Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2017 22:45 - Момчил Колев: Музиката е това, което ми дава криле
Автор: desitomova Категория: Музика   
Прочетен: 933 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.03.2017 23:07


Десислава Томова

Момчил Колев е български музикант и композитор. Пише музиката за изпълнители като Ирина Флорин, Светла Иванова и Антибиотика. Първата група, в която участва е "Швепс". От 1989 г. работи с група "Клас" като композитор и пианист, докато групата не се разпада в средата на 90-те години. През 1993 г. заедно с Добрин Векилов - Дони създават дуета Дони и Момчил. Сред най-големите хитове на дуета са "Уморени крила", "Червило", "Мания" и други. Двамата печелят награда за цялостно творчество на БГ Радио. През 2000 г. дуетът се разпада. От 2013 г. Момчил отново свири в "Клас".

Ти си записал да учиш в Икономическия университет. Защо не продължи в тази посока? Имаш ли търговски нюх?

Нямам и затова се отказах. Учих 4 години. Точно, когато имахме специализация прекъснах, защото вече се бях ориентирал към музиката и реших, че това е моето призвание. Икономиката я учех насила и нищо не разбирах. Не знаех въобще какво правя там. Все пак ми помогна да си обогатя познанията. Създадох много близки познанства в университета.

Какви бяха посланията на песните ви с Дони? Звездата ви изгря заедно като тандем.

Главно красота, естетика, любов, нежност, приятелство. Дони по-добре би могъл да отговори на този въпрос, защото той пишеше текстовете. Това се чувстваше и в музиката, която правехме.

През 1996 г. с Дони създадохте сдружението “Не на страха”, насочено срещу мутрите.  Това постави началото на куп проблеми в живота ви…

Тогава бяха такива времена. Не можеше да няма опозиция по този въпрос, защото народа страдаше страхотно от тези неща. Всичко това минаваше през нашия мироглед. Ние сме емоционални хора и трябваше да реагираме. Добре и направихме! Нещата бяха много страшни. Животът съвсем не беше добър и това беше нещо положително за хората, за нас не чак толкова, защото нашата кариера оттогава започна да изстива. Имаше заплахи и опит за преговори. Тогава събрахме около 350 000 подписа в подкрепа на това движение. Това беше много сериозно през онези години. Много от политиците си помислиха, че ще правим някаква партия. Почнаха да привикват Дони. Излязохме някакси от тази ситуация, но все още усещаме негативизма от хората с по-едри вратове.

Какво е мястото, което заема група „Клас“ и „Медикус“ в живота ти?

И с двете групи продължавам да работя. Те са ми дали почти всичко в познанията за музиката, познания за аранжиментите. Група „Клас“ ме научи на студийна работа, на нещата, които са най-важни за правенето на музика. С „Медикус“ вкусих цвета на концертните изяви, живите изпълнения, доброто приятелство. Всяка група ми е дала много.

Синът ти Калоян върви по стъпките ти. Той се изявява като диджей и аранжор. Написа песен за Ирина Флорин – „Очакван непознат“. Как възприемаш заниманията му с музика?

Радвам се на ентусиазма му, на отговорността с която подхожда, на това че се занимава с музика. Първоначално нямах огромно желание понеже трябваше да премине през нещо, което е доста трудно. Той устоя и изразява само желанието да прави музика.

Кое е това толкова трудно нещо?

Да стоиш във въздуха и да те духа вятъра. Музикантът като професия е нещо много несигурно. Хората са казали: „Музикант къща не храни“.

Накъде е поела дъщеря ти Мария?

Тя е много сериозен човек. Като войник е. Дадеш ли й задача я изпълнява докрай, безпрекословно, без да задава въпроси. Много хора искат да работят с нея, въпреки че е млада. Харесва ми начина, по който гледа на живота. И тя иска да е част от артистичния свят. Търси да намери себе си. Беше за една година в Испания и отговаряше за един културен дом в едно малко градче. Организираше концертния живот, изложбите, срещите с поети…

Семейството ти премина през много превратности и трудности. Кое е онова, което ви държи изправени през цялото време.

Това, че връзката ни е много сериозна., имаме отговорности един към друг, приятели сме, все още се подкрепяме силно и се разбираме. Това е основата на всяко едно семейство.

Зная, че често обичаш да пътуваш до Гърция със съпругата си Ани. Как намираш нашите съседи?

Ходих да живея пет лета там по три месеца, всяко лято. Жена ми имаше бар на един гръцки остров. Успях да опозная добре гърците. Много са ми симпатични. Харесва ми това, че се подкрепят, това че са единни. Това че безрезервно се обичат. Много достойнства има този народ и се радвам, че успях да се докосна.

Ако можеше да емигрираш къде би отишъл?

Не говоря английски добре и ще ми бъде трудно да емигрирам. Бих отишъл може би в Гърция, Нова Зеландия. И на двете места имам доста приятели. Ако някой ден ме стегне шапката ще замина.

Искаш ли нещо да промениш като се върнеш назад във времето?

Много неща са такива каквито не трябва, но просто изграждайки се като личност преминах през всякакви превратности и в крайна сметка съм това, което съм. Надявам се да се превърна в един достоен човек.

Как успя да се изправиш след тежките удари на съдбата, които си получил?

Гледам да се съхраня такъв какъвто съм се запомнил, да остана такъв в очите си. Това ме държи духом. Затова ми помагат най-близките ми хора, които постоянно ме подкрепят и никога не са ме предали.

Чувстваш ли се помъдрял?

Не намирам това за някакво достойнство. Не е кой знае какво. Не искам да споделям някакви големи мисли. Тия неща ме дразнят обикновено.

Взимаш ли си поука от нещата, които ти се случват в живота и добри и лоши?

Донякъде. Всичко гледам да го премеря, така че да не е изкривено. Някой път си взимаш такива страхотни поуки и така се променяш, че губиш себе си.

Какво е онова без, което не можеш като се събудиш сутрин?

Целият ми ден е изпълнен с музика. Чувствам го и като задължение, че трябва постоянно да съм информиран. Много ми харесваше френския музикален канал МСМ. Оттам се информирах за френската и италианската музика. Това много ми липсва, тъй като вече този канал не се излъчва от операторите. Надявам се някой ден пак да се върнем към тези ценности. Само англоезичната музика не е достатъчна.

Какви са интересите ти извън музиката?

Почти нямам. Ходя на кино. Често гледам филми вкъщи. Ходя на театър. Чета. Музиката е това, което ми дава криле.

Как се справяш с предразсъдъците, на които робуват хората?

Дълго време се борех по някакъв начин. В момента съм в невоенна обстановка. Примирил съм се с много неща и гледам повече да съм в кондиция.

Кое е онова, с което никога не би се примирил?

Много ме дразни алчността. Хората стават все по-изкривени в очите ми. Не са себе си. Цялата обстановка, в която изпадна държавата ни промени страшно много. Това е нещо срещу, което се противопоставям всячески. Гледам реално на нещата и имам твърда позиция за това какво трябва да се случи. Трябва да има морал. Във време на бездуховност това ще е много трудна задача. Трябва да дочакаме да дойде друго поколение със своите идеали и да ги постави на масата. За съжаление поколенията все по-трудно предават властта. На нашето поколение все още не му разрешават да влезе във властта, което е срамно за държавата. Те все си мислят, че се справят добре и че ние сме някакви недохранени дечица, които се мъчат да управляват и не се допускат до властта. Това е особено срамно за хората на 60-70 години, които продължават да управляват тази държава. Надявам се, че ние няма да бъдем такива глупаци и да правим същото с децата, които идват след нас.

Кое усмихва деня ти?

Синът ми ме весели. Той е доста обаятелен. Почти винаги е сърдит. Вечно недоволен. Все едно се оглеждам в себе си. Той много прилича на мен по някакъв начин. 

Интервюто е публикувано във в. "Лечител" в брой 2, 12-18 януари 2017 г.

image

 

 

 

 






Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488696
Постинги: 142
Коментари: 15
Гласове: 227
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031