„Отрова за мишки” (България, 2014) на Константин Буров ще има своята премиера в програмата на София Филм Фест. Разказана е историята на четири момчета от ТВУ, попаднали там за различни престъпления. Филмът се опитва да отговори на  въпросите за циничното отношение и потушените пориви за свобода, за това кои са нещата променили се през последните 24 години, за това възможна ли е промяната на мисленето на българите с промяната на политическата система. Направен е с намигване. Към режисьора се присъединява и монтажистката Нина Алтъпармакова, която продължава делото на съпруга си Андрей Алтъпармаков като продуцент на „Отрова за мишки”. Константин Буров е роден през 1974 г. в Пазарджик. Завършва филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. С игралната си новела „План за отмъщение” (2008) печели „Златна роза” за дебют.

С какво Ви развълнува темата за прехода?

Смятам, че темата за прехода така и не беше разгледана много задълбочено в българското кино. Разбира се, появиха се няколко добри филма. Гледната точка в „Отрова за мишки” е малко по-различна и неочаквана, защото прехода е показан през очите на главните герои, които са крадци. Единственото, което ги интересува е не какви ще са политическите промени в страната, а какво, колко и кога могат да откраднат, възползвайки се от политическия хаос през 90-те години. Това е и символ на определена част от българското общество, което се възползва от годините на прехода за да натрупа големи богатства, но в същото време загуби доста от човешките си ценности.

Не мислите ли, че темата за прехода вече се „поизтърка „?

Гледната точка е по-различна и по-неочаквана. От друга страна това не е филм само за прехода. Това е филм за едни момчета, чието приятелство е поставено на изпитание заради парите и заради една жена. Тази история е универсална. Тя може да се случи и в днешно време и тя ще бъде интересна за младите зрители.

Какво се крие зад заглавието „Отрова за мишки”?

Това е една отпаднала сюжетна линия в оригиналния сценарий на филма, който моя приятел и колега Венцислав Василев написа. Главните герои бяха амбицирани да търсят някаква митична отрова за мишки, която струва страшно много пари и бяха изкушени да я открият, да я продадат и да спечелят с един удар богатството на живота си. В последствие тази сюжетна линия отпадна, но ние с Венци решихме, че заглавието е добър символ за героите. Започнах да ги оприличавам на мишоци или мишки, които са неизтребими. Даже сложното политическо време, в което живеем не може да ги унищожи. Тези герои винаги ще са живи в нашата действителност.

Каква режисьорска интерпретация правиш по темата?

Филмът е направен с много хумор, с много неочаквани обрати, ударни сцени и смятам, че ще държи зрителя в интерес и напрежение през цялото време. Исках да направя гледаем филм, който да бъде посетен от широка публика и много ще се радвам ако темите на филма стигнат до хората.

Не е ли днешната форма на демокрация форма на скрит тоталитаризъм?

Смятам, че ние все още не живеем в истинска демокрация. Тепърва разбираме принципите й. Как да присъстваме, разбираме и участваме в нея. Все още се борим да я извоюваме. Хората, които са по улиците в момента поставят основата на това. Може би нашите деца ще живеят в истинска демокрация.

Кой е любимият Ви филм по темата?

Харесвам един филм като „Гуд бай, Ленин”. Мисля, че беше с много неочакван и различен поглед по тази тема. Също „Животът на другите”, германски филм, който спечели „ОСКАР”.  Има много добри и достойни филми.

Кое е онова, което „трови” героите във филма, вчера и днес?

Времето. Политическата ситуация. Въпреки, че те не се интересуват от нея тя неминуемо се отразява върху живота им. Изводът на филма е, че ние колкото и да сме аполитични в един момент политиката и времето се отразява на нашия живот. По-добре да бъдем активни, да имаме гражданска позиция и да се борим за някакви идеи.

Вие се изявявате като продуцент на независими филми. Какъв проект би Ви заинтригувал?

Трябва да е много различен, с неочакван поглед към темата. Режисьорът и сценаристът да са ярки личности. Да имат свой собствен стил и да имат какво да кажат на хората.