Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2011 11:43 - Светослав Николов: „Хората умират, а нацията остава за вечни времена”
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 2299 Коментари: 0 Гласове:
2



Десислава Томова

Завършил е ТТЕ( Техникум по Транспорт и Енергетика ) “Вилхем Пик” гр. София, специалност “Хладилна техника”. Има бакалавърска степен по “Актьорско майсторство и режисура за съвременни и алтернативни форми” и матистърска степен по "Театрална режисура в Европейски контекст"
. Пет месеца учи в колежа по изкуства “Dartington College of Arts”, Англия по програмата за обмен на студенти “Erasmus - Socrates”. През юни 2006 г. на Малък сезон в театрална работилница СФУМАТО се играе представлението му „Отварачка за консерви”, на което той е режисьор. Работи като сътрудник по визуализацията и рекламните материали на "Театър на голия охлюв" към Нов български университет. От няколко години се грижи за те хническата поддръжка на представленията на Нина и Зуека. Съвсем наскоро Светльо завърши късометражния си филм „Параноя”, а паралелно с това работи и по драматизация на един от разказите на Габриел Гарсия Маркес, който скоро ще представи пред публика.

Перфектния ден за теб е…

Различно е, зависи в какво настроение съм. Аз съм един постоянно променящ се човек, търсещ винаги авантюристичното. Ако все пак ако трябва да опиша един перфектен ден в днешното ми състояние, то той би изглеждал така:

Ден изпълнен с нови или хубави преживявания: Разходка в планината, обиколка на нов град, добро вино, среща със стар приятел. Даже мога да си изкарам страхотно и с напълно непознат човек.

И още по- конкретно:

Ставам към 10, извеждам кучето, отивам на гарата хващам 1-вия влак към някое неизвестно за мен село. Докато пътувам слушам любима музика „The cat empire”, например. Обожавам да гледам през прозореца във влака. Пристигам в селото и веднага се ориентирам как да се кача на Балкана, разбирам къде и какво може да се види. Обикалям цял ден. Хващам влака на обратно. Добра приятелка ми се обажда и почти целия път прекарвам в разговор с нея. Връщам се, похапвам и отивам на купон при приятелката. Там виждам хубаво момиче, запознавам се с нея и след 2 часа се озоваваме вкъщи с бутилка червено вино. Прекарваме нощта заедно, а на сутринта се усмихвам от ползотворния вчерашен ден.

 image

Актьорство или режисура...

… И двете… и осветител, и субтитър, и пътешественк и въобще всичко, което ми се прииска. Според мен няма нужда човек да се ограничава само в едно единствено нещо. Няма защо да се влиза в щампа или амплоа и най-малкото да се водя от чуждото мнение.

Така че, за мен няма „или-или”, има оттдаденост в работата (независимо каква) и добре разпределено време.

Истинското призвание за теб е...

… Са приключенията и новите изживявания.

Образованието е…

Учил съм толкова много години че мога да кажа че, ученето е живота ми. Постоянно има нови и нови неща, които разучавам. Голяма част от работата ми е свързана и с компютър, а софтуерните продукти постоянно се променят и аз трябва да чета и да се образовам за да съм в крак с новостите.

Спомням си че докато учех „Хладилна техника” си представях хладилници, от които да можеш да си наливаш студена вода и няколко години по-късно видях идеята си вече в масовото производство. Това не ме подразни, даже се зарадвах, че в този момент съм бил в час с новите разработки в тази област.

Това да знаеш много си има и обратна страна. В един момент толкова се бях препълнил с информация че, имах нужда да забравя някои вече ненужни неща, за да освободя място за нови.

Твоите предпочитания (Нина и Зуека или хладилниците)...

Както споменах и по-горе нямам конкретни предпочитания, в един момент съм такъв, а в друг съвсем друг.

Различните насоки в живота, могат да се случват паралелно и по никакъв начин да не си пречат една на друга. Независимо колко са отдалечени една от друга, стига да можеш правилно да разпределиш свободното си време можеш да се занимаваш с всичко, което ти е забавно.

Навремето учителя ми по шахмат казваше: „Не съществува фактор „няма време”, а има само не добре организирано време”.

image

 Професия или призвание...

Ами изкуството е това, което ме влече, но никога не съм го възприемал като професия и се радвам че досега не ми се е налагало да разчитам единствено на парите от театър. Смятам че, заплащането в този сектор е унизително ниско. Чувал съм за заплата от 180 лв. при ненормирано работно време, а в театъра това означава че, една репетиция може да продължи няколко часа, но може и да продължи повече от 12. Също съм чувал и за хонорар от 20 лв. Независимо с какво се занимаваш не може да съществува такова заплащане. Тези пари не стигат да си покриеш разходите само докато трае работния ти ден, та камо ли да храниш семейство.

Смятам че, професиите свързани с изкуство, образование, медицина, спорт  не могат да възвръщат обратно на 100% вложените в тях инвестиции, с някои изключения, но продукта от тяхната дейност е безценен за човечеството. Така че, това трябва да са професиите, чието заплащане трябва да бъде над всички останали професии.

Един неграмотен народ, без култура несъмнено върви към своя крах. Те лесно стават плячка, защото нямат ценности, които да бранят.

Не може преди няколко години с един театрален проект, да бяхме настанени в къща в Стария град в Пловдив и благодарение на нашите пари за наема тази къща да може да си плати смеката за електричество, това е нечувано. Държавата трябва да пази всичко това.

Но стига съм мрънкал. Това всичко се знае отдавна, стъпките са ясни.

Трябва да се пренасочат инвестициите от глупави и печалбарски проекти на хотели и спа центрове, чиято цел е да разрушат хубавата природа на България. Тези пари да бъдат вложени в културата, грамотността и родолюбието на народа. Само така ще имаме следващо поколение научено да уважава и да се гордее с държавата си, да и служи, да я пази и да я постави дори пред собствения си живот. ХОРАТА УМИРАТ, А НАЦИЯТА ОСТАВА ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА.

Перипетите през които преминаваме и които ни правят силни са...

 Нещата никога не се случват, така, както ни се иска и слава богу, защото иначе щеше да е много скучно. Както се казва, колкото по-дълъг и тежък е пътя към целта, толкова по-сладка е победата, когато я постигнеш.

Твоите кумири са...

Нямам кумири, а хора, които уважавам и които са променили по един или друг начин живота ми:

Майка ми, която ми даде свободата да избирам сам професията си, обучението си и ме подкрепя във всичките ми начинанията.

Биляна Георгиева – човека с когото работя и имаме такова безгранично доверие един към друг, че мога да я нарека перфекния партньор.

Доц. Възкресия Вихърова и арх. Зарко Узунов, на които дължа всичките хубави моменти в последните 11 години. Те ми предоставиха възможност да правя театър и ми дадоха всички ключове, знания, възможности, за да стана такъв какъвто съм днес, не само театрал, а и човек.

Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека (Театър „Кредо”), които ми дадоха възможност да обогатя мирогледа си. Да обикалям света заедно с тях, да осъществя мечтата се да пътувам, да виждам видове театър, за които до този момент само съм чел по книгите.

Янко Велков и Анелия Григорова – преподаватели, които са ми дали много знания и  са ме нахъсвали и помагали във всичките ми начинания. Има и още много други, за които няма да ми стигне цяла книга за да ги опиша.


Твоето кредо е...

България е домът, в който винаги се завръщам. Никъде другаде не мога да се почувствам толкова комфортно, както тук.

Красиви и девствени пейзажи. Безбройни и красиви планини. Множество приятели, с които сме на едни вълни.

 image

За пътешествията...

Обожавам да пътувам. Бил съм в 22 страни, 43 града извън България. Обожавам да се сблъсквам с различни култури, които нямат нищо общо с нашите възгледи и стереотипи. Обожавам да се разхождам сам в непознат град, само аз и фотоапарата ми и да запечатвам всички девствени впечатления, такива каквито ги виждам. И всеки път когато погледна снимките си да преживявам всичко от начало.

Например имах невероятна разходка със Стела Кръстева в една магична гора в Уелс. Всеки път, когато погледна снимките си оттам се връщам при „Дървото на живота”, при мекия и много влажен мъх, при непрогледната гора и само няколко лъча светлина са успели да излъжат гъсто сплетените клони и да докоснат приказния зелен килим.

Наистина имам страхотни впечатления от невероятни места по света, като:

Северния полярен кръг – където си в средата на нищото. Накъдето и да погледнеш все е празно и бяло.

Киото и Токио в Япония – единия впечатляващ със старинните си храмове, застинали във вековете, а другия с бързия и дигитализиран живот на бъдещето.

Москва, Русия – с огромните и респектиращи здания, каращи всеки човек да се чувства  толкова малък и незанчетиелен.

Тайпей, Тайван, където се качих на върха на най-високата сграда в света и да погледнеш отгоре върховете на заобикалящите планини и хълмове.

Пукон, Чили, където изкачих действащ вулкан и където се усетих толкова високо, а същевременно толкова близо до дълбините на земята.

Единственто, от което  се страхува Светльо е да не забрави всичко това...

Интервюто е публикувано на 2-8 май 2011 във "Вестник за жената"

image

 

image

 




Тагове:   nbu,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488552
Постинги: 142
Коментари: 15
Гласове: 227
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031