Ти си създател на група „СПРИНТ”. Как поддържаш творческото ядро през годините?

Доста трудно, но успявам. Боря се с всички пречки, които възникват. Групата се развива на няколко периода. При артистите има възходи и падения. В момента нещата, които направихме са добри. Готвим 35 годишнината и вървим напред. Вече имаме и медийно покритие.

Ти си изключително дейна личност. Как  успяваш да се съхраниш?

Все още не съм се уморил да работя, въпреки че натрупах доста години. Продължавам да работя и да се боря. Поддържам форма като спортувам – играя футбол два пъти седмично и карам колело. 

 Пречи или помага динамиката във всекидневието?

 Поддържа ме в тонус.

Оставили сте много големи хитове в историята на българската музика като „До телефона”, „Домино”, „Хей, здравей” и др. Как се прави успешна музика в България?

Болшинството от песните, които изброяваш са мои. Имаме записани 12-13 албума и общо 260 песни. Обикновено от албум излиза по един хит. Сега това е по-трудно. Една песен става хит, когато има устойчивост – да издържи проверката на времето поне 10-20 години. Например „Хей, здравей” е на 34 години, „До телефона” е на 33 години, „Домино” е на 25 години. В момента напипваме почвата и търсим хит. Много е трудно, защото, когато една група е на 35 години хората ни мислят за ветерани.   

Какво предпочиташ: да бъдеш успешен или ценен?

Ние никога не сме били масова култура. Не сме били за широко потребление. Имаме колеги, които се занимават с комерсиални продукти. Нашата музика е за по-тесен кръг от хора и затова е може би по-устойчива.

С групата си правил концерти в над 23 страни по света. Кое е онова, което си запомнил по време на пътуванията си?

Много неща, но едно си спомням в момента: това е един наш концерт в Сайгон, Виетнам в техния театър, който е копие на Комеди Франсез в Париж. Като пристигнахме от летището, на площада ни чакаше тълпа от 10 000 души и ни бяха направили плакати с три пъти нашия бой – 6 метра фигури. Там изнесохме 12 концерта за една седмица. Имам също така много скъпи спомени от Токио, Япония; от Сеул, Южна Корея, от Русия, където беше най-големия ми концерт пред 100 000 души.

Кое идва първо при теб, текстът или музиката?

По принцип аз имам идея, някаква ключова думичка, която търся... Хитът не се измисля. Не може предварително да се планира. То си става или не.

От 2008 година Спринт създава своят самостоятелен лейбъл „The Sprint Production-Europe“, който продуцира и издава млади изпълнители и групи. Намерихте ли последователи на вашата музика и стил? Има ли приемственост в поколенията?

Лейбълът го направихме за да подпомагаме певци. Имам студио, в което записвам такива хора. От средното поколение изпълнители е Теодор Койчинов, който също работи при нас. Момичето, което ще представя България за детската „Евровизия” записва също при нас.

Как разпознаваш таланта?

Сега се връщам от стадион „Славия”. Веднага се усеща как играе един футболист и дали един певец, музикант е творец, дали е талантлив. Това си проличава. Имам вече горе долу 45 години стаж. На 20 годишна възраст ми беше първия професионален договор и тръгнах на концерти като барабанист.

Какво е да работиш с жена вокал? Визирам Юлиана Илиева.

С нея записахме големия ни хит „Домино”. Бяхме взели „Златния Орфей” с Чавдар Панев, но той вече не можеше да работи. Аз заминах за „Сан Ремо” и там се запознах с Аланис Морисет и с Долорес от „Крейнбърис”. Тогава ми възникна тази идея. В България нямаше такава алтернативна група тип Аланис Морисет. Макар че Силвия Кацарова работеше с LZ, тя правеше малко по-друг стил. Спомням си, че на рок фестивала в Разград при мен дойде едно младо момиче и се запознахме. Каза, че обича да пее рок музика. Тя ми даде свои записи, които ми харесаха и така започнахме да работим заедно.

Как се сформира настоящия състав на групата?

Някой отпада, заменя се от друг човек и така се оформя състава на групата. По естествен път.

Тази година групата навърши 35 години. По този повод имахте турне из страната. Как ви приема публиката днес?

Последният ни концерт беше сборен, тук в София. Публиката пее хитът ни „Хей, здравей” заедно с нас. Доста е изненадващо, че песента се знае от младите хора, от новите поколения.

Вие сте едновременно творец и мениджър. Трудно ли се съвместяват тези две неща?

Много трудно. Административната работа „ти изяжда” цялото време и нямаш възможност да твориш. Не остава време  и за личния ти живот. През последната година не съм писал мои песни. Колегите ми пишат повече.

Имате прекрасно семейство – съпругата Ви Краси е актриса, а дъщеря Ви Рая е поела по пътя на майка си. Давате ли си взаимно кураж, съвети и творчески инвенции за нещата, по които работите?

 С дъщеря ми се чувам по 4-5 пъти на ден. Тя се снима в един сериал към БТВ. Сега излиза и премиерата на „Иванов” по Чехов. Съпругата ми снима филм със загллавие „Рибката”. Двете с майка си се занимават с тяхната работа, а аз с моята. Взаимно се подкрепяме, разбира се.

 Каква музикална поръчка би отказал?

 Не съм се занимавал с поп-фолк. Отказвам доста неща и гледам на тези години да върша нещата, които ми допадат.

Интервюто е публикувано във в. "Лечител" в брой 45 - 10-16 ноември 2016