Прочетен: 1780 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2009 11:43
Десислава Томова
Тя е на 25 години, силно енигматична и същевременно много темпераментна. Живее в Швейцария, но иначе е родена в Флоренция, Италия. Обича да пътува и да учи нови езици. Това е част от работата й на преводач. Говори английски, френски, руски, немски и италиански. В момента учи втората си Магистърска програма – конферентно интерпретиране (превод).
Какво правиш в България?
Тук съм като участник в лятно училище, което се организира от ESN Bulgaria и ESN International с грант от Съвета на Европа и съфинансиране от CEETRUst (Trust for civil society for Central and Eastern Europe). Проведе се от 30.07 – 5.08.2009 г. Бяхме 52 – ма участника от 20 държави. Лекциите бяха в продължение на четири дни в Софийския университет. Erasmus Student Network (ESN) е млада, динамична и независима международна студентска организация, която има за цел да подкрепя и развива студентската мобилност. Посредством това се осъществява социална и културна интеграция на студентите участващи в обмените.и в Виисшитямеа Това е част от работата й на преводач.
, но иначе е родена в Флоренция, ИталияНа каква тема бяха заниманията ви?
Основните теми бяха: “Образование и мобилност в Европа”, “Мотивация на доброволците”, Проджект Мениджмент. Повечето сесии всъщност бяха не лекции, а по-скоро дискусии, работни групи и презентации. Преобладаваха лекторите от чужбина (от ESN и European youth forum към Съвета на Европа) от Сърбия, Гърция, Латвия и Белгия. Имахме и двама български преподаватели от Американския университет в Благоевград и от Софийския.
Какво друго беше включено в програмата ви тук?
В един от дните ходихме до Пловдив, където друга доброволческа организация като нашата (YMCA Пловдив) ни организира разглеждане на забележителности сутринта и страхотен тийм билдинг следобеда в един парк. Участниците бяха разделени на отбори с поставени различни задачи. Заедно трябваше да намираме различни места из парка и да измисляме стратегии. Всички се забавлявахме много. Освен дневната програма всяка вечер имахме някакви събития: българска вечер в кръчмата “При Яфата”, филмова вечер в бар “Амстердам”, правихме си и барбекю, Pub crawling (една вечер търсехме различни места и барове в центъра, отново разделени на отбори.) Беше много яко. Разучихме нощния живот в София: “Мърфис”, “Алкохол”, “Бар на края на вселената”, My Mojito и разни места в Студентски град.
Как учиш чужди езици?
Започнах в училище. Първо с английски и френски. Във университета продължих да усъвършенствам тези два езика. Записах още немски и руски. Бях за един семестър в Русия, после за една година в Швейцария. Всъщност аз съм 100 % италианка и тава е моя майчин език. Ученето на други езици изисква много усилие. Най-добрия начин да научиш език е да започнеш от малък, да отидеш в чужбина, да разговаряш с хората, да ходиш по магазините и да задаваш въпроси, да гледаш филми и да слушаш музика... Относно това как можеш да запомниш чужди думи – аз опитвам по различно време на деня. Сутрин се старая да науча нови думи, следобед към 15 ч. и вечерта към 19 ч. ги повтарям.
Как комбинираш ученето и пътуването?
Не е лесно, но обучението ми в университета не е фиксирано. Така че мога да пътувам и да работя по малко в преводаческа фирма в Швейцария.
Кой е любимият ти език и дестинация?
Много е трудно да се определи. Вероятно всеки път, когато съм в определена държава съм настроена да говоря техния език, а не някой друг и да възприемам тяхната култура, а не някоя друга. Много е трудно да се пренастроиш в чужда среда да говориш и да правиш преводи на друг език. Например в Швейцария ми се наложи да говоря на руски.
Какво знаеш за България?
Всъщност аз започнах да се информирам за София преди да дойда на тази резиденция. Първото ми впечатление е най-важното. За сега съм била само в столицата ви и я намирам много интересна, цветна, пълна с приключения и изненади. Тук можеш да видиш множество стари и нови сгради. Различни църкви – католическа, православна и синагога.
Кое е най-важното при превода?
Най-важно е да слушаш внимателно човека, да наблюдаваш ситуацията в която се намираш и да създаваш връзка между отделните култури. Аз най-вече обичам да превеждам писмено пресинформация, туристически сайтове.
Имало ли е абсурдни ситуации в практиката ти на преводач?
Всеки път попадам в различни ситуации. Зависи от това какво (кого) мислиш да превеждаш, какъв вид превод и какъв работодател имаш. Има хора, които много прецизират превода. Да бъде много близо до оригинала. Много е трудно да се превежда в областта на рекламата. Има много идиоми, сленг който си е напълно характерен за тази област. Трябва да съзреш смисъла зад думите. Това е много интересно и трудно.
Какви думи научи на български?
Благодаря! Обичам те! Довиждане! (смее се...) Има и още, но ще ви ги кажа следващия път като дойда.
Интервюто е публикувано в "Една седмица в София" от 21-27 август `09