Десислава Томова

Николай Тодоров е роден през 1979 г. в София. Завършва режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2006 г. в класа на проф. Георги Дюлгеров. Дипломният му филм „Минутите след това” е селектиран на много международни фестивали и има няколко приза, сред които наградата „Джеймисън“ за най-добър късометражен филм на София Филм Фест ’07. В рамките на 18-тия София Филм Фест режисьорът се представя с филма „Три дни в Сараево” (2014), на който е и сценарист. Сюжетът разказва за две млади жени от различни страни, които сънуват един и същи град, в който никога не са били. Те се запознават в мрежата и се уговарят да се срещнат в този град, за да разберат защо сънуват именно него.

Какво ти даде НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и по специално твоят проф. Георги Дюлгеров?

Всичко. Каквото съм научил за правенето на филми, от него съм го научил. Специална методология няма. Най-важното е да си искрен.

В какво се чувстваш по-уверен – в кратките или в дългите форми?

Не се чувствам уверен нито в едните нито в другите. Всеки път е като за първи път. Трябва да създадеш история, която да вълнува хората без значение колко е дълга. Сюжетите си избирам със сърце. Интересува ме всеки човек, който е сторил добро.

Кога реалността се слива с въображаемото?

Реалността и фантазията се преплитат всекидневно при всеки.

Защо избра точно Сараево като място, където се развива действието? Не носи ли този град негативни конотации?

Това не е просто мястото, а е третият персонаж на филма.

Кого припознаваш като свой ментор в киното?

Моят ментор е моят учител – Георги Дюлгеров, но като стил и тип кино не мога да кажа, че имам ментор. Уважавам много автори. Всеки от големите майстори има своя стойност, която не може да не зачетеш. Имам предпочитания към смисленото кино, това при което след като излезеш от залата е останало нещо в главата ти.

Какво е това, което те възмущава в живота днес?

Нищо не ме възмущава. Животът е такъв какъвто е. Ако нещо те възмущава просто го променяш. Така или иначе светът се променя. Идва нещо ново. Скоро ще се случи промяна в начина на живот, искаме или не искаме. По-добре да мислим по нов начин, отколкото да се опитваме да запазим някакво статукво. Съпричастен съм на всички движения, които се опитват да сменят системата.

Интервюто е публикувано на 8 март 2014 г. във вестника на София Филм Фест