Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2009 01:55 - Танцът е живот
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 3295 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.04.2009 02:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Огнено шоу и пеене "на високо" украсиха празник в Родопите Десислава Томова

imageТанцът е здраве, танцът е физическо и емоционално пречистване, танцът е връзка, танцът е изразяване, танцът е радост! Танцът е живот!
Общоградски танцов събор разлюля град Гоце Делчев в чест на обявения от ЮНЕСКО Международен ден на танца – 29 април. Инициатор, координатор и водещ на програмата беше известната балерина Момера Здравкова, която продължава замисъла на проекта “Слънце-луна”, провеждан няколко поредни години под открито небе сред уникалния природен декор на Триградското ждрело и пещерата Дяволското гърло в Родопите.
Събитието започна на площада пред културния дом с група „Неврокопчани”, която увлече публиката с любими хороводни песни и направи опит да поведе „най-дълго хоро в Неврокоп”, продължи с изпълнения на „Неврокопски ансамбъл” и група за латинотанци “Меджик денс” към местното читалище, както и с хип-хоп на танцова формация “Денсинг ром”. Кулминацията на програмата обаче беше групата за високо пеене от Сатовча, съпроводена от зрелищното танцово шоу с огньове на Кейт и Яна. Имаше още и

надиграване, импровизации и награждаване на най-добрия и универсален танцьор

Както му е редът, късно вечерта веселбата приключи с народни хора.
“Колкото и да е странно и невероятно, истински празник за Международния ден на танца се получи в един такъв малък провинциален град като Гоце Делчев, а пък не се е случило още нещо подобно в голям град като София. Там тази дата се отбелязва с някой спектакъл на «Жизел» или нещо на балет “Арабеск” и толкова”, коментира Момера.
Призивът на ЮНЕСКО за този ден, който се чества от 1983 г., е всички занимаващи се професионално с танц или просто обичащи да танцуват да организират, ако могат, някаква по-нетрадиционна изява – по площади, по градинки, по паркове, по фабрики... Идната година в гр. Гоце Делчев планират да направят тридневна танцова фиеста. Идеята е съборът да прерасне в ежегоден фестивал на танца.
Момера Здравкова иска в бъдещите издания да се представят всички видове танци, за да може всеки да се зарази от тяхната магия, да ги приеме като активност, която ще продължи да развива или ще започне да извършва. “Всеки може да танцува. Танцът съществува у нас генетично, както музиката.

Както имаме гласове и можем да пеем, така имаме и тела

с които можем да танцуваме», разсъждава организаторката. Нейната мечта е да се правят все повече интригуващи фестивали, в които да не се представя само елитарно изкуство, да не се набляга само на «музейните» събития за професионалисти и тесен кръг от посветени в дадена област.
Това, което мен лично най-много ме впечатли в отбелязването на Международния ден на танца в сърцето на Родопите, беше невероятното пеене “на високо”, съчетано с огненото шоу. Една певица, най-гласовитата, запява мелодията. Няколко жени „влачат” равен втори глас. Още незавършили, подема втора група певици, която повтаря същия текст. Дотук пеенето не се различава от характерното за Пиринския край двугласно антифонно пеене. Уникалното на полифоничното пеене от Долен и Сатовча обаче е, че двете певици „рукачки” (или „викачки”) пеят мелодията по особен начин – „на високо”. Те започват при запяването на втората група, за да могат вярно да уловят тоналността, в която пее основната група, и също пеят двугласно. Това е уникат, роден в дълбините на древността, съизмерим със световното живо наследство. Той бе съчетан с огнения танц на Кейт и Яна, който представлява синтез от елементи, създаващи една сякаш свръхсензитивна въздишка. Мистериозният образ на това надреално нещо като че ли въодушеви и малко стресна насъбралата се тълпа, която явно не беше виждала до момента подобна атракция. Двете танцьорки бяха с нестандартни костюми и сценичен грим в пълен контраст с фолклорните изпълнителки. “Огнените момичета” черпят идеи и символи от различни култури, от природни елементи, от множество артистични форми. В танца си те използват инструменти като вериги, големи стикове, въжета и създават индивидуални хореографии, внимателно прследяващи мелодията на “високото пеене”.

image

Момера Здравкова, позната от многобройни балетни постановки, инициатор на уникални събития, артмениджър, автор на денс пърформанси, драматург, дизайнер на костюми и вдъхновител на крилати идеи, разказва възторжено за уникалното полифонично пеене “на високо” от селата Долен и Сатовча в западните Родопи:


"Всеки път, когато слушам тези стари песни, в съзнанието ми нахлуват неясни асоциации и ме обзема непознато чувство. Противно на логиката, на всекидневното, дори на празничното, това пеене ме кара да потъвам в дълбока и скрита тайна, която не може да бъде обяснена с разумни доводи. Усещането е като докосване до източника, като пиене от извора. Бих го нарекла дори „шаманизъм” на звука.
Бях в старата част на село Долен – архитектурен шедьовър на възрожденски дюлгери. Срещу уникалната църква в резервата живее Яна Ланджева. Приказливата пееща доленска баба. Подавам кутия с бонбони, а тя се суети и нарежда „Мило, мило, добре дошла, лук имаш, лук…”, добре изглеждам, значи. И докато похапвам квасено млекце със захар, приказката се завърта около пеенето. Когато била момиче, все вървяла с по-старите жени. Лятос работела на нивите на заможните. Три баби я научили на «високото” пеене. Старшата на групата - баба Кича Шишкова, баба Вангелия Манолева и баба Кика Григорова. Многолюден бил Долен в нейната младост. Църквата била пълна с хора, децата стояли по вратите по време на служба, а на всяко мегданче имало сбор. Пеели, играели и се забавлявали до мръкнало, а на изгрев – пак по нивите. Работели и пеели. Старите песни. А ливадките над селото се превръщали в топъл хляб и шарена сцена. Заоблените, амфитеатрални хълмчета родили високите провиквания и мелодични наслагвания в иначе съвсем пиринския двуглас. Разделени по групички, „женските” се надпявали и така неусетно създали „доленското пеене на високо”. Имали си песен за всякакви случаи – като жънели, карали „Жъла Злата пшеница”, по обяд идвала „Дойде време пладнина”, а „Лесни са, горо” и „Чи слагай са слънце надведа” завършвали концерта. Планината харесвала гласовете им и пращала дъжд, когато подкарвали „Шу е тевно през гора”.
Оцелялото читалище в Сатовча поддържа и разраства групата за „високо пеене”. През петдесетте години на миналия век няколко доленки стават снахи в тогавашната Сатовица и създават сатовчанската група „На високо”: Стоянка Павлова, Геза Карамитева, Иванка Карталова, Галя Мавродиева, Василка Попова, Злата Начева, Катерина Попова, Йорданка Попова и Мария Чобанова са първите. Днес тази група има младежко звено и се ръководи от Катерина Коджаманова – певица и хореограф. Много са наградите, участията и успехите им през годините. Гордостта им е Хердеровата награда за изворен фолклор. Надяват се да намерят финансиране за създаването на песнопойка и диск, да доиздирят, съхранят и популяризират старите песни. Общината ги подкрепя, поетът Лъчезар Селяшки пише сборник с биографии, интервюта на певиците и текстове на песните, а композиторът Николай Кръстилов ще прави нотировка на мелодиите. Телевизия „Родина” е заснела няколко клипа на цялата група, а младите момичета успешно се справят с трудностите по усвояването на спецификата на звукоизвличането."

Статията е пупбликувана във в. "Новинар" на 10.05.2008


image



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 402602
Постинги: 141
Коментари: 15
Гласове: 226
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031