Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2012 12:57 - Психичната болест като присъда
Автор: desitomova Категория: Други   
Прочетен: 4751 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 28.01.2012 13:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image
Десислава Томова

В България винаги е било трудно да се говори за различното и за онова скритото от погледите ни. Не се проявява нужната толерантност и разбиране към хората с увреждания.

Стигмата и неразбирането на проблемите им засяга и хората с психична болест, но обикновено съдбата на такива хора е жестока.

Със сигурност всеки от нас има право да се бори за добро бъдеще, но тук и сега ТЕ срещат пълното неразбиране от околните, което води до тяхната изолация, самота, нищета и безпътица. 

Хората си мислят, че щом заболяването в по-леката му форма не се проявява физически, значи то е за подценяване и е просто някакъв каприз. Но това със сигурност не е така, защото вътрешното страдание на тези хора е съизмеримо с най-страшните физически недъзи. 

Всеки един човек с поставена психиатрична диагноза се бори за своето място в света на "нормалните". Благодарение на медицината милиони по света "възвръщат" здравето си или се възстановяват частично, което пък им позволява да работят, живеят и участват пълноценно в обществения живот, стига обаче да им бъде предоставена подобна възможност. 

Уврежданията на пациентите, които са в ремисия, се изразяват в силна чувствителност и мнително отношение от страна на околните, което, разбира се, не е изключено и за един напълно здрав човек. Но с навременно и ефективно лечение психичноболните могат да взимат решения и да поемат отговорността си за тях.

Необичайното поведение и мотиви на индиговите (свръхнадарени и чувствителни) деца често се тълкуват погрешно от психиатрите. Те им поставят погрешни диагнози за умствени разстройства като например "Хиперактивност с дефицит на концентрация" – Attention Deficit with Hyperactivity Disorder (ADHD). Правилната "диагноза" всъщност е "Концентрация, ориентирана към по-висши измерения" – Attention Dialed into a Higher Dimension. За съжаление, когато неправилно бъдат подложени на лечение, индиговите деца губят своята енергичност и паранормални способности.

Границата между "гений" и "луд" е много крехка. Особената надареност на личността, високата интелигентност и талант винаги бият на очи. Но се проявяват и някои психодинамични свойства като честолюбие и стремеж да бъдеш почитан, които принадлежат към областта на психопатологията, особено ако са изявени в по-силна форма.

Неизброими са примерите на велики мислители, философи и хора на изкуството, които имат нарушена психика и въпреки това живеят раздирани от вътрешните си противоречия и оставят шедьоври за идните поколения.
Та нима е справедливо да наричаме луди хора като немския композитор Роберт Шуман, френската скулпторка Камий Клодел, холандския художник Винсент ван Гог, мислители и философи като Русо, Кант, Аристотел, Платон, Паскал, Сартр, Сократ, Шопенхауер...

Да не говорим за отделни случаи на болни, дискриминирани и изоставени хора с голям потенциал. Репресията по отношение на тях се извършва по няколко показателя: на първо място отхвърлянето на обществото, второ: невъзможността за намиране на каквато и да било работа, трето: мизерията и отчуждението, в което живеят тези хора, четвърто: невъзможността за създаване на поколение и страданието на близките на болните хора.

Със сигурност всеки от нас има право да се бори за добро бъдеще и трябва да се търсят начини за интеграцията на тези хора. Защото няма начин да няма начин.

Статията е публикувана на 08.11.2011 г. в Dnes.bg




Гласувай:
2



1. анонимен - Поздравления, Томова!
28.01.2012 14:06
Статията е написана като лично преживяно.
Имам такъв проблем с едно от децата ми. Силната му чувствителност и различното от масовото поведение, го карат да се чувства аутсайдер, а има области, в които е класи над останалите. Консултациите с различни психиатри и психолози са толкова противоречиви, че оставам с впечатлението, колко малко знаят те за психикатеа на такива деца. Слава богу, не позволихме да го тъпчат с лекарства, само за да влезе в кюпа на общата маса. Обгъщаме го с любов. Единктвеното от което се страхуваме е, че когато излизе от тийнейджърската възраст, ще се намерят достатъчно прости хора, които да го сочат с пръст и да му се подиграват.
Да, българите още не са достигнали етапа на възприемане на различните.
Кой да ни каже кои са нормални и кои не?
Вече съм склонен да мисля, че ненормални са онези от стадото, които се оставят да бъдат манипулирани, а не хората, които си задават въпроси и имат нестандартно мислене.
Човешкият прогрес се дължи именно на търсещите, незадоволяващи се със статуквото и необременени от клишета ярки индивидуалности.
Различните индивиди!
цитирай
2. cefulesteven - Познавам лично хора с много тежки ...
28.01.2012 14:10
Познавам лично хора с много тежки диагнози и голям потенциал. Поне за трима от тях съм абсолютно сигурен, че са дали на този свят, толкова колкото триста от осъждащите ги с онази отвратителна смесица от отвращение и пренебрежение, не са успели. И тримата са пенсионери по инвалидност, но мисля си, че далеч по-осакатени са онези, които без заболяване са инвалиди, онези, които се надсмиват над страданието им, които често злоупотребяват с него и с тях, които ги посочват с пръст, като нещо срамно, които са всъщност толкова ограничени, че не съзнават, че то е все едно да сочиш като срамно изгубено око, крак или ръка. И както има инвалиди без крака, които са управлявали самолети, спущали са се тежководолазни костюми на дъното. Както ослепелия Микеланджело е завършил Сикстинската капела и оглушелия Бетовен: Деветата симфония, много от тези хора с "болни души" са проавили и проявяват такава силна душевност, каквато малко от нас здравите, могат да проявят.

Чудя се как в 21 век е възможна подобна инфантилност, като присмех към заболяване и проклинане на болните, да минава за оригинално.

Много, много ценна статия.
цитирай
3. elkoivanova - Много точно написано!
09.02.2012 14:04
Статията показва едно задълбочено и точно познаване, както на българската душевност, така и на човешката психика като цяло.
Коментарите след нея доказват правотата и проникновеността на автора.
Дано има повече хора, които да разбират така нещата от живота.
Пожелавам на различните да успеят да преодолеят чувството за малоценност, което им се натрапва от всички страни. Нека не се боим да бъдем себе си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488710
Постинги: 142
Коментари: 15
Гласове: 227
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031