Десислава Томова



На 11 март (събота) зрителите на  София Филм Фест имаха удоволствието да видят два филма с участието на носителя на отличието „актьор на годината“ в Германия – Самуел Финци. А това са „Мария Кюри“ и „Фриц Ланг“. В първият той играе на френски, а във вторият на немски. Актьорът, който няма нужда от специално представяне пристигна в България специално по този повод. Той е добре познат и приет от зрителите. С неподражаемото си чувство за хумор и неподправеност той отговори на въпросите ни:

От много години живеете в Германия. Какви са отличителните черти на немското кино?

Всяка кинематография разказва историята на страната и се занимава със спецификите на обществото, от което произлиза. Напоследък се говори за Берлинската школа. Критиците обичат да създават такива понятия на това или онова.

Какво бихме правили без полета на човешкия дух и без такива знаменитости като два пъти носителката на Нобелова награда в областта на науката за физика и химия – Мария Кюри?

Ха-ха. Ами, айде де! Какво бихме правили? Не знам какво бихме правили? Би трябвало да създаваме условия, така че тези личности да изпъкват и да имат възможността да работят и да се изразяват.

Как се чувствате в ролята на серийния убиец във „Фриц Ланг“?

Много добре. Пасна ми. Не съм се замислял дали той е сериен убиец или не. Повече ме занимаваше изместването в съзнанието на този човек. Като актьор не можеш точно да знаеш какво усеща, чувства. Можеш да си внушиш или да твърдиш, че това е така. Ако го правиш по един убедителен начин, то възможно е това да мине пред публиката и да стои автентично.

Да не вземете да ме убиете до края на интервюто?

Ако Ви убия ще трябва да убия и някой друг. По-добре да не почвам (смеем се).

Вие имате богата творческа биография в България и в чужбина. Кое е онова, което Ви държи буден, което провокира интереса Ви?

Моята природа. Това, което съм аз. Обичам да се срещам с различни хора. След това не обичам да срещам никого. Така съм устроен. Имам необходимост да разказвам нещо. Може би ако можех да пиша щях да стана писател.

Вярно ли се оказа решението Ви да напуснете България от дистанцията на времето?

Да, абсолютно вярно. Не съжалявам и за секунда за това мое решение.

Какво Ви донесе вятъра на промяната?

Може би, че вятъра на промяната вееше в моите платна след като аз вече бях извършил собствената си промяна. Бях решил да променя ритъма си на живот, сменяйки обстоятелствата и пространството. Не съм се занимавал толкова с това да наблюдавам промяната. Регистрирам я, анализирам я за себе си. Промяната сигурно по някакъв начин се е отразила върху работата ми. Космополитизмът се осъществява в главата. Е, разбира се, осъществява се, когато човек може да се мести безпрепятствено и без да се занимава с формалности и преодоляване на бюрократични пречки.

Какъв е приносът на Вашия баща в живота Ви?

Това, че ме е заченал. На майка ми приносът е, че ме е родила. Естествено съм благодарен, че родителите ми са ме отгледали, възпитали и образовали до една определена възраст.

Какъв е критерият Ви за успял творец – онзи, който се харесва на публиката или на критиката?

Нито едното, нито другото. Успял творец е този който не отстъпва на принципите си. Успял творец няма. Истинският артист не е успял. Той винаги иска да преодолее и следващото препятствие. Когато е стигнал до някъде си казва: „не, не е това“ и търси следващата истина, прави следващата крачка. Успял в какво? Ако един художник е успял да си продаде картината той е успял в това чисто търговско начинание. Но дали това е най-хубавата му картина никой не знае? А той самия най-малко. Има външни критерии за успял творец, но аз по-скоро търся вътрешните.

Имате провокативни търсения в превъплъщенията си в театъра и на екрана. Коя е методологията, която следвате в работата си?

Нямам такава. Не работя по методи и школи. Работя с хора и ситуации.

Как се справяте с мултикултурната среда и запаметяването на ролите си на различни езици?

Това вече е въпрос на опит. Като живееш в такова общество, неминуемо е, за да можеш да комуникираш да трябва да говориш няколко езика. В един момент това ти става навик. Вече не се и замислям. Сменям езиците непрекъснато. Сега например, в Израел, снимам само на английски.

Интервюто е публикувано във вестника на София Филм Фест на 15 март 2017 г.