Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2015 15:58 - Кристина Грозева: „За интелигентния зрител въобще не се мисли”
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 1594 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.07.2015 16:00


Петър Вълчанов: „Идеята ни е да надскочим вестникарската сензация”

Десислава Томова

image

Какво е състоянието на българското общество в момента?

Петър Вълчанов: Филмът е вдъхновен от едно истинско вестникарско заглавие, което прочетохме с Криси. В него видяхме цялата драматургия. Беше творческо предизвикателство от една страна, а от друга говореше докъде е стигнало нашето общество. Историята е почерпена от наболели проблеми, нервни точки. Филмът заснехме около София. Нискобюджетен е.

 

Успявате ли да избягате от злободневното и как го постигате?

Петър Вълчанов: Най-сложното нещо в един творчески процес е сценария. Работихме усърдно. Минахме през няколко варианта докато стигнем до този, който нас самите да ни вдъхновява.

Кристина Грозева: Едно от основните неща, които ни отключиха за да тръгне историята в тази посока беше това, че ние много ясно си дадохме сметка, че ние не искаме просто да разкажем филм за една обикновена честна нормална жена, която обира банка, а да разкажем имено, че учител обира банка. Изключително важна беше тази втора сюжетна линия, която в някои моменти е по-водеща от линията на личните премеждия и финансовите проблеми на учителката, а имено линията с кражбата в училище, която тя се опитва да разследва. Всъщност това е основната сюжетна линия, с която започва и свършва филма. Това, което се случва в личния живот на учителката е някакъв паралел.

 

Какъв е урокът от „УРОК”?

Петър Вълчанов: Поуката от филма е, че не е лесно да съдиш за някого дали е добър или лош.

Кристина Грозева: Нещата не са такива каквито изглеждат.

 

Как правите дисекцията на съвременния обикновен човек?

Кристина Грозева: Чрез кинематографията се опитваме да влезнем в образа на даден персонаж и така да го раздвижим, така да го тласнем в действията си, че да излязат точно тези наболели, невидими за просто око неща. Търсим нерва. Опитваме се да тласнем героите си към ръба.

Петър Вълчанов: Да, това са наболели истории, но пък идеята ни е да надскочим вестникарската сензация и да ги превърнем в притчи, които по някакъв начин носят някакъв универсален език.

 

Филмът ви звучи ли глобално?

Петър Вълчанов: Филмът е гледан на няколко континента и хората го усещат, има контакт с тях. За нас самите като автори е доказателство, че живота му продължава. Сега ще участва в Мексико в програмата „Ново европейско кино”, след това му предстои в Литва, във Франция. Ще си попътува (смее се).

 

Филмът ви е посрещнат много топло на международни фестивали. Намерихте ли си разпространители за България?

Петър Вълчанов: Тук положението е по-сложно, защото публиката гледа или високохудожествени филми или крайно комерсиални. Тук има още много тепърва да се работи в развитието на обществото от духовна гледна точка.

Кристина Грозева: Има една много криворазбрана тенденция, която се установява, а тя е че за интелигентния зрител въобще не се мисли. Обръща се предимно внимание на тинейджърите като таргет на киносалоните или за масовата публика. За нормалния обикновен човек изобщо не се мисли. Тези хора, като че ли не съществуват в България и нямат нужда от духовна храна. Нямат нужда да отидат на кино. Проблемът идва от дистрибуторите на филмите. София Филм Фест, Киномания и др. форуми за кино доказват, че има голям интерес към тези филми. Винаги е препълнено. Не мога да разбера защо дистрибуторите не разберат това и не започнат да пускат по-свестни филми в мултиплексите.

Петър Вълчанов: Да си дистрибутор е все пак и някаква мисия.

Кристина Грозева (разпалено): Все пак това е някаква ниша. Пуснете филми за такива хора!

 

Каква е съдбата на интелектуалеца в една малка и бедна държава?

Петър Вълчанов: Много е клета.

Кристина Грозева: Като на публиката, която иска да гледа някой по-сносен филм и няма къде да го намери освен да го свали от мрежата.

 

Първо получихте международно признание и едва тогава се зашумя в България. Подкрепяте ли поговорката, че „никой не е пророк в собствената си държава”?

Кристина Грозева: Пропускаме уникални неща, които се случват тук, само поради факта, че не са забелязани отвън. Например „Ловен парк” на Любомир Младенов е един страхотен филм, който ни е вдъхновил. Той излезе като заглавие и мина съвсем незабелязано. Знаят го само професионалистите и хората, които живо се интересуват от кино.

 

„Урок” е част от филмова трилогия, замислена от вас като три моментни снимки. Какво да очакваме като продължение на тази история?

Петър Вълчанов: Вторият филм трябва да се снима лятото и до следващото издание на София Филм Фест би трябвало вече да е излязъл. Три истории от вестници, които в себе си носят потенциала си да бъдат развити в съвременни притчи.

Кристина Грозева: И трите истории ще бъдат почерпени от „живата действителност”, но в същото време и трите носят голяма доза абсурд. Съчетаваме документалното с абсурда.

Петър Вълчанов: Чисто жанрово става дума за трагикомедия.

 Интервюто е публикувано на 10. 03. 2015 г. във вестника на София Филм Фест

image

 image




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 488592
Постинги: 142
Коментари: 15
Гласове: 227
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031