Десислава Томова

 На 20 януари в Studio 5 на НДК беше премиерата на спектакъла „Алкохол” по едноименния автобиографичен роман на Деяна Драгоева и Калин Терзийски. Една от най-нашумелите за 2010 година книги вече има и своята сценична версия. Можем само да приветстваме тази идея на младата и амбициозна актриса Цветелина Стоянова - ЦВЪ. Очакванията ми да видя Калин Терзийски (Кайо) като актьора-творец на сцената се разминаха с режисьорската концепция на Цветелина. Образът на Марта беше прескочен в спектакъла, но за сметка на това се споменаваха имената на Виктор Пасков, Аци, Джим Морисън, стихосбирката на Кайо „Сол” и отделни основополагащи моменти от живота му като литературните четения, катастрофата на Цариградско шосе, дружеските запои и безразборния секс...

Актрисата играе всички превъплъщения на автора като цялата картина се допълва от мултимедията и от нямото присъствие на Калин. В моментите, когато авторът си задава реторични въпроси сам на себе си ЦВЪ се заиграва с Кайо на сцената. През цялото време на екраните можем да видим снимки от семейния албум на Калин, негови рисунки, отделни сценки които допълват драматургичната нишка, дълбокият разговор за живота с брат му Светльо, който има само видеоучастие и др. Както и в останалите си представления ЦВЪ не пропусна да покаже чисто натуралистично медицинската страна на нещата като размятваше „човешки орган” в ръцете си. На моменти имаше взаимодействие с публиката като предлагаше на посетителите на заведението да опитат от питието, от което тя си посръбваше. Може би за да се уверят наистина, че Кайо е спрял пиенето. В отделни моменти от спектакъла звучаха песни на The DOORS.

Опитът на ЦВЪ да преживее истинно като актриса историята на един алкохолик по толкова брилянтен и изкусен начин, по който е предадено в романа остават далече от литературната основа на автора. Записите на чужд глас зад кадър, не авторовия, и грубото интониране на ЦВЪ не са залог за успех на спектакъла. Още от самото начало зрителят очаква Калин да се включи с поне някоя реплика и с по-осезателно присъствие в спектакъла. Вижда се стремежът на ЦВЪ да предаде най-драматичните и запомнящите се моменти от живота на Калин Терзийски. „Алкохолът като падение и възторг, страдание и радост, смърт и живот... Роб или господар си в царството на АЛКОХОЛА? Философията на алкохолизма и къде е освобождението от тази зависимост?  Къде си ТИ? С и без АЛКОХОЛ...” – това са въпросите, които си задава режисьорката ЦВЪ в изпълнението на свръхзадачата на спектакъла.

Кайо се опитва да пресъздаде състоянията, в които се е намирал по време на алкохолната си зависимост. Успява да ни потопи в миналото си, макар и безмълвно. Структурата на съвременното общество въздейства върху героя на Калин по два начина: той става по-независим, уверен в себе си и критичен, а същевременно изпада в по-голяма изолация, самота и страх. Единственото, което му остава е да влезе в крак като маршируващ войник или да се нареди като работник пред безконечния конвейер. Калин е оставен да действа по собствена воля, но без чувство за независимост и достойнство. В процеса на растяща свобода той бяга от самотата и безсилието чрез деструктивността. Разрушаването на света е последният почти отчаян опит да се спасиш от заплахата той да не те унищожи. Калин се изправя смело срещу света и заявява решението си да сложи КРАЙ на порока си. И ние всички му вярваме, че ще устои. НАЗДРАВЕ!

 Рецензията е публикувана във в. "ПРЕСА" на 23.01.2012