Прочетен: 3080 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.08.2009 12:51
Десислава Томова
25-годишният Венцислав Ненков от Благоевград по съвсем непринуден начин омайва хората около себе си и им дарява щастие с ентусиазъм и оригинални хрумвания. Той е създател на младежката уеб телевизия Омай, която е отражение на самия него. Омай ТВ се опитва да мотивира и вдъхновява зрителите си, представяйки им инициативни хора, които умеят да се радват на живота. Окуражава хората да изразяват своето лично мнение. Предпочита директното общуване без недомлъвки. Не понася лъжливите емоции и прикритите чувства. С други думи, пада си по истинските хора. Той самият винаги се ръководи от интуицията си, независимо от това колко сериозни са решенията, които взима.
Венци е завършил специалност „Културология” в Югозападния университет „Неофит Рилски”. Той е от артистичните натури, които непрекъснато търсят различни поприща за изява. От малък е по сцените, свирил е на пиано и мандолина, пял е в хор, участвал е в мюзикъл... Театърът е магията, на която в момента е подвластен. Ръководител е на театрално-дискусионна група „Усмивка” към 7-ми "в" клас на Осмо СОУ „Арсени Костенцев” в Благоевград.
- Какво е жизненото ти кредо? - За мен най-важното е да се занимавам с нещата, които ме правят щастлив, които ме зареждат. Това са всякакви занимания, които непременно трябва да ми носят положителни емоции, среща с хубави хора и ползотворни комуникации.
- Как намаляваш стреса от кризисните житейски ситуации, в които попадаме? - Не им обръщам много внимание – по една лъжичка сутрин, обед и вечер “Майната му”. Когато хората правят някакви глупости, то е защото са леко заблудени. Общо взето им прощавам и гледам да не се задълбочавам. Оставям негативните неща да преминават покрай мене, без да хващам нищо от тях, като се фокусирам върху това, което на мен ми харесва.
- По какъв начин изкуството ти помага да разкриеш подсъзнателни модели на поведение. Как реализираш мечтите си?
- Чрез изкуството човек показва точно това, което понякога не се осмелява да покаже наяве, да реализира. Когато представиш нещо на сцената, хората знаят, че това е игра, театър, това е нещо изкуствено и така директно можеш да покажеш някакви житейски проблемни ситуации и парадигми, които иначе хората не биха приели.
Преди две години се запознах с метода на форум-театъра благодарение на театър “Цвете” и тогава участвах с удоволствие в няколко такива представления. Виждайки как публиката и самите актьори пресъздават вътрешните трансформации по време на подготовката и на самото представление, изпитвах голямо задоволство, че тази работа има една много благородна функция – да провокира промяната у всеки от зрителите отвътре-навън.
Трябва да се замислим за своите модели на поведение, за всички моменти, когато сме неоправдано агресивни, за моментите, в които нараняваме други хора... Целта на форум-театъра е да провокира размисъл и да направи малка стъпка към промяна у хората. Да бъдат по-толерантни, по-състрадателни, по-мислещи, разумни и да подхождат с любов към другия.
- По какъв начин успяваш да се себеутвърдиш в “свят на интелигентни автомати” (Ж. Батай)?
- Не знам доколко съм се утвърдил в този свят. Понякога се хващам с най-различни неща и не всички ги довеждам до абсолютна реализация и успешен край, но малкото неща, които съм реализирал, ме вдъхновяват и зареждат. Съхранявам се, като правя подбор на хората, с които се срещам. Обичам тези, с които споделяме общи идеи и се допълваме взаимно.
- Опиши модела си на работа като педагог (режисьор) във форум-театъра?
- За мен учениците, с които работя, са едни малки ангели, които имат нужда от любов, подкрепа и внимание. За тях аз не съм учител, преподавател или диктатор, а съм техен приятел, с който могат да споделят всичко. Давам им неутрална обратна връзка за това, което виждам у тях. В срещите си с група “Усмивка” съм отделил специално внимание на няколко важни упражнения – да си даваме позитивна, негативна и неутрална обратна връзка. Всички деца минаха през горещия стол.
Всеки от групата споделя какво не харесва и какво му допада в съответния човек. Уча ги да се изразяват по спокоен начин, да не нападат своя съученик с агресия и с обвинение. Децата (13-14 годишни) идват и не искат да си тръгнат от занятията ни. На тях им е приятно, защото виждат, че аз ги възприемам като големи и мислещи хора. Явно те не срещат такова отношение в семейството и в училище. Имат нужда от някой, който да им подаде ръка и да им отвори вратите към други измерения, към други интересни занимания, които са по-различни от “Токио хотел” или “чалгата”.
- Каква е културата на новото време?
- Това е култура на прехода отвън-навътре. Хората все повече и повече поглеждат навътре в себе си и започват да осъзнават, че светът е във всеки един от нас. Всичко зависи от Човека, от самия теб. В последните години забелязвам тенденция хората да стават все по-осъзнати, много по-самоуверени, по-предприемчиви, смели и с радост се захващат за нещата, които им носят удоволствие. Когато видя хората веднага да се захващат с реализирането на своите мечти и вдъхновени идеи, аз много се радвам.
Иначе всички говорят за деградацията на обществото и по-специално на младите. В момента забелязвам, че децата са много ограничени и агресивни, но мисля, че това ще се промени скоро. След няколко поколения новите индигови деца ще израснат с друга енергия и нагласа. Всичко зависи от възпитанието на техните родители. Наблюдавайки как зрелите хора стават все по-осъзнати, съм много обнадежден, че децата, които са родени след 2000-2005 г., вече ще бъдат едно много интересно поколение, способно да прави чудеса.
.jpg)
