Прочетен: 2772 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2009 13:25
Десислава Томова
В края на февруари` 2009 беше премиерата на спектакъла „Елада Пиньо и времето” в Будапеща. Това е представление от репертоара на „Малко театро” (частен театър в Унгария). В София спектакълът е представян само няколко пъти до сега в бар „Хамбара” и на сцената на „Театър-ателие 313”. Целта на 70 минутния фузионален перформънс е да разпространява българската култура зад граница. Двама големи артисти – Габриела Хаджикостова и Николай Иванов изпълняват в съзвучие и пресъздават по един необикновен начин образите от романа на Керана Ангелова чрез музика, светлина, визия и слово.
„Чувствам, че аз съм Елада Пиньо в предишен нейн живот. Сякаш това нещо се е случило с мен”, споделя коспомолитната актриса Габриела Хаджикостова. Действието се развива 1913 г., когато Турция дава ултиматум на българите да напуснат Одринска Тракия. Много мъдрост има събрана в романа. Като енергия изпълнението на актрисата напомня на „Забравени от небето” – моноспектакълът на Златина Тодева.
Преди четири години Габи и Николай се запознават в един театър в Сегет. След съвместния си мултимедиен пърформанс „Без граници„ те отново реализират проект този път по романа „Елада Пиньо и времето”.
Габриела Хаджикостова, която е режисьор и актьор в моноспектакъла се стреми да прави много дълбок и въздействащ вербален театър на едно вътрешно емоционално ниво. Философско-лирично-магическо е усещането на текста на Керана Ангелова от сцената. „Романа ме грабна, разстресе ме. Стана ми много близък и реших, че трябва да направя нещо от него. Музиката много подсилва възприемането и въздействието на спектакъла и е в голямо съзвучие с думите и с тяхната сила. Николай е един изключително мъдър и чувствителен творец каквито рядко се срещат в днешно време”, коментира Габи.
Режисурата е решена в статичния мизансцен като се дава предимство на музиката и рисуването на живо и експресивното интониране на Габриела в различните й превъплъщения. Голяма е тръпката между това, което се случва на сцената и драматургията на музиката. Като многоръкият Бог Шива Николай Иванов балансира между компютъра, платното и различните инструменти, на които свири (тамбура, пиано, дудук и флейта) и участието си с реплики в спектакъла. Всичко се случва на живо, фиксирано, без никаква импровизация. Цялата музика се движи между фолклор и минимализъм с ембиънт елементи.
Резултатът, който се е получил е внушителен. Представлението се играе при всяко следващо завръщане на актрисата в България. Трябва ви само малко търпение.
Материалът е публикуван във в. "Сега" на 28 ноември 2009 г.