Златина Русева е утвърден документалист в чужбина. Живее в Белгия от 1986. В Брюксел Златина заедно със съпруга си Любомир Георгиев създава филмовата къща “Добра и лоша новина”, която освен с белгийски и френски телевизионни канали работи с хуманитарните организации “Лекари без граници” и “Солидар”. През 2009 г. те създават платформата „Милениум”, която промотира качественото документално кино и включва документален филмов фестивал и киноклубове.
За поредна година българката ще представи няколко филма от фестивала „Милениум”, който тя и продуцентът Любомир Георгиев организират успешно в Брюксел. Фестивалът е посветен на основните цели на ООН за хилядолетието.
Кои са големите цели на нашето време?
Целите на хилядолетието бяха определени от ООН през 2000 г. и тогава всъщност за първи път в историята на човечеството се определиха едни конкретни цели за развитие. В някаква степен това беше уникално, епохално събитие. Тези цели отразяват всички романтични и утопични въжделения и идеи, които познаваме откакто съществува човечеството. Това са идеите изразявани от най-големите мислители, засягащи борбата с бедността и борбата за равенство, за човешки права. От друга страна всъщност това са цели, които отразяват нашата нова Европа с нейните наистина много сериозни проблеми като нарушаването на екологичното равновесие, унищожаването на биосферата. Това са едни от основните проблеми, които човечеството трябва да реши. Има 8 формулирани цели, които трябва да бъдат решени до 2015 година. Разбира се нищо такова не се случва. Светът се развива със скорост, която не познаваме.
Какъв път извървя платформата „Милениум” през годините?
Със съпругът ми Любомир Георгиев работихме по най-горещите точки на планетата при различни ситуации. Това ни дава виждане затова как стоят нещата на терена. И върху това как се гледа на тях от дисижънмейкърите в Европейската Комисия и ООН. Това беше и едно осъзнаване, че днес като артисти нашата роля се променя. В света, в който живеем на толкова сериозни проблеми и катаклизми артистите трябва да реагират. Те не само трябва да информират, а да създават климата, в който се взимат много сериозни решения. Тези неща ни провокираха да създадем фестивалът „Милениум”, в който искахме освен да покажем независимото документално кино и да му дадем малко повече перспективи. Много дълго време документалното кино беше показвано по телевизиите и постепенно то беше изхвърлено от телевизионните екрани в малките часове. Започна да се превръща в тематичн предавания. Т.е. оказа се, че едно много сериозно документално кино вече няма свои зрители. Много от фестивалите са насочени към киноелита и не стигат до широката публика. Няма такова изкуство, което да може да продължи да съществува ако няма връзка с публиката. Ние започнахме един фестивал, на който показваме основно независимите режисьори. Днес благодарение на новите технологии режисьорите могат да правят филми и без поддръжката на големите телевизионни канали. Работим с кинодистрибутори и с партньри в цяла Белгия, но и в много други страни. На СФФ представяме най-доброто от тази продукция.
Какви са акцентите тази година?
Тази година акцентите са два: първият е връзкатаа между Севера и Юга. Светът, в който живеем днес, не е светът отпреди 5 или 10 години. Нашата позиция е много променена. Искаше ни се да разгледаме тези нови отношения в глобализирания свят, в излизането на преден план на икономическите гиганти като Китай, Индия, Бразилия и тяхната политика.
Има ли разлика между българската и чуждестранната публика?
Фестивалът създаде една публика в Белгия. Всички мислеха, че това ще бъдат едни скучни филми, които ще представят официзна позиция. Фестивалът е абсолютно независим и за нас първият критерий е качеството на филмите. Създаде се много активна публика, която го следва през годините. Все по-интересни стават дискусиите около филмите и след филмите. За мен българската публика е по-чувствителна към определени теми, по-любопитна. Мисля си, че тук все още има свободно поле за сериозно документално кино.
Към какво още се стремите като платформа?
Все повече ще се развиваме, защото фестивалът е посветен на големите проблеми на нашето хилядолетие. Ние като зрители и граждани имаме възможност да реагираме и да имаме активна позиция. Ние всички осъзнаваме все повече ролята на социалните мрежи в определени моменти. Със социалните мрежи много се спекулира, но те са много мощно оръжие. Нашата платформа обединява много активни творци, не само в областта на киното. Ние правим също така срещи и дискусии с програмисти и уебдизайнери, които говорят за навлизането на новите медии. Един уебдокументален филм може да стигне до 2 милиона зрители.
От друга страна събираме интелектуалци, които също упражняват огромно влияние върху широка аудитория от граждани.
Интервюто е публикувано на 12 март 2014 г. във вестника на София Филм Фест
