Десислава Томова

През април с настъпването на пролетта в двора на дома за възрастни с деменция “Свети Пантелеймон” в квартал "Княжево" се проведе празник. Той отбеляза финала на проект “Аз съм тук заради теб” на фондация „Работилница за граждански инициативи”. Целта на проекта е създаването на модел за психо-социална подкрепа на възрастни хора в институция чрез средствата на изкуствата. Събитието е съвместна инициатива на екип от неформалната група “Трупа за уличен театър” (Александър Евтимов, Иван Николов, Цветелина Господинова и Явор Костов) и възрастните хора от дома.

В продължение на пет месеца и екипът на “Трупата за уличен театър” посещаваше хората от дома. С помощта на музикални инструменти, кукли и предмети актьорите увличат възрастните хора в една различна действителност и по този начин им оказват емоционална и морална подкрепа.

Актьорите и хората от дома заедно разработват истории, които пресъздават, като голяма част от тях отразяват и моменти от живота на хората. Една от участничките в проекта Цветелина Господинова разказва за някои от методите на работа с настанените в дома: “След няколко наши посещения се формира една, можем да кажем, постоянна група от хора, които идваха според нас с различни очаквания.

Атмосферата, която се създаде, беше тип беседа – пиехме чай и разговаряхме. Срещите се случваха за два астрономически часа обикновено сутрин от 10 до 12 часа. Този формат се запази като стил на нашата работа. Носехме различни малки предмети, които поставяхме на масата пред всеки.
 

Ползвахме ги по различен начин и спрямо интереса на хората като средство, което подпомага разказите им и контакта помежду им. Предметите (дървени играчки, животни, коли, накити, няколко човечета, герои, които лесно се разпознават – моряк, Пипи) ставаха важни и значими за някои от тях, защото те представляваха различни представи, спомени или фантазии и посредством това всеки можеше да разказва за себе си. Също така предметите служеха и за стимулиране на връзката към загубените понятията на някои от тях и посредством тези упражнения те търсеха подходящите думи.”

Основните дейности по проекта представляват тип клоунски визитации и работа със сформирана група от желаещи. Използват се действени методи, заимствани от психодрамата, социодрамата в употребата на елементи като сцена, играене на роли, действие. Посредством тези срещи преживяванията на хората, техните спомени и историите, които носят, придобиват може би някаква логичност и значение, като се свързват в темите на групата.

Организирани бяха и два празника за домуващите, на които да бъдат поканени техни близки. Идеята е преодоляването на социалната изолация на възрастните хора.Първият празник в дома премина под формата на клоунска визитация. Представленията под тази форма са срещите с неподвижните и болните от стационара.

Специфична техника на работата на екипа е общуване през ролята на клоуни. Клоуните остават достатъчно време с възрастните хора, за да установят контакт. През април се състоя и вторият голям празник в дома. Той започна в 13,00 ч и продължи докъм 16,00 ч.

Подготовката на украсата, надуването на балоните, окачването на гирляндите, предварителното пускане на музика (стари градски песни и хора) подгря настроението. Всички бяха усмихнати и доволни, пееха и танцуваха. Гости музиканти на празника бяха Арабел Караян, DJ Скилър, Ицко Финци и Георги Дончев.

За програмата се грижеше Явор Костов. Иван Николов и Невена Борисова бяха клоуни, които загряваха публиката, канеха на танц и т.н. За празника беше създадена и специална обстановка на двора. Бяха поставени пейки за възрастните. Персоналът на дома също се присъедини към празненството – докторът, санитари, социални работници, медицински сестри, домакинът, директорът. Присъстваха също и гости на екипа и приятели.

По-късно след празника имаше няколко посещения на роднини на домуващите.
Екипът от артисти не крие надеждата си, че празникът е успял да стопли сърцата на хората и да създаде нови отношения помежду им. Дългосрочната артистична психо-социална практика с възрастните хора със сигурност е дала благотворно отражение в институцията. Атмосферата в дома е по-приятна, а взаимоотношенията на хората са се оптимизирали към по-свободно общуване, споделяне и живеене заедно.

Материалът е публикуван на 11.05.2009 във в. "Новинар"