На 20 март в Дом на киното, в рамките на София Филм Фест, на специална премиерна прожекция беше представен френския филм „Сьориз”, заснет изцяло в България. Гости на събитието бяха режисьора Жером Енрико и сценаристката Ирина Гончар.
Жером Енрико е син на режисьора Робер Енрико. Жером започва кариерата си в киното като актьор във филма на баща си „Un peu, beaucoup, passionnement (1971). Следващото десетилетие прекарва от другата страна на камерата като асистент-режисьор и е режисьор на втория екип на „Кралица Марго” (1994). По същото време режисира и успешни късометражни филми. През 2000 г. Енрико снима режисьорския си пълнометражен дебют „L`Origine du monde”. Повече от десет години по-късно режисира комедията „Poulette” (2012) заедно с бившите си състуденти от киноучилището CSEC. Неговият любим френски филм е „La Boum” със Софи Марсо. Фелини е един от учителите му в киното.
Бихте ли споделили впечетленията си от работата си с Таня Вучкова?
За първи път се запознах с Таня докато снимах филм във Франция. Получих нейни снимки и бях впечатлен. Ние започнахме този кастинг в Украйна, защото възнамерявахме на снимаме филма там. Разгледах профилите на много възрастни дами, но никоя не се оказа подходяща. Видях невероятната Таня Вучкова и се влюбих в нея. Казах си: „Това е моята Нина и добре ще пасва за героинята във филма.” Имахме проблеми при комуникацията, защото тя не говори много добре руски. Ние си говорихме с ръце, с жестове, с усмивки, понякога с преводач. Не беше лесно. С моята съпруга Ирина, която е сценарист решихме да заснемем филма с нейно участие. Тя беше много щастлива да снимаме заедно и казваше: „Ти си моят режисьор и това е моя филм.” Тя беше много щастлива през последната си година живот. Много съм натъжен, че тя напусна този свят и нямаше възможността да види филма. Даде много на всички ни и най-вече на мен и на ролята, която изпълняваше.
Как назоваваш любовта във филма си?
Това е любов между двама герои, две жени с различен статус. Едната завършва живота си, а другата го започва. Това са две личности, които искат да правят нещо заедно. Едната предава на другата какво е важно в живота. Това са взаимоотношения на харесване, на наслада в живота и във филма, защото това не са отношения на родител-дете, а по-скоро на бабата към нейната внучка. Визирам Нина и Сьориз. Хората не са отговорни към другите, но трябва да бъдат във връзка. Много забавно за мен, беше да снимам предишния си филм ”Полет”. Там имаше подобна взаимовръзка между различни поколения. Еднаквият им начин на мислене ги сближава.
Вие сте син на Роберт Енрико. Какво чувствахте докато работихте с Вашия баща?
В самото начало, когато бях на 20 години беше много трудно, защото той беше много добре познато име и не беше лесно да бъдеш син на много известен френски режисьор. Когато бях на 25-26 години започнах да работя във филмовия бизнес с други режисьори и продукции. Много рано напуснах бащиния си дом, още когато бях на 16 години. 10 години по-късно започнах да работя с баща ми като първи асистент-режисьор във филма му. Беше голяма възможност за мен да обменям опит с баща ми и да споделям най-важните моменти от живота му, което за него беше киното. Баща ми почина преди 14 години, много млад, само на 69 години. Той ми даде най-ценното от себе си докато работехме заедно.
Във филма си Вие цитирате Мопасан, Флобер и Годар. Как съчетавате традицията и модерността?
Исках да покажа как тинейджърката, красиво момиче, която не се интересува от нищо освен от модни списания започва да открива други измерения в живота си. Тя се влюбва в украинеца. На свой ред, неговият приятел е влюбен в нея. Тя започва да чете Зола, да гледа филмите на Годар. Това е начинът, пътят по който тя започва да открива себе си и своята страна. Във Франция в момента има много проблеми. Шовинисти сме и не приемаме много емигрантите. С този филм искаме да покажем какво е усещането на чужденците. Половината ми семейство са италианци, имам роднини поляци, украинци и французи също. Мултикултурна смесица. По този начин, много бих искал да въвлека зрителите в този проблем.
В крайна сметка открива ли героинята себе си?
Най-накрая тя открива истинската си любов с Микита, който е нейн връстник. Има нужда да се разкрасява, боядисва си косата розова, ходи на високи токчета за да изрази себе си. Живее между двама родители, които не знаят какво да правят с нея. Те не разбират какво става с дъщеря им освен Нина, която истински я харесва и може да прозре какво става в душата на това момиче.
Журналистът Георги Тошев бе предоставил кратък филм посветен на актрисата Таня Вучкова, която си отиде от този свят преди премиерата на филма във Франция. Краткият филм беше предстовен след края на френската продукция, разказваща историята на една тийнейджърка и нейното съзряване.
Интервюто е публикувано на 21. 03. 2015 г. в сайта на София Филм Фест
