Министърът на образованието Сергей Игнатов пред Dnes.bg

Десислава Томова

Сергей Сергей Игнатов. Снимка: БГНЕС

Министърът на образованието Сергей Игнатов е само на 49 години, но с огромни амбиции да промени началното, средното и висшето образование у нас.

Основател на египтологията в България, той пое поста, след като предшественичката му Йорданка Фандъкова стана кмет на София.

Тръгва като лектор в Софийския университет, за да се издигне до ректор на НБУ.

Застъпва се за реформиране на системата за израстване в академичната кариера, определяна от него като „сталинистка“.

Защо реформата в образованието продължава повече от 20 години и виждате ли я завършена във вашия мандат? Как трябва да изглежда системата след реформата?

През последните 20 години, независимо че нямаше целенасочена реформа, във висшето образование се случиха много хубави неща. От средата на 90-те години имаме автономия на висшите училища. Имаме преход от Хумболтовия тип университет (5-годишен, само с висше образование) към тристепенната форма – бакалавър, магистър, доктор. Всичко това стана с голяма борба, но се случи.

Въведе се кредитната система – тя все още не функционира в пълния смисъл на думата, но съществува. А ще функционира, когато студентите са активни и искат да я използват. Въведоха се норми на прием в университетите с тестове за общообразователна подготовка. Изпитът вече не е веднъж годишно, а се провежда многократно.

Въведе се и развита дистанционна форма на обучение. В ход е въвеждането на електронната форма на обучение, което ще промени до голяма степен университетската среда – дори в кадрови план, защото в електронното обучение активни ще са по-младите преподаватели, които са по-близки по възраст със студентите. Премахна се някогашното недоразумение „кандидат на науките” и вече имаме докторска степен, която е равна на PhD в чуждите университети.

 В България демографската криза се отразява на това, че няма студенти

Във висшето образование по отношение на организацията на процеса се случиха много хубави неща. Всичко това, което се случи, е в резултат на натиск от определени субекти, от определени играчи на образователния пазар. Не е промисъл на ръководството на министерството през тези двадесет години. То се случваше като някакво цвете, което разцъфтяваше някъде и след това общественият натиск принуждаваше средата да го възприеме.

Сега обаче ситуацията е изключително променена. Нашата страна от три години е член на ЕС. Оттук нататък механизмите, които работят, се свеждат до това, че нашите университети трябва да се конкурират с европейските. Да си представим, че сме в една държава и вече няма конкуренция само между Софийски, Търновски, Пловдивски университет. Тъкмо обратното – всеки един от тях се конкурира с европейските партньори, защото границата е отворена, цените са приблизително същите и нашите студенти, когато искат, отиват и учат там. Това ни кара да правим реформи.
 
В какво се изразява и как се извършва структурната реформа на институтите на БАН?

Това е най-тежкият въпрос, защото трябва да кажа нещо, което ясно трябва да се чуе. Ръководството на БАН не е дошло в министерството да представи, да обсъди, да съгласува своя проект за реформа. Независимо от цялото ми уважение към тази институция, принципалът на БАН е Министерството на образованието, младежта и науката. Аз зная как протича реформата от групата Bulgarian Science Problems в Yahoo.

Също така се оказва, че понякога това, което чета във вестниците, всъщност не се е случило. Трябва да станат няколко неща и те са обратното на това, което планира ръководството на БАН. Те планират една много тежка централизация. Аз казвам, че трябва да се случи обратното – широка автономия на институтите и финансова самостоятелност.

И го казвам не за да споря с тях, а защото смисълът на реформата е да се създаде една благоприятна среда за правене на изследвания. Когато въведеш централизация в условия на криза, ти трябва да дадеш в отговор нещо, да осигуриш битието на тези институти. А не да им даваш по-малко и да ги лишаваш от инициатива.

Това не се прави в такава ситуация. Чувам, че те преструктурират и сливат отделни институти. При това свиване вече създадени колективи, които работят, ще влязат в конфликтни отношения. За реформа в БАН се говори от ноември месец 2009 г. и като стане това, което са си наумили, цяла година няма да има кой да прави научни изследвания в България, защото хората са в нервна ситуация. Една година ще бъде загубена за науката.

Какъв бюджет е необходим за осъществяване на реформата в съответните направления?

Обикновено се казва, че за да има реформа, трябва да има пари. БАН, които са тръгнали да пенсионират около 500 човека, имаха нужда от 3 млн. лв. и ние ги осигурихме. Те трябва да платят много осигуровки. Хората от БАН години наред не са излизали в полагаемия си отпуск и сега това трябва да се плати. Но не смятам, че трябва да се подсигури кой знае какъв голям бюджет, за да стане реформата на науката и образованието, тъкмо обратното. Трябва да се преструктурира системата, защото в условия на криза пари няма откъде да дойдат.

Като преструктурираш една система, може да се окаже, че когато си при стария нереформиран модел, парите липсват. А при нова структура, при която има прозрачност и движение на парите и когато има децентрализация на това движение, така че всеки от субектите да бъде активен в използването на тези средства, се оказва, че същите пари стигат. На този етап говорим за едно добро преструктуриране и за по-прозрачна система на харчене.

Това означава, че трябва да се пребори бюрокрацията в този процес. Има много силно централно управление там, а заплатите в администрацията са по-високи.

Има ли материални подбуди в стремежа към ликвидация на БАН?

Тези, които си мечтаят за ликвидация и приписват своите стремежи на други хора, тях трябва да ги попитате. Никой от правителството не иска да ликвидира БАН. Това, което иска правителството, е институтите да заработят активно, защото държавата има нужда от цялата тази активност.

Всъщност, ако ние постигнем активна работа на институтите, те ще станат по-богати не от парите, които дава държавата. Вливайки се в световния научен обмен, те вече ще работят по световни проекти. Сега много хора в България казват: „Ама те работят за чужбина и с чужди пари”. Целият свят се интернационализира – дори българската икономика е част от едни такива световни процеси. Ние искаме да укрепим институтите и да влеем живот в тях.

Продължава ли процесът на пенсиониране и освобождаване от „мъртви души”, вместо сливането на институти?

Върви проект на ръководството на БАН за сливане на институти и това, което те отчитат, и го казах пред Народното събрание, че върви процес на пенсиониране. Искам да подчертая, че аз не разбирам пенсионирането като самоцел. Учени, които са на пенсионна възраст, но са активни, могат да се върнат на работа по силата на граждански договор с пари от проекти.

Тук не става дума за прогонване на хора от едно поколение. Пенсионирането трябва да стане, защото в Европа практиката е подобна. Това се прави не защото искат да прогонят хората, а защото динамиката на живота е такава, че се отстъпва място на следващото поколение, което има перспективата да взима решения, които да се изпълнят в следващите 20-30 години. Дано на възрастните перспективата да е по-дълга от тази.

В какво ще се изразява съвместната дейност между институти и университети?

Тя и сега криво-ляво тече, но съвместната дейност аз си я представям като сключване на договори от институтите със съответните структури на университетите. Това означава, че те могат да имат общи творчески и научни планове. Могат да формират общи научни съвети. В България демографската криза се отразява на това, че няма студенти. Всъщност поради застаряване на състава няма и достатъчно учени.

Но когато те влязат в договор, да речем даден институт с някакъв факултет, и имат общи научни съвети, общи научни планове, студентите могат да ползват тази база активно. Преподавателите от университети ще могат за известно време да отидат в институти и да се занимават само с научна работа. И обратно – учените от институтите ще могат да се занимават известно време приоритетно с преподавателска дейност.

Какво да очакваме от новите закони във висшето образование?

Сега се подготвя нов закон за висшето образование, който трябва да реши няколко основни проблема. Трябва да реши въпроса с разделение на властите – академична от финансова и стопанска. Трябва да увеличи възможностите за мобилност на студентите, т.е. кредитната система в България най-после да заработи. А това означава да заработи тристепенната форма на обучение.

Някогашната пета година сега се нарича магистърска програма. Те трябва да бъдат различни – т.е. първо студентът е учил една специалност, после продължава с друга. Например с бакалавърска степен от „Масови комуникации” да отиде в магистърска програма в „Театър”. Това трябва да заработи в цялата страна. Трябва да се промени системата на акредитация на висшите училища и да се оценява системата за развитие и поддържане на качество в съответното висше училище, а не по застъпения архаичен модел.

Как се отчитат законово различията между частни и държавни университети?

Постарому – това, което е залегнало в текста, е някогашният член 36-и, че частните имат право на своя структура. Нормално е – който дава парите, определя и структурата. По същия начин и държавните – независимо от това, че искат да бъдат различни, поради това, че министерството разпределя парите и е техен принципал, те все пак да отговарят на една структура, на определени изисквания. Искаме обаче сега да е по-гъвкаво, да не са тези тежки структури.

Какви казуси възникват при приложението на Закона за научните звания?

Казусът е, че на този закон остава да живее около една седмица, поради което е създадена паника в страната по изкуствен път. Над 1500 човека тръгнаха изведнъж да придобиват звания и степни, а всъщност основният проблем, който решаваме, е, че премахваме централизацията на целия този процес.

Естествено, закрива се ВАК. Всичкото това, което се вършеше там, сега вече ще си го правят университетите и научните организации. Официална защита се свиква след вътрешно обсъждане в първично звено за катедри и департаменти след един месец. Първо се назначава научно жури по темата. Принципът е по-голямата част от журито да са външни преподаватели. Ректорът назначава журито, след като мине през департаментен, факултетен и академичен съвет.

Най-хубавото постижение е, че в момента на защитата, ако тя е успешна, ви казват: „Честито, вие сте доктор!” В сега действащата система минаваш в специализирания научен съвет и защитаваш, казват ти „Честито!” и ги черпиш. После ти пращат документите в комисия, която решава дали си защитил. Тя не те познава. Виждала те е само по снимката от документите. След това се чака два-месеца за донос – карантинен период, чак тогава президиумът се събира и решава дали да ти присъди степента.

Колко смятате, че може да изкарате на изпит по математика за кандидатстване в езиковите гимназии след 7. клас или по чужд език?

По математика едва ли ще изкарам нещо! (Смее се.) Ще ми трябва много тежка подготовка. Трябва да се върна години назад. Обаче за чужд език аз ще измисля нещо друго. Вместо да се мъча по този начин, ще отида в страната, където се говори този език, там ще постъпя да уча и ще го науча по-добре.

Интервюто е публикувано в Dnes.bg на 07.04.2010 г.