В началото на 90-те Вълдобрев се налага основно със своите песни, които се превръщат в масови хитове и го правят изключително популярен на българската музикална сцена[1][2], носейки му поредица от отличия, между тях и двете поредни награди за най-добър изпълнител на Телевизия ММ. Въпреки това за него приоритетна е актьорската кариера и той взима участие в голям брои жанрово разнообразни представления, поставени от някои от най-изтъкнатите български режисьори на сцените на Народния театър, Театър „Българска армия“, Младежки театър, Ла Страда, Сатиричен театър, Драматичия театър в Пловдив. В същото време Вълдобрев проявява траен интерес към театралната и филмова музика, материализирал се в написването на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж[3]. През 2000 г. получава първата си „Златна роза” за филмов дебют за саундтрака към филма „Пансион за кучета“. През 2008 г. композира музиката за филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, донсъл на екипа завиден брой международни награди и достигнал до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на Американската филмова академия „Оскар“.

В началото на века, Стефан Вълдобрев постепенно се отдалечава от театралната и музикалната сцена и въпреки, че продължава да играе в значими представления като „Много шум за нищо“, „Братя Карамазови“, „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Евридика“, „Предградие“, „Хамлетмашината“, той взима решение да концентрира услилията си основно в киното. През 2004 г. прави силен дебют във филма на Станимир Трифонов „Изпепеляване“, за който получава втората си „Златна роза“, този път за най-добра мъжка роля.

През 2006 г. Вълдобрев заминава за Прага, където специализира кинорежисура в Чешката Филмова Академия ФАМУ. След дипломирането си работи върху няколко късометражни проекта, видеоклипове и телевизионния спектакъл 100 години Тодор Колев. През 2010 г. прави режисьорския си дебют с документалния филм „Манчестър Юнайтед от Свищов“, който се радва на впечатляващ фестивален и телевизионен път, попадайки в официалната селекция или конкурсната програма на някои от най-престижните световни кино-форуми: IDFA Амстердам, Hot Docs Торонто, Сараево Филм Фест, Загреб Докс, Фестивалът във Варшава, Пазара на Кинофестивала в Кан[4].

В края на десетилетието Стефан Вълдобрев отново започва репетиции, включвайки се в трилогията на забележителния млад драматург Яна Борисова и режисьора Галин Стоев: „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“. Трите представления на Театър 199 се превръщат в събития за театралния живот на България.

През 2012 г. се случва и друго едно завръщане - след десетгодишно отсъствие от музикалната сцена, Стефан Вълдобрев решава да събере отново групата, с която работи през 90-те, да възобновят концертната си дейност и да започнат работа по нов студиен албум.

Кое Ви провокира да се завърнете отново на музикалната сцена с „Обичайните заподозрени“?

Липсваше ми контакта с публиката. Лекотата на работата с музикантите. Най-вече - усещането за рокендрол, енергията на концертите, репетициите, сладката умора. Изкарах дълъг период в киното, а там нещата са много красиви, но безкрайно бавни и изтощителни. Аз съм свикнал да се действа бързо. При правенето на песни, това е възможно. Правил съм го доста време и знам. Когато се събрахме отново през 2012, беше малко инцидентно, сега си мисля, че това е една от най-хубавите и най-верните стъпки, която съм предприемал. Клубовете и залите са пълни, зареждаме се взаимно, забавляваме си, всичко е много истинско. Страхотно е.

Мелодичен рок е в основата на парчетата със звучните заглавия „Бряг с цвят най-зелен“, „По-полека“. Това ли достига най-бързо до сетивата на хората?

Мисля, че да. Това е стилът ми. Целия ни нов албум 10 1/2 е в тази посока. Енергичен, мелодичен, модерен, кара те да се усмихваш. Шеметния успех на По-полека го доказа напълно. И песента и албумът се приемат изключително добре - издадохме втори тираж и се стягам за трети.

Вие освен изпълнител сте и автор на текстовете на песните Ви. Долавя се хедонизъм в посланията…

Мисля, че е от зодията - Телец съм... Няма лошо ако се долавя хедонизъм, но мисля че иронията в текстовете доминира. Има иронични песни, има и доста задълбочени песни. Като погледна назад, във всичките ми единадесет албума има едно подсъзнателно разделение на песните, както при пиесите на Шекспир - комедии и трагедии. Като че ли това е отражение от актьорското ми академично образование.

Кои са световните Ви величини в музиката?

Безкрайно много са във всякакви жанрове и стилове, няма да ми стигне мястото да ги изброя. Напоследък избягвам да следвам или да се вдъхновявам от моите кумири. Искам да изграждам собствения си стил. В такава възраст съм, че по-скоро ми се иска аз да вдъхновявам.

А в киното?

Моят модел са британското кино и британската музика. Но всичко идва от корените и от мястото, в което си роден.

Кое е онова, което може да Ви провокира да започнете един филмов проект като режисьор?

Хубава история, хубава картина, хубава актриса.. :) И само при едно условие - да има лекота и наслада в процеса.

Как съвместявате музиката, композирането с актьорската и режисьорската професия? Кое провокира написването на музика – конкретна сцена или конкретна житейска ситуация?

Толкова отдавна съвместявам тези си начинания (мисля, че от 17 годишен), че не се замислям над това, те са се слели, едно са. А за провокирането - напоследък единствената ми провокация са крайните срокове. Когато трябва да предам нещо навреме, се мобилизирам. Иначе я карам по-полека.... :)

Филмовата музика към „Пансион за кучета“, за която получихте „Златна роза“ е забележителна. Бихте ли коментирал процеса на писане. Там взеха участие уникални български групи. Как успя да се сформира такъв боен състав?

Да, права сте - съставът наистина е боен. Любимите ми български рокендрол групи взеха участие в записите и съм им много благодарен за това. Процесът беше различен с всеки един - парчетата на Уикеда, Анимационерите и Стейн бях измислил почти на сто процента и в процеса на записите променяхме малки детайли в аранжимента, за да се доближи всичко до стила им, да се чувстват комфортно. При Нуфри и Бейбифейс Клан, зададох само темата, те си я развиваха самостоятелно. Радвам се, че тези парчета са си част от репертоара на бандите и до ден днешен. Уикеда, например, пеят винаги "Обичам" на концертите си и е страшен екшън... Пансионът беше първата ми по-голяма работа за голямото кино и го имаше онова леко притеснение, което обаче беше компенсирано от заразяващата енергия на дебютантите. Всички в този филм бяхме дебютанти - и режисьора, и сценариста, и оператора, и аз.... В това имаше голямо очарование.

Дуетът Ви с Арабел фон Караян – „Аз ли съм или не съм“ стана емблематичен. Доста психеделичен текст с рок звучене. Как Ви хрумна да сътворите тази песен-хит?

Това беше едно мое стихотворение, с хубав път - доста публикации в периодичния печат, включих го и в стихосбирката си "Катапулт". Когато след време започнах да оформям саундтрака за Пансион за кучета, реших че е подходящо за темата на филма и ще го дообогати смислово. Въртеше ми се вече мелодията, посоката... Спомням си как един ден отивах пеша към театъра за репетиции, спрях на кръстовището на бул. Левски и Оборище да изчакам светофара. В един момент съм се отнесъл, защото ми хрумна припева на песента..., светофарът се беше сменил неколкократно от червено на зелено, аз стоях втренчен, ухилен и леко глуповат, но с приятното усещане, че песента вече се появява и ще бъде хубава.... Наскоро имах още поводи за радост покрай това стихотворение, защото в постановката на НАТФИЗ "Комедия от грешки", режисьорът Мартин Киселов го е включил като лайтмотив в целия спектакъл, изпълнен от студентите... Много е вълнуващо да видиш името си на афиша, редом до това на Уйлям Шекспир :)

Как многопластовите хора като Вас с разнородни таланти успяват да се реализират в България? Пречи или помага широкоспектърното разгръщане на личността?

Смятам че ми помага. Когато се изморя или изхабя в даден вид занимание, насочвам енергията си към другото. Това е и почивка, и презареждане, и развитие едновременно. Виждам го като една голяма привилегия и съм благодарен, че при мен съществува такава възможност.

Как успявате да напипате пулса на съвремието?

Нищо специално. Човек, като се занимава с изкуство, винаги е по-сетивен и "антените" му са включени, за да улавят пулсациите наоколо. То е перманентно състояние на любопитство, на размисъл, на тревожност.

Скоро празнувахте в познатия състав – тримата Стефановци (Вие, Китанов и Командарев) на частно парти в София. Как приемате тези срещи?

Бяхме поизоставили тази традиция напоследък, а тя много ми липсваше. Радвам се, че я възстановихме, защото когато започнахме да я правим някъде към 2008, в Дома на Киното на 27-ми пристигаше цялата филмова общност и ставаха прекрасни партита. Това съвпадна и с работата и на трима ни по филма "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" - Кита като продуцент, Командарев като режисьор и сценарист и аз като композитор. Това беше едно екзалтирано време, на подема в българското кино и аз винаги ще свързвам тези наши партита именно с това - Стефановден като филмов празник. Надявам се, живот и здраве, да ги продължим нататък във времето.

Как можем да направим българина малко по-усмихнат?

С хубава музика например. И смислени текстове. Опитвам се да правя точно това с песните си - те да предизвикват усмивка.

Интервюто е публикувано във в. "Лечител" в брой 7, 16-22 февруари 2017 г.