи заедно. Най-известният: Леонардо Пиксинато, "мечтател" роден в Сантяго дел Естеро я придружава на Dancing Stars (Bailando). Той в крайна сметка става участник в шоуто, постоянен посетител в имението на Мория и учител по танци в нейното училище.
Появи се нова двойка: травестита като най-добра приятелка. Тя, която знае много повече за грижата за тялото от много жени. Тя може да даде препоръки и да предложи мъдрости. Има толкова много проявления. Два примера от Педро Алмодовар са силно запомнящи се. Първият е във филма „Високи токчета (1991), където има интимно приятелство между травестита Летал (Мигел Босе, имитира дивата Беки дел Парамо) с Ребека (дъщерята на Беки, която се играе от Виктория Абрил). Вторият пример е приятелството на Мануела (Сесилия Рот) и страхотната Аградо (Антония Сан Хуан) във „Всичко за майка ми” (1999): това е невъзможно да се забрави, разходки ръка за ръка из Барселона, спомняйки си дивите нощи.
Дългите отсъствия и изолацията от българската гей общност ме карат да се разболявам. Нито за миг не съм се чувствала добре, откакто изгубих последната ми голяма тръпка от погледа си. Единствената ми утеха бе да произнасям името му хиляди пъти на ден. Доброволно се оттеглих от светската шумотевица. Не свалям поглед от портрета му, който ми е хиляди пъти по-скъп от живота ми и ми дава малко радост, когато го няма.
Разказах ви тази история, защото тя е много характерна не само за мен, а за много жени по света, които са объркани и не успяват да намерят точният човек. Не е страшно да се объркаш. Важното е да не спреш да търсиш. Не се ограничавайте! Обичайте се! Бъдете приятели! Да бъдеш приятел означава да надживееш разликите и да се забавляваш, без скрупули.
Материалът е публикуван в Kafene.bg на 28.11.2014
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
