Прочетен: 1378 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.07.2015 21:48
Проф. Дюлгеров Вие казвате „сбогом” на публиката като режисьор с филма си „Буферна зона”. Какво е усещането от раздялата?
Ще продължавам да се навъртам около киното най-малкото, защото имам студенти, с които ще работя. Не съм я усетил тази раздяла. Филмът предстои да се гледа. Ще се срещам с публика.
Къде се намира буферната зона?
Буферната зона на едно по-ниско ниво е зоната на сънищата, в която човек е свободен от самоконтрол и в която по-лесно си признава греховете. Филмът е опрян върху мои реални сънища. След като ги събрах в сценарий и се опитах да ги осмисля си дадох сметка, че това е зоната между живота и отвъдното. Т.е. ние не сме в живота, но още не сме в отвъдното. Това, което образно казано наричаше Радичков „тенец”. Нещо ни държи още тук. Имаме някакви сметки за уреждане.
Луис Бунюел казва: „Обичам сънищата дори когато, (както обикновено) са кошмари. Как ще коментирате съждението, че човек се събужда от кошмарите, но от действителността никога?
Навлизаме във философска материя, която трудно можем да изконсумираме лесно. Естествено се сещам за Калдерон и за „Животът е сън”, както и за много подобни неща. Нека не се меря с големите и да се изхвърлям. В сънищата си героят ми преосмисля, преоценява страховете и греховете си и накрая му се дава прошка.
По какъв начин цитираните кинорежисьори във филма влияят на визуалната стилистиката в „Буферна зона”?
Много от тези режисьори са ми повлияли пряко. Наред с големите имена извън България съм наредил и Рангел Вълчанов, защото той специално с първите си филми ми е повлиял много. Те са били за мен настолни. Съвпаднаха с моето юношество и съзряване и на базата на тези филми се учех на кино. Съзнавах, че ще правя кино в България и че те ми показват терена на българското кино. Много е лесно да се подлъжеш да подражаваш на други. А иначе големите имена като Фелини, Антониони, Бергман, Трюфо, Тарковски, Бунюел и др. са хора, които въобще създадоха киното. Те създадоха киноезика. Те извършиха голямата революция през 60-те и 70-те години. Това не е само в изображението, но и в драматургичната постройка.
Каква е музиката, която използвате за да подкрепите визуалните внушения?
Мила Искрова е водещия композитор във филма. Музиката е решена по същия начин. Каква би била музиката в отделните откъси? Каква би била там където звучи Антониони – а ла „Пинк Флойд”, при Фелини – а ла Нино Рота, при Бергман се прибягва към класика и т. нат. Музиката е оправдана от тази киностилистика.
Вие сте почетен проф. във Нов български университет. Помагате ли на своите студенти в кариерното им развитие ако съзрете зрънце-талант у тях? Как разпознавате дарованието?
Няма друг начин да се разпознае таланта освен като се направи филм и се гледа. Възможно е аз да сбъркам. Те самите трябва да знаят дали ги бива или не. Затова ако човек има в себе си това зрънце той го знае. Помагам, разбира се не с връзки, с вреждания, с ходатайства. Това не ми е по вкуса и никога не съм си го позволил досега за никого. Помагам с много съвети. Мога да гледам безкрайно дълго сценариите им, да гледам много пъти тяхните монтажни варианти докато имам търпение.
Не Ви ли се струва, че „новото българско кино” е оплетено в политическата конюнктура! Как да се избавим ние зрителите от това и в частност кинотворците?
Единствената рецепта, която може да се приложи тук е да не се пречи никому. Да се отвори ветрилото и да се правят филми. В момента, в който ветрилото се отвори няма опити да се ръководи културата. Аз се напитх в миналото от тези опити. Особено през 80-те се посочваше, че трябва да се направи филм за аграрно-промишлените комплекси или за героите на социалистическия труд и пр. Не може да се ръководи културата. Това е един самороден процес. Нещата ще си дойдат на мястото, когато ветрилото се отвори и различни хора започнат да работят. Тогава когато се създаде една нормална среда, ще има завист, без завист не може разбира се, но завистта да не е толкова много. В момента, в който една работа стане спонтанна, искрена нещата ще се наместят. Например филмът „Урок” разказва за същностни проблеми на съвременноста – за това как времето превръща една силна, умна жена в потенциален престъпник. Това е размисъл за времето, в което съществуваме. Защо това време, което е прокламирано като време на надеждата поражда такива неща? Това е аналитичен филм. Единствената рецепта е да се оставят творците на спокойствие, без надзор. Криси и Пешо са направили този филм без държавна субсидия. Започнали са го небрежно, без претенции. Ние също бяхме решили да направим филма „Буферна зона” без пари, доброволно. Целият екип беше съгласен. Парите дойдоха по-късно.
Интервюто е публикувано на 8. 03. 2015 г. във вестника на София Филм Фест
.jpg)
.jpg)
