Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2014 16:55 - ТУРИСТИ
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1611 Коментари: 0 Гласове:
0



Десислава Томова

25 годишната Барбара, родом от Нотингам, Великобритания има разтърсваща среща с пришълци дошли на Земята. Те я качват в НЛО-то си (Unidentified Flying Objects). От този момент започва нейното пътешествие в дебрите на подсъзнанието последвано от усилията й да се пребори с нанесените й травми. В земния й живот нахлува някакво друго начало с неизвестен произход, което обаче й носи катарзис. Началото на възстановката на нейния разсъдък.

Късно вечерта на 3 септември 1987 г. на безлюдно шосе близо до Нотингам (Великобритания) 25 годишната Барбара пътувала с колата си. Изневиделица пътят й бил пресечен от кацащо НЛО. Ослепителната светлина я накарала импулсивно да присвие очи. Без да знае как точно тя се озовала на борда на летящата чиния. 
 
Два часа по-късно, някъде около полунощ, на 60 км. от Нотингам Барбара лежала вцепенена на шосето без да помни нищо. От този момент при нея започнали психически и физически оплаквания – най-вече от главоболие. Тя  притискала неистово с ръка челото си. Амнезията й не минавала и тя се обърнала към психиатър, за да приложи върху нея метода на хипнозата.

Препоръчали й да се консултира с д-р Смит и след няколко дни тя се озовала в кабинета му.

Психотерапевтът, облегнат на фотьойла си я гледал съсредоточено и започнал да й задава отчетливо насочващи въпроси, като редувал повелителен с по-мек тон:

„Моля, постарайте се да си спомните всички подробности! Какво се случи, когато пътувахте с автомобила? Как мислите? Похитена ли бяхте или ги последвахте подсъзнателно? Помните ли как точно се озовахте в този апарат? Къде Ви поставиха? Говореха ли Ви и какъв беше езика им? За какво мислехте тогава? – в същия дух докторът продължил да човърка несъзнаваното у Барбара…”

По време на сесията психотерапевтът не пропускал да запише всяка дума на пациентката си на магнетофонна лента. Той запалил свещ, която щяла да му послужи при хипнозата. Небрежно отпусната върху канапето на психотерапевта си, Барбара си припомнила развоя на събитията по време на двата часа, губещи й се като бяло петно. Ето нейния разказ в хипнотичния транс:

“Летящата чиния беше със сферична форма, приблизително с диаметър от 17 до 30 м, съставена от отделни металне мрежовидни елементи, обекти с цилиндрична форма, крилати обекти с формата на "пури", дирижабли, торпеда и др. обекти, чиято форма се отличава от гореизброените – тип "зелени лещи", "паралелепипеди", представящи възможностите на други светове… Силно впечатление ми направи, че въпреки голямата скорост, с която дискът се спускаше към мен не се чуваше никакъв звук. Хуманоидите извършваха с мен свирепи експерименти. (Барбара започва да диша тежко, стене и тялото й се извива във внезапна конвулсия…). Озовах се в някакъв коридор. Отказвах да продължа нататък. Вцепенена съм, пръстите ми са схванати. Поставиха ме на масата (гневно отмята глава така сякаш се намира лице в лице с пришълците)! През цялото време имах усещането, че ме наблюдават проучващо милиарди очи, които сякаш искат да ме ранят и убият. Но това не беше всичко: извънземните източваха безпроблемно мислите ми и си играеха на криеница с моята чувствителност. После забиха в пъпа ми игла и взеха парченца от ноктите и косите ми. Освободиха ме едва след като ми инжектираха нещо и аз забравих всичко случило се на борда на НЛО-то…”

Приемното време изтекло. Д-р Смит изключил магнетофона си и изгасил пламъка на свещта от разстояние. След това изпратил пациентката си. Въпреки че сесията беше свършила, той продължавал да наднича детайлно във всяко кътче на нейната душа. Д-р Смит чул мислите на вцепенената от страх Барбара:

“Човек се събужда от кошмарите си, но не и от действителността. От нея никой не може да се пробуди.”

На вратата психиатърът й отвърнал:

„Дай си време. Успокой се малко. Тогава паметта ти ще се възвърне. Светът е болен, неизлечимо непоправимо болен свят... А ти, ти си посветена в тайната.”

От този момент, комуникацията между тях се случваше без дори да им се налага да отварят устата си.

Приседнала на пейката пред клиниката тя си мислеше за всички тях...

Разказът е публикуван във вестник "ПСИХО" от 06.06.2014

image







Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 490410
Постинги: 142
Коментари: 15
Гласове: 227
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930