Десислава Томова
Снимка: Светослав Караджов
Христо Мутафчиев е роден през 1969 г. в град Карлово. Той е актьор и председател на Съюза на артистите в България. Известен е с множеството си роли в киното, театъра и телевизията. От 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Забележителна е ролята му на Големанов в театралната постановка на Мариус Куркински "Големанов", участието му в пиесата на Джон Годбър „Охранители”, нова и открояваща се роля е тази на държавника Стефан Стамболов в „Духът на поета“ от Стефан Цанев в Народния театър. Познаваме го също така и от ролите му в киното във филмите на Стефан Комонадарев: „Пансион за кучета“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Взима участие и в култовия сериал на БНТ "Под прикритие".
След претърпения инсулт по време на снимки в Поморие сякаш нищо не се е променило. Актьорът продължава да живее на пълни обороти и е непримирим боец. Не се оплаква, не хленчи, целеустремен е и винаги зааобиколен от много хора.
Намирам Христо Мутафчиев в добро разположение на духа. Малко сериозен, но все пак вежлив, ме посреща в кабинате си в САБ. Само след броени дни му предстои премиера в МГТ „Зад канала” на „Човекоядката” от Иван Радоев, където ще играе Топузов. За нещата в живота, които го вдъхновяват и възмущават – разказва Христо Мутафчиев в интервю на Десислава Томова:
Кое е най-страшното изпитание, на което сте бил подложен в живота си?
Самият живот.
Какви поуки си вадите от изпитанията, които Ви дава живота?
Всеки път, при всяко ситуация е различо, ако въобще мога да си вадя някакви поуки. Ние българите по традиция сме свикнали никога да не си вадим поуки от грешките и аз затвърждавам тази традиция, защото тя трябва да се пази.
В постановката на Румен Цонев „Ритъм енд блус” всички актьори имат вокални задачи. Кое е любимото Ви изпълнение?
Любимото ми изпълнение е целия спектакъл, защото той е правен с много любов от всички нас, актьорите. Разбира се и с участието на Румен Цонев като постановчик и генератор на идеите. Всеки един миг от представлението за мен е преживяване и няма как да се фокусирам върху конкретни изпълнения. Най-много се наслаждавам, когато чувам песента „Калиманку Денку” с преплитанията, които Румен Цонев направи с парчето на „Манхатън Трансфер”. Много е богато вокално това изпълнение и това много ми хареса. Допада ми също и изпълнението на Йорданка Илова на песента на Иштар.
Какво ще кажете на Румен Цонев? Знаете, че той е във Франция и се лекува.
Ще му кажа, че винаги може да разчита на нас. И да вземе да се обади, защото много ме дразни като не се обажда и не вдига телефона.
Успявате ли да опазите неприкосновенността на личното си пространство?
Успявам. Зависи от това колко нахални са „журналистите”. Те са по-скоро драскачи и писачи, които си вадят кирливите 50 лева като съчиняват лайна по вестниците.
Как се справяте с тези хора?
Като ги бия. Така се справих с един такъв човек, който написа глупости за мен и яде бой, плю зъби и кръв, след което спря да пише. След това се появи някой друг, разбира се. Заставам с името си зад всичко, което казвам, а те се крият под някакви псевдоними.
С какво ще запомните учителете се от НАТФИЗ – проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев?
Проф. Сейкова ще я запомня с това, че е изключителен педагог. Тя ме научи на най-важното нещо, че в тази професия трябва да се работи. Не може да се умува, да се мисли. Трябва да се действа.
От Илия Добрев ще запомня това, че има няколко конкретни неща, на които успя да ме научи. Първото е, че актьорът трябва да знае, когато излиза на сцената, защо го прави и какво има да прави там? Като излизаш на сцената и не знаеш какво имаш да правиш, не си за сцената. Второто нещо е партньорството с колегите на сцената, погледа в очите, и последно, когато излизаш трябва да знаеш как го правиш и защо напускаш сцената. Когато спазваш всички тези неща образа ти се получава.
Как определяте карирета си?
Аз не съм уверен, че имам кариера. Кариерата е място, където се чукат камъни. Аз не чукам камъни, а се опитвам да правя изкуство, толкова колкото мога с таланта, който ми е дал Господ. Пътят, по който преминавам за мен е път, не е кариера. Не съм кариерист. Никога не съм бил. Слава Богу (въздиша)! Така са ме възпитали майка ми и баща ми.
Спомняте ли си първата роля, която изиграхте?
Да, помня я. Ролята на Петраки глухонемия в пиесата на Йордан Радичков – „Суматоха”, постановка на Иван Добчев.
Вие имате участия в киното, театъра и рекламата. Кое е онова, което най-много Ви импонира?
След като се занимавам с всичко това, значи явно че го правя както трябва. Може би допускам грешки, но грешките са затова да бъдат решавани, а не да висят като проблеми. Досега винаги съм се стремял да разрешавам неприятностите си. А това, което правя в целия си живот, като кино, театър или музика е нещо, което ме кефи и затова го правя. Няма как да откроя нещо повече от друго и нямам право да го правя.
Как изглежда любимия Ви герой, който сте озвучавали като актьор?
Правя дублаж на образи, които ми харесват. Това, което най-много ми допада е озвучаването на Сид Ленивеца от „Ледена епоха”. Преди да се появи Сид, това с което се гордея е „Разпутин” в „Принцеса Анастасия”.
Вие сте председател на САБ. Как съчетавате административната с творческата работа?
Не приемам тази работа като административна. Имам си администрация, която се занимава с административната работа. Аз възприемам тази задача, която ми е дадена от колегите, като функция на тази организация – да ги представлявам пред институциите, да защитавам техните интереси, да се опитвам да им помагам, да създавам правила, по които те да работят без да имат проблеми.
Отскоро се изявявате и като жури в шоуто „Дансинг старс”. По какви критерии оценявате артистичността на участниците?
Това е въпрос на усещане, не е въпрос на правила от учебник, по който аз да гледам и да оценявам по точки. Когато видя, че някой гори в това, което прави, това за мен означава артистичност и желание за себеизразяване чрез изкуството, в случая, чрез танца.
По какъв начин релаксирате (разпускате)?
Ей така... Слушайки музика (пуска на компютъра си едно парче на Джон Лин Търнър).
Промени ли се нещо през тези 25 години на преход в България и какво?
Променихме се ние. Това, което се случва по улиците е една кофа с лайна, над която стои някой и която много мирише, но този някой продължава да я бърка много усърдно. В най-скоро време на народа ще му писне да му мирише, да му смърди на лайна и ще хване кофата, ще я излее в лицето на този, който я бърка. Това ще се случи на изборите.
След инсулта, който преживяхте по-внимателен ли сте към своето здраве?
По-загрижен съм. Има моменти, в които като усетя, че се уморявам, физически или психически, просто спирам и се щадя. Това го научих сега. Преди не знаех как става.
Преди имах по 28-29 представления на месец, снимах по 1, 2 или 3 филма едновременно, участвах в различни събития и бях председател на САБ. Не ми оставаше време да се погледна в огледалото и да видя сигналите, които ми изпраща Господ или моят организъм и да спра.
Интервюто е публикувано във в. "Лечител" в брой 23 (5-11 юни 2014)
Свръхсекретната връзка между Бащата на к...
Воя на копейките
