Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2012 15:50 - Изкуството като симулация
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 2191 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 25.11.2012 15:53


Десислава Томова



image

Вече е на пазара книгата на проф. Красимир Делчав  „Философски ескизи върху съвременното изобразително изкуство от междувековието (1990 – 2010)” (изд. „Изток-Запад). В нея той дешифрира произведенията на съвременното изкуство като провежда философски преглед и анализи. Споменава имената на световно признати художници като Деймиън Хърст, Трейси Емин, Джеф Кунс, Герхард Рихтер, Нео Раух, Матиас Вайшер. Философският прочит на Делчев разширява параметрите на нашето възприятие като поставя естетиката в научната плоскост. Куриозното в случая е, че книгата се приема много по-добре от артисти отколкото от учени. Има и два сериозни недостатъка. В книгата не се посочва нито един пример от българската художествена сцена на съвременното изкуство и няма никакви илюстрации освен тези на корицата. 

Делчев оприличава съвременното изкуство на „делта съвременно изкуство”. При това сравнение трябва да се отсее потока от множеството ръкави в делтата на предлагането на художествения пазар, в ситуацията на дигиталния капитализъм на медийния реализъм. „Днешното зависи от нас, от нашия избор. То не може да бъде натрапено с някакви претенции. Може да се направи план между нова и стара днешна съвременност като участници в сектора на това „делта”, художествено супермарково състояние на автори, на школи и на произведения на художествената сцена. Може вече да се изговори доколко има основание старите майстори в България да продължават да бъдат превилегировани или те трябва да са една от заетите позиции в нишата (на рафта) на художествения пазар. Ако те продължават да бъдат превилегировани значи ние живеем в едно предсъвременно, предпостмодерно, в едно дори предмодерно общество. Защото дори модернизма загърбва академизма и класицизма и старите майстори, историческите автори и дори модернизма, кубизма, футуризма и т.нат. късат с класиката. Тогава излиза, че ние сме предмодерно общество обърнало поглед назад към традицията, към миналото. Значи ние сме традиционно общество. Значи при нас не се е състояло дори Просвещението. Това е една назадничевост, ретроградност, която буди въпроси. Много е смущаващо това обстоятелство, че на днешния български пазар на изкуството продължават тези навици на тази инерция да се превилигироват т.нар. стари майстори. Вероятно това е свързано с други кръгове, които са направили биография около тези стари майстори и искат да е тази йерархията, в която те да получават превилегировано положение. Това не отговаря на реалността. Това е един нов посткомунистически утопизъм”, разсъждава проф. Красимир Делчев за съвременната ситуация на художествения пазар.

Целта на автора е да разбере доколко в днешнта съвременност се издигат апелите към искренност, към истинност, към автентичност на изкуството. При постмодерната ситуация обикновено се взимат на готово мостри от рекламата, от медиите, които се преповтарят. Правят се симулации и фалшификации. Има атака на вторичните образи от медиите, на визуалната материя. По някакъв начин при дешифрирането на произведението на изкуството може да се разграничи намерението на дадения автор – доколко той има свои идеи и вдъхновение за творчеството си или ги взима наготово от реклама, от СМК... В такива случаи Делчев не окачествява автора като оригинален, защото продължава да процедира постмодернистки. Според автора е похвално ако има критика към симулациите, към симулакрума, както при Бодрияр. Тогава артиста тръгва към някаква искреност и иска да прави едно силно авторско изкуство, което не е толкова подражателно и се отласква от традициите на попарта и на постмодернизма. Анализът в книгата има за цел да дешифрира доколко тук се симулират биографии, симулират се чувства, тъй като има повик към преките изживявания както например в главата за Трейси Емин. Тя измисля и фабулира собствената си биография. Това е една игра в посока на постмодерното и в този случай тук става ясно, че патоса на искренността, на прякото изживяване, за които тя претендира, се оказва че не са преки, а са рефлектирани, симулирани, измислени, нагласени изживявания, които са насочени към публиката с цел да предизвикат нещо. Тя играе със себе си и с публиката. От тази гледна точка тя е постмодерна, но не е толкова днешно съвременна авторка, която е толкова искрена както е новата лайпцигска школа, където пряките изживявания не са фалшифицирани. Делчев посочва в книгата си също и примери като Герхард Рихтер и Нео Раух, които посягат към нещо автентично, нещо собствено, които работят с личното си въображение.

Песимистичната, но правдива констатация на Делчев е че на пазара преобладават кича, боклуците, симулациите и фалшификациите. Вкусът на хората е притъпен. Те се манипулират. Те се лъжат. Налице е изкуството като симулация.

 image

 

 
image

 
Материалът е публикуван на 21.11.2012 г. в "Литературен вестник".




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. natali60 - И когато
26.11.2012 08:12
измежду симулацията се появи истинско изкуство, няма кой да го разпознае...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 402613
Постинги: 141
Коментари: 15
Гласове: 226
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031