Прея Осасей е родена през 1994 в София. Още като малка, тя участва в училищна вокална група, но не се занимава професионално с музика в детските си години. Въпреки това, най-голямата й страст е пеенето и през годините продължава да е заклета любителка. Започва да се замисля сериозно за кариера след като случайно се явява на кастинг за телевизионното шоу “X-Factor”. Там Прея се запознава  с хората, които по-късно й помагат да научи това, което не знае за музиката и да усъвършенства уменията, натрупани до момента. Младата певица не иска да учи в музикално училище, а предпочита да мине по по-дългия път за да култивира “своето”.

Няколко години по-късно Прея сформира група със своя добър приятел Любен, с който в началото свирят кавъри на любими свои песни, а след това започват да композират собствени парчета. Експериментират с много различни стилове, но като основа полагат соул и фънк мотиви, гарнирайки с джаз, латино, реге  и хип-хоп елементи.

През 2013-та година, Прея участва в телевизионния формат “Музикална Академия”, чийто музикален продуцент е Монте Мюзик. От лейбъла веднага забелязват талантливата 19-годишна певица и й предлагат договор. В началото на 2014 г. Прея подписва с Монте Мюзик. Първото ѝ парче се казва “Малките неща” и вече има над милион гледания. Следват парчетата “Нюанси”, “Его” с Tri-O-Five и “Позволи ми да знам”. В пролетта на 2015, Прея участва и в сингъла от дебютния албум на Михаела Филева “Забранен достъп”, заедно с Дивна. Следва първия по рода си проект, в който певицата пише песен по книга с едноименното заглавие “Всички наши места” – баладата е с изключително красиво видео и нежен текст, написан от самата нея. През 2015-та и началото на 2016-та, Прея прави самостоятелни концерти на живо с групата си, в които представя хитовете си в различни варианти.

Звездата ти изгря от ТВ музикални формати. Какво усети докато участваше там?

Аз винаги много съм се кефила на реалити форматите. От малка ги следя. Не съм сигурна дали в България сме стигнали това ниво, което ме е зарибило. Обаче я има тръпката. Обичам да се състезавам. Обичам състезанието да е игра, да е забавно. Чувствах  се много добре през повечето време докато участвах. Това е формат, който изискваше освен състезание, пеене, музика и да живеем затворени. Тази част от плана не ми беше много любима. Издържах и това ме закали.  

Кое те мотивира да вървиш напред и да се развиваш? Кое е онова, в което вярваш абсолютно?

Вярвам, че всеки от нас е дошъл на Земята с някаква мисия. Все още не съм сигурна на 100 % каква е моята мисия, но съм убедена, че е свързана с това да събирам някакви познания и да ги споделям с хората, но не натрапчиво. Изкуството е перфектна платформа затова да изразяваш себе си, но в това послание, което пращаш да се съдържат много важни, фундаментални познания.

Как преодоляваш трудностите и тежките моменти в живота?

Обичам да вярвам, че не са ми се случвали кой знае колко лоши неща.  Но все пак доста преживявам всяка дреболия. Справям се с тях главно чрез любов. Приятелите ми, семейството ми, човека до мен много ми помагат да мина през тези състояния. Най-често се разтоварвам чрез говорене. Имам нужда да изкарам лошите емоции навън, да ги обсъдя и да се допитам до някого. Опитвам се да правя йога за успокоение, за добро разположение на тялото и духа. Ако емоцията е наистина много мнооооого силна мисля, че изкуството е супер катализатор, чрез който да бъде изкарана навън.

Какво ти донесе срещата ти с Владимир Ампов – Графа?

Донесе ми късмета да съм от тези щастливци, които работят това, което обичат да правят. Той има безкрайно богат опит в тази област, в тази държава, където всички закони за шоубизнес работят по друг начин. Графа държи да сподели knowhow-a, който е получил досега. Помага ни да се развиваме една идея по-бързо. Аз съм от тези хора, които имат нужда понякога от леко побутване. Той забеляза това и го прави съвсем деликатно и лекичко, когато вижда, че съм зациклила нещо. Контактът ми с него е градивен.

Как си почиваш?

Дойдох до срещата ни с колелото. Супер много се изкефих, че е слънчев ден и можах да си го позволя. Преди това също имах време да пообикалям. Много ме отпуска това. Ако съм в парка си слагам слушалки. Жестоко е съчетанието на колело и музика. Също така много обичам да правя неща с ръцете си - DIY, да прекарвам времето си с приятели, дa играем на бордови игри, да обменяме идеи или просто да си говорим.

Кое е любимото ти ястие? Знаем, че обичаш да готвиш!

Нямам само едно. Картофите са ми едни от предпочитаните ястия. Също обичам яйца и риба. Задължително консумирам плодове и зеленчуци. Гледам да си завъртам тези продукти. Много рядко готвя едно и също нещо.

Шоубизнесът е безпощаден. Налага ли ти се да спазваш диета за да се придържаш към общоприетите стандарти?

Диетата се прави най-вече за здраве. Красотата е признак на здраве. Смятам, че едно от главните ми преимущества беше, че излизам от общоприетите рамки. Имам чувството, че откакто свалих тези килограми съм вече доста по-безинтересна (смее се). Спазвам режим, защото се чувствам по-добре. Имам по-голям контрол над тялото си и на волята си. Правя опити от ранни тинейджърски години. В началото не се получаваше, защото имах проблеми със самодисциплината. Сега тренирам това у себе си и ми се получава.

С какво се занимаваш в момента извън певческата си кариера?

Уча „Реклама”. Много ми е интересно. Все още съм втори курс. Знам със сигурност, че в бъдеще ще се занимавам с нещо свързано с това, въпреки че, може би няма да съм обичайния рекламист. През останалото ми свободно време се опитвам да усъвършенствам себе си по всякакъв начин.

Кое те вдъхновява и те кара да се усмихваш?

Малките неща. Винаги се усмихвам като чуя да пеят птички, по изразено, извън глъчката на града. Като погледна през прозореца и видя тази прекрасна картина от есенни листа също се усмихвам постоянно. Като видя детенце качено на конче на баща си. Красивото ме усмихва. То има адски много форми. Гледам да ги виждам. Ето сега, пред погледа ми е една много красива капандурка и един много грозен комин и решавам да гледам това, което ми харесва. 

А кое те дразни?

Най-често ме дразни, когато хората са ограничени. Расизмът например. Сексизмът. Хомофобията. Отричаш нещо, тъй като ти е непознато, не го разбираш. Не е хубаво разделението между хората. Войните са най-страшния резултат от това.

Смяташ ли, че музикант, който е и текстописец би могъл да заслужи Нобелова награда за литература?

Абсолютно съм убедена, че наградата, която взе Боб Дилън е заслужена. Много се изкефих като разбрах, че са му я присъдили. Не виждам защо да не е подходящо, тъй като този жанр „текст на песен” е доста интересен. Миналата година на мен ми се наложи да напиша текст по доста обемна книга. Беше изключително трудно да синтезираш 400 страници в 4 минути, в които някакава част се повтаря. Положих големи усилия да напълня със смисъл тези минути и да се опитам да разкажа емоцията, която съм почувствала. Това ми даде достатъчно свобода да бъда оригинална, да не копирам, да измисля нещо, да дам от себе си. Така че, защо не Нобелова награда на текстописец?!

Кое ти дава импулс за написването на песен?

Най-общо казано взаимоотношенията между хората. Било то приятелски, семейни, интимни и пр., тъй като те са супер цветни и комплексни и почти никога не са едни и същи и са много удачен материал за вдъхновение.

Кой прави първата крачка в ухажването – ти или обекта на твоите желания?

Честно казано цял живот съм била пасивната в тази игра, но в сегашната ми връзка, която намирам за най-стойностната аз направих първата крачка. Даже да не кажа първите две, три, тъй като обектът на моите желания не се чувстваше много в настроение да започва връзка, а пък ние бяхме близки приятели и на него не му се искаше нищо мимолетно, което да разваля отношенията ни. Наложи ми се деликатно и все пак пасивно да го убеждавам, че точно от това има нужда и се оказа, че съм била права (смее се).  

Къде би искала да живееш?

Не съм сигурна къде точно бих искала да се установя. Ако трябва да посоча някакво място ще е може би Бали. Бих отишла там в някакъв етап от живота си. В следващите 10-15-20 години си представям как обикалям и събирам енергия и знания от най-различни места.   

Ти си носител на ценностите на едно ново поколение. Какво би променила ако можеш?

Главната ми цел освен да се обогатявам лично е да се върна тук един ден и да предам своя опит на следващото поколение. Много неща бих променила. Не знам доколко от тях ще са в моите правомощия. Бих искала да променя мисленето на масата. Ние българите имаме нужда да си отворим съзнанието, което ще доведе до всякакви промени във различни области на живота. Имаме нужда да мислим по-нашироко, да вярваме една идея повече в себе си и да мислим повече едни за други, да приемем факта, че сме общество и че не сме индивидуални играчи. 

Интервюто е публикувано във в. "Лечител" в брой 47, 24-30 ноември 2016 г.