Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.10.2016 11:20 - Паркът Гуел - част от културното наследство на човечеството
Автор: desitomova Категория: Туризъм   
Прочетен: 504 Коментари: 0 Гласове:
1



Гауди може да се тълкува двояко. Може да се  говори за неговия технически рационализъм, за великолепното владеене на формата и материалите. Не бива да се забравят обаче и неговите идеи, които са му дали възможност да сътвори шедьоври, изпълнени с богата символика, и при това влизащи в сблъсък с основните тенденции от съвременната му западна архитектура.

Пред Гауди стои задачата да се намерят практически решения: да се построят виадукти и пешеходни пътеки, да се разграничат парцелите и да се разработи система за събиране на водата. Но плодовете на неговия труд далеч престъпват пределите на тези задачи, доколкото в тях се отразява стремежът към абсолютно художествено произведение, което да заличава границите между природата, или Божието творение, от една страна, и изкуството, схванато като пораждане на човешка дейност – от друга.

Еусеби Гуел прониква в същината на архитектурата на Гауди по-дълбоко, отколкото другите си съвременници. Защото те обстойно разискват проблеми, свързани с благоустройството на бъдещия жилищен комплекс, както и неговите иконографски съставки. Има различни тълкувания относно символната вселена на „Парк Гуел“ и нейните връзки с класическа Елада, християнската традиция и, естествено, Каталония. Както Гауди, така и Гуел са били хора с обширни хуманитарни познания и дълбоки религиозни убеждения; същевременно, били  и страстни каталонски патриоти. 

Освен явната си художествена ценност, „Парк Гуел“ ярко олицетворява амбициозния стремеж на барселонските промишлени кръгове от началото на ХХ век колкото да се прочуят, толкова и да превърнат Барселона в столица. През 1900, когато започва изграждането на „Парк Гуел“, Барселона е голям съвременен и космополитен град, основно място в чиято икономика заема  добре развитата промишленост. Броят на жителите надхвърля 500 хиляди. Вече над 50 години откакто са разрушени градските стени, и от 1860 нататък новият град, чието въплъщение става районът Ешампле, граден по проект на архитекта Илдефонс Серд, преживява бурен растеж. Това е най-голямото градостроително начинание в Европа от XIX столетие.

         През втората половина на XIX век Барселона постоянно се разширява, като районът Ешампле заема все по-голяма част от равнината, заобикаляща града. Центърът постепенно придобива облика на голямо буржоазно средище, но интензивно строителство се разгръща и наоколо – в посока към бившите промишлени предградия, където живеят по-бедните слоеве от населението. Световното изложение от 1888 г. показва пред Европа и света устрема на Барселона – голям промишлен град, столица на възродената каталонска нация, противоречив от социална гледна точка и много динамичен предвид на изкуството. Тази атмосфера прави възможно търсенето на нов художествен език за изразяване и нова градска архитектура. Именно това обуславя популярността на стила „модерна“, множество образци, които украсяват Ешампле, а също съдействува за разцвета на уникален архитект като Антони Гауди.

Еусеби Гуел поръчва на Гауди проект за строителство на жилищен квартал за богати семейства на голям участък земя, който купува в района, познат под названието „Плешив хълм“. Неговото местонахождение изглежда великолепно: разположен е на място със здравословен климат и възхитителни гледки към морето и равнината, на която се намира Барселона. Планира се селището да бъде разделено на примерно 60 триъгълни парцела,  създавайки разклонена мрежа от пътища, виадукти, стълбища, които помагат да се преодолее сложният релеф на местността. Условията на строеж са много строги: той може да се извършва само на 1/6 част от парцела, при това сградите трябва да се използват само като жилищни. Гуел иска да създаде тук подобие на британските елитни кондоминиуми, и затова селището получава английското название Park Guell (на каталонски думата „парк” се пише Parc).

Между Гуел и Гауди има не просто отношения на творец и меценат: свързва ги истинска дружба. Гауди внимателно обмисля този проект, потапяйки се в необикновения процес на художественото творчество.

През първите години на XX век работите по изграждането на „Парк Гуел“ се разгръщат с твърде бързи темпове, но трудните условия за придобиване на парцели, затвореният характер на бъдещото селище и недоразвитата транспортна мрежа водят дотам, че проектът се оказва неосъществим. През 1914 г. Еусеби Гуел решава да спре строителството. След смъртта му неговите   наследници предлагат парка на барселонската община, която през 1922 г. решава да го придобие. След четири години той е отворен за посетители като градски парк. Сега паркът е любимо място, където барселонци си отдъхват, и привлича вниманието на посетители от цял свят. През 1984 г. ЮНЕСКО включва парка в списъка с обекти от културното наследство на човечеството. 

Входът и павилионът на парковата управа

Главният вход на парка се украсява от железни врата, отначало създадени за „дома Висенс“ – една от ранните творби на Гауди. От двете им страни има  два павилиона, замислени като служба по приема на посетители на селището.  Техният интересен покрив, облицован с трошена керамика – тренкадис, веднага привлича вниманието. Къщичката вляво, където понастоящем има книжарница и магазин за сувенири, е бил отреден за управата на селището. Планът е бил тук да се приемат посетители, затова тук има просторна чакалня.

Тренкадис е един от любимите декоративни похвати на Гауди, който се състои в облицоване на повърхностите с парчета трошена керамика – за нейн източник често служат строителни отпадъци или стари домакински съдове.  

Десислава Томова

Статията е публикувана в брой 9, 3 - 9 март 2016 г. във в. "Лечител".

image


Тагове:   Барселона,   Гауди,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 342862
Постинги: 138
Коментари: 15
Гласове: 221
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30