Това се случи в Барселона.



В един слънчев и топъл ден се разхождах по улиците на Барселона – европейския Ню Йорк. Много изморена, но доволна, се отправих към спирката за Матаро. Един миг и вече бях във влака за Калейа. Каква радост! Имаше едно свободно място, където можех да седна в този пиков час. Изведнъж, погледът ми се спря на едно младо момиче, което много ме заинтригува – красива, слабичка и дива. Тя беше полегнала на едно място, отдясно на моето. Тази скитница носеше кафяв клин с мънички бримки, с къса руса коса с много модерна прическа обръсната от двете страни над ушите. Последователките на Сафо поддържаха такъв стайлинг. Забелязваше се, че на нея й беше студено с черната й блуза на дупки. В един момент от нашето пътуване, който на мен ми се стори цяла вечност, тя се събуди, сложи си едно шушляково яке без ръкави, поразмърда се на мястото си и си взе раницата, за да търси нещо.

Много ме впечатлиха нейните бедра. Представях си, че съвсем бавно, късче по късче, докосвам кожата й докато стигнах нейната „катеричка”, която ми се стори много мека и нежна. Чувствах се като изгубена в Голдън Вали. Това прекрасно създание стенеше дълбоко в продължение на няколко минути. Осъзнах, че тя се нуждае от мен и се усмихнах. Мамка му! След минута високоговорителят прекъсна мислите ми: „следваща спирка Бадалона”.

Русокосата скитница започна да се приготвя, за да слиза от влака. Беше поставила раницата на раменете си. Погледите ни се срещнаха. Тя ме гледаше с голямо любопитство. Миг на неловко мълчание. Намигнах й с дясното си око. Беше като таен код, който показваше симпатията ни.

Само миг колебание и нямаше повече да мога да я видя. Възползвах се и й подадох визитката си с написани на гърба: адреса на един хотел, датата и часа на втората ни среща.

Тя прозря намеренията ми, пое ръката ми и ме целуна по устните.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Текстът е публикуван в Kafene.bg на 01.12.2014