По пътя на изчезналата икона

Даниел Вълчев е общественик, политик, писател, известен юрист и настоящ декан на ЮФ на СУ. За четящата публика обаче той е автор на един интригуващ сборник с разкази („Разкази”, Сиела, 2017 г.) и на романа „Неделният продавач на книги“ (Сиела, 2022 г.). Сега идва ред на вторият роман на Вълчев озаглавен „Седем дни в Парория“.

Романът има една сюжетна линия, която разказва историята на един млад мъж, който иска да стане кино режисьор и работи върху една история, свързана с изчезнала икона и нейното предаване от ръка на ръка през годините. Той си е поставил за цел да напише сценарий, свързан с православния възглед за света, с исихасткото учение, със значението на аскезата. Действието в романа се развива през субективната гледна точка на главния герой, заобиколен от семейството си по пътя към поставената си цел. Дали ще успее !?! Това се пита читателят до края на книгата. В курсив са отделени пасажи, които предават натрупаният драматургичен материал. Стилът на автора е увлекателен и има богат изказ. Личи си дълбокия интерес и познанията по история и уважението към семейните традиции.

Студентът по кинорежисура достига до манастир в Парория, обгърнат в ореол от мистерии пограничен район между Византия и България. В романа има сведения за живота на св. Григорий Синаит.   Няколко месеца по-късно, заедно със своите ученици Калист и Марк, се отправил към пустинята Парория. „По онова време пустиня наричали не лишени от растителност участъци от сушата с горещ климат, а местности, които били пусти, т.е. не били населени с хора. Св. Григорий и учениците му търсели тъкмо това място – отдалечено и пусто, където биха могли да живеят уединено и праведно в исихия и молитви“, разяснява автора.

Както подсказва самото заглавие на романа времето в романа тече в рамките на седем дни, които са поместени в отделни глави с числителни имена от 1 до 7.

Романът също поставя важни въпроси свързани с новите технологии и изграждането на една оригинална завладяваща творческа идея, в което прозира проницателността и потенциала на самия автор: „Малко съм скептичен, че една компютърна програма ще бъде в състояние да те грабне, да те разходи из някакви приказни места, да те разсмее и да те просълзи, и накрая – да те върне, но вече успокоен, пречистен и вдъхновен.“

„А ето и вероятно най-важното в моята поредица от скептични разсъждения за изкуствения интелект – никак не ми допада очакването да получа нещо, написано от средно талантлив сценарист. Самата идея да се стремя към нещо средно ми е доста противна. Аз съм от хората, които (макар и по правило надценяващи собствените си възможности) с готовност се катерят на високо и скачат отвисоко – пък каквото стане. Катеря се и скачам, макар да знам, че мога да си счупя краката или дори врата. Но много малко неща могат да ме накарат да се откажа да опитам.“

И вие читателите можете спокойно да протегнете ръка към „Седем дни в Парория“.

Десислава Томова