Прочетен: 519 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2019 11:22
Луис Паскуал ми предложи първата ми роля в професионалния театър през 1981 г. с “Дъщерята на въздуха“ на Педро Калдерон де ла Барка, споделя известният актьор
Десислава Томова, кореспондент на Kafene.bg, разговаря с Бандерас за първата му роля в професионалния театър, за разликите между киното и театралното изкуство и за неговите съвети към днешните начинаещи актьори.
Знаменитият актьор Антонио Бандерас обича мигновения вкус на театъра и отново се обръща към това свое начинание като възкресява театър „Аламеда“ (в който Бандерас има своето присъствие като актьор) като го превръща в реновирания „Театро дел Сохо“. Антонио представя пред публика новия си проект – испанска версия на мюзикъла на Бродуей „Балетна редица“. Премиерата е на 15 ноември 2019 година. Цените на билетите са от 18 до 140 евро. Мюзикълът ще се играе в Малага вероятно до 26 януари 2020 г., ден след връчването на наградите Гоя в този град, а след това ще пътува за Билбао, Барселона и Мадрид, наред с други градове. Съществува голяма възможност да се играе в САЩ.
Освен, че участва в него в ролята на Зак, актьорът е корежисьор на спектакъла. С наближаването на премиерата се покачва адреналина на всички въвлечени в това театрално приключение. Антонио усеща пулса на града, в който живее и иска да допринесе с нещо реално за неговите жители и за испанската култура. И го прави по убедителен начин от сцената на новото театрално пространство в Малага с шоуто, в което се разказва за мечтите, работата, саможертвата и надеждата на група танцьори.
„Балетна редица“ е с премиера на Бродуей през 1975 г., където изкарва 15 години подред. Замислен, режисиран и с хореограф Майкъл Бенет, с либрето от Джеймс Киркууд и Никълъс Данте, музика от Марвин Хамлиш и песни на Едуард Клебан, той печели девет награди “Тони” и “Пулицър”.
Шоуто е съживено по мотиви от оригиналната продукция на Бродуей от легендарната Байорк Лий. Хореограф и режисьор Лий изигра една от героините в оригиналната продукция, Кони Вонг, вдъхновена от самата нея. Тя е режисирала над 35 международни музикални продукции. Антонио Бандерас е рекламно лице и създател на Театро дел Сохо Каиша Банк – проект, режисиран от Луис Паскуал – съучастник и ръководител на това шоу, което има 26 изпълнители на сцената и голям оркестър от 20 музиканти на живо, под музикалното ръководство на Артуро Диес Боскович.
Луис Паскуал Ви подава ръка в един съвместен проект още от зората на Вашата театрална кариера – участието Ви във постановката „Животът на крал Едуардо II от Англия“ с премира в Мадрид през 1983 г. Мислите ли, че това шоу от Бродуей, което отново ви свързва ще се хареса на жителите на Малага? Какво друго е заложено в менюто на театъра?
Всъщност именно Луис ми предложи първата ми роля в професионалния театър, но това беше през 1981 г. с “Дъщерята на въздуха“ на Педро Калдерон де ла Барка. Животът на английския крал Едуард II дойде по-късно. И сега, тридесет и няколко години след това, съдбата ни свърза отново в този проект. „Балетна редица“ набляга на момчетата и момичетата с поддържащи роли, а не на големите звезди, както се правеше в мюзикълите; разсъждава върху театъра и е красиво стихотворение за младостта и саможертвата, която предполага всяка амбициозна цел. Смятаме, че е много добър начин да отворим вратите на Театро дел Сохо и се надяваме зрителите да споделят нашия ентусиазъм.
Театралното изкуство е недотам подвластно на технологиите както киното. Не е студено изкуство, а топло, защото предполага пряко емоционално съпричастие от страна на възприемащия. Имате провокативни търсения в работата си. Коя е методологията, която използвате?
Вярно е. В театъра, като актьор, всяка вечер правиш същото и всяка вечер е различна, заради връзката установена с публиката. Сега с “Балетна редица“ трябваше да се подготвя много добре физически, за да мога да играя ролята на Зак и да мога да пея и танцувам заедно с останалите изпълнители. Що се отнася до работата ми като режисьор на шоуто с Байорк Лий, мога да кажа само, че е чест за мен, че мога да науча толкова много от нея. Вероятно това е човека, който най-добре познава шоуто и е посветил голяма част от живота си на този мюзикъл. Дисциплината, независимо дали играете или режисирате, е от съществено значение.
Защо избрахте това заглавие?
Заглавието не е случайно, защото в първоначалната си премиера през 1975 г. парадигмата на музикалния театър в САЩ се промени по някакъв начин и се фокусира върху големите неизвестни танцьори, зависещи от физиката си и те имаха малко права. Създателят на мюзикъла Майкъл Бенет даде глас на тези герои. Пиесата демократизира всички онези, които нямат глас и излиза от преградите на шоуто, за да се срещне лице в лице с живота, с някои мечтатели с голям капацитет за саможертва в търсене на съвършенство. Този мюзикъл идеално се вписва в моя собствен живот и връзката ми с театъра. В живота на хората идва момент, който кореспондира само с истината и моята истина в този момент е тук, в театъра.
Как определяте пътя, който извървяхте дотук, тръгвайки от „Лабиринт на страстите“ (1982) за да стигнете до „Болка и слава“ (2019), два съвместни проекта с Педро Алмодовар?
Връзката ми с Педро започна след това първо прослушване с Паскуал, когато той дойде да види шоуто. Оттогава пътят с него се развива през годините, докато се стигна до “Болка и слава“, филм, в който той ми повери интерпретацията на неговото алтер его, без съмнение това са едни от най-щастливите ми преживявания по време на снимки, които помня и една от най-трудните роли, която съм свършил като актьор.
Как съвместявате работата си на корежисьор, изпълнител и директор на театъра?
Със страхотен екип зад гърба си и спечелил часове за сън и почивка …
Какво е за Вас Театро дел Сохо?
Това е най-смисленото нещо, което съм правил. Проектът на моя живот, но не е гроб, а по-скоро люлка, където щe отгледаме едно прекрасно дете.
Вие сте доказали високия си професионализъм. Какво ще кажете на тези, които сега започват кариера на актьори?
Не се смятам за мъдрец, за да давам съвети на начинаещите в професията, но смятам, че ключовата дума е „любов“ и че сцената е моя „офис”. Затова им препоръчвам да не мислят за онова, което може да им донесе по-късно – пари, слава и много бонбони, които съпътстват тази работа, защото ако се разсеят в това, ще се изгубят, както човек, който се губи в гора.
Десислава Томова, Малага (Испания)
Интервюто е публикувано на 28.10.2019 г. в сайта за изкуство, култура и свободно време Kafene.bg
http://kafene.bg/%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b8%d0%be-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%81-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-kafene-bg-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%81%d1%8f%d0%bc%d0%b5-%d0%b1%d1%80/
Кралица Луизе Пруска (1776-1810) Жената,...
Грузия е на изток, откъдето изгрява слън...